
Вестта, че в Страсбург ще бъде открит паметник на арменската азбука вече е факт. Тържествената церемония се състоя на 11 март в присъствието на арменския премиер Никол Пашинян, на председателя на Европейския парламент Роберта Мецола, евродепутати и други официални гости. Съвременната творба е разположена близо до сградата на Европейския парламент. Скулптурата „Корен: Силата на диалога“ бе издигната от Армения в знак на благодарност за подкрепата на Европейския парламент. Композицията е съставена от букви от арменската азбука.
Р. Мецола подчерта, че диалогът е крайъгълният камък на демокрацията, обединяваща хората и движеща ги напред. „В края на краищата, това е целта на Европейския парламент – да изгражда диалог помежду си, с гражданите и със света около нас. И с това красиво произведение, това изображение на арменската азбука, арменският език засилва мястото си в богатия и разнообразен диалог, който се нарича Европа“, каза тя. И цитира стих от поетесата Силва Капутикян, който се знае от всеки истински арменец: „Където и да сте били, където и да отидете под тази луна, дори и майка си да забравиш, не забравяй родния си език“.
Пашинян от своя страна припомни, че арменската азбука е създадена през V век и е ключов стълб на арменската идентичност: „Скулптурата символично подчертава връзката между арменската и европейската идентичност. Речта, знанието и текстът са сред най-мощните символи на демокрацията, защото тя е невъзможна без писменост, закони и комуникация“.
На заседание на 22 януари арменският кабинет на министрите реши да издигне паметник на арменската азбука близо до сградата на Европейския парламент в Страсбург. Правителството заяви, че целта на проекта е да се подчертае културното и историческото значение на арменската азбука в Европа. Скулптурата бе поставена „в знак на благодарност за постоянната и безусловна подкрепа на Европейския парламент“, се посочва в официалното прессъобщение на кабинета.
Неотдавна ръководителят на европейската дипломация Калас обеща, че Европейския съюз „ще помага на Армения с вредната чуждестранна намеса като в Молдова“, като под това се подразбираше Русия. Затова за „ефективна борба с хибридните атаки“ европейците решиха да дадат 12 млн. евро.