Отминаха 111 години от Геноцида над арменците. Отмина 24 април – денят, в който отбелязваме трагичната дата от историята на арменския народ. И не само арменците, но и техните приятели и хората, съпричастни към преживения преди повече от век ужас, които не остават безразлични към извършеното престъпление, почетоха датата с различни възпоменателни прояви.
Арменците в България също, както всяка година, отдадоха своя дан на почит към паметта на загиналите близо милион и половина жертви, пред които вече от 11 години скланяме глави като към светци. Решението те да бъдат канонизирани беше взето от Арменската апостолическа света църква през 2015 г. и оттогава насетне в арменските храмове се отслужва специален чин. Но тъй като тази година в София нямаше свещенослужител, който да го извърши, организаторите на възпоменанието – Координационният съвет на арменските организации в София в сътрудничество с посолството на Армения в България, решиха все пак да прозвучи – макар и доста символично, Божието слово. Дякон Вартан Ананян изрече светите думи на „Отче наш“ на арменски и български език, а после изпълни и част от литургията – „Дер вохормя“ с прекрасния си глас.
Пред Каменния кръст (Хачкар) в градина „Ереван“ се събраха множество столични арменци и техни български приятели, които с внимание изслушаха словото на извънредния и пълномощен посланик на Армения у нас Нейно превъзходителство Дзовинар Хампарцумян. „Всяка година се събираме тук в името на паметта, продължавайки традиция, която символизира нашата споделена ангажираност да се изправим срещу наследството на едно от най-ужасяващите престъпления в човешката история – Геноцида над арменците, извършен в началото на ХХ век.
На този ден се събираме като една общност, обединени от паметта и надеждата. Почитаме невинните жертви и потвърждаваме общия си стремеж към по-справедливо и мирно бъдеще“, каза тя. Основният акцент в изказването ѝ беше поставен върху усилията, полагани от Армения за предотвратяване на престъплението „геноцид“. В тази връзка напомни, че републиката е активно ангажирана с ООН, нейните държави членки и държави наблюдатели, както и с партньори от гражданското общество, за да се повиши осведомеността относно Конвенцията за геноцида и да се справя с продължаващите рискове от подобни жестоки престъпления. „Преди десет години инициирахме обявяването на 9 декември за Международен ден за възпоменание и почитане на жертвите на престъплението геноцид и за предотвратяване на това престъпление. Също така продължаваме да представяме двугодишни резолюции относно превенцията на геноцида пред Съвета по правата на човека, като подчертаваме значението на трайния международен ангажимент.
Последната, внесена от Армения на 30 март в Женева, бе резолюцията за „Превенция на геноцида“, която беше приета единодушно по време на 61-вата сесия на Съвета на ООН по правата на човека“, подчерта арменският дипломат.
След това насочи поглед към настоящата ситуация в Армения и водената от нея политика, отбелязвайки, че „като нация, преживяла геноцид, ние дълбоко разбираме цената на мира“. В тази връзка заяви: „Именно този исторически опит ръководи нашия ангажимент за помирение, стабилност и трайна сигурност в нашия регион. 2025 година несъмнено ще бъде запомнена като повратна точка за Армения и целия Южен Кавказ. На 8 август парафирането на мирното споразумение между Армения и Азербайджан в Белия дом беше широко приветствано от международната общност като решителна стъпка към стабилно и сигурно бъдеще. Армения остава ангажирана с довеждането на този мирен процес до край и с нормализирането на отношенията със своите съседи, включително Турция, в дух на диалог и взаимно уважение.
Ние твърдо вярваме, че трайна сигурност може да бъде постигната само чрез изграждането на жизнеспособна държава и стремеж към мирно съвместно съществуване“. Своето обръщение посланик Хампарцумян завърши с думите: „Предотвратяването на геноцида не е само правно задължение – то е изпитание за нашата колективна съвест. Нека гарантираме, че „никога повече“ не е просто фраза, която повтаряме, а принцип, който ръководи нашите действия и решения“.
Всяка година на тези възпоминателни прояви организаторите канят български приятели, които да изразят своята съпричастност към събитията, определили трагична участ за милион и половина арменци. Тази година Координационният съвет се обърна към един от видните историци – акад. Георги Марков, за да произнесе кратко слово. Въпреки напредналата си възраст, той се отзова с готовност и говори за общата драматична участ на българи и арменци, напомняйки и за преживяното от тракийските българи. Той беше категоричен, че думата „османско присъствие“ не може да замени реалността, и че наложеното робство е задържало развитието на страните, които са се намирали в пределите на Османската империя. Подчерта, че въпреки преживяното, арменците ги има, защото „арменският народ има дух, независимо къде се намира из света“.
„Нашата историческа съдба е свързана, за съжаление, с геополитиката, тъй като България, както и Армения, се намират на геополитически кръстопът. Но ние вярваме, че като разкриваме истината, няма да забравим жертвите на Геноцида и ще искаме от съседна Турция да признае извършено – и над българите, и над арменците. Това е наш морален дълг – да го изискваме“, подчерта историкът, завършвайки словото си.
Думата бе дадена и на един неочакван, но важен гост – д-р Игор Дорфман Лазарев. Той е историк по специалност, изследовател в Института по източни езици в СУ „Кл. Охридски“ и в Научно-изследователския институт „Матенадаран“ в Ереван, както и главен редактор на сп. „Паметници и идентичност“ от 2023 г. (Берлин). Ученият (на английски) напомни миналото, изтъкна факти, доказващи, че престъплението е геноцид и трябва да бъде възмездено.
Между отделните изказвания и съпътстващата събитието програма, включваща вълнуващите изпълнения на композитора Хайгашод Агасян („Мардиги йеркъ“ и „Мом мъ варе“), 12-годишната Седа, която изпълни с великолепния си глас песента „Им хайрени Хаястан“ и артистичното изпълнение на Тереза на стихотворение от Севак, водещият Вартануш Топакбашян (гл. редактор на в. „Ереван“ и председател на КС) направи няколко анонса, свързани с Геноцида над арменците. Тя припомни, че в онези страшни години е имало смели и почтени личности, които не са запазили мълчание, а публично са говорили за всичко онова, което се случва с народа ни. За да потвърди думите си тя прочете цитати от изказвания на норвежкия учен Фритьоф Нансен (1915 г.), виконт Джеймс Брайс (1915 г.) – английски държавен деец, френския писател Анатол Франс (1916 г.), френският учен Жак де Морган (1917 г.), арабския публицист Файез ел-Хусеин (1917 г.), посланика на САЩ в Османската империя Хенри Моргентау (1919 г.) и Теодор Рузвелт (1918 г.) – 26-и президент на САЩ.
Водещ акцент в казаното от В. Топакбашян обаче бе поставен върху героичните прояви, които в този ден трябва да се напомнят, защото става за хуманизъм, отдаденост на кауза и спасяване на стотици хиляди човешки животи. Животи на арменски жени и деца, които не биха оцелели или не биха запазили арменската си идентичност, ако не беше дързостта на тези смели жени, изправили се сами срещу една арогантна и безчовечна политическа машина. Става дума за онези десетки мисионери, които превръщат спасяването на арменските сираци и на насилствено натиканите в турски хареми жени, в мисия на своя живот. И въпреки трудностите, независимо от лишенията и от бариерите, които трябва да преодоляват в онези мрачни години, те не избират да се завърнат в родината си, а решават да останат и да се борят в името на живота и оцеляването на нещастните арменчета, да ги закрилят, възпитават и да им дадат шанс да продължат напред.
Макар и съвсем накратко, журналистът спомена имената на малка част от тези удивителни мисионерки и какво са направили те, превръщайки се в истински майки за децата, които успяват да съберат от улиците или да изведат от турските сиропиталища, където те са били ислямизирани и подложени на малтретиране. Така събралите се чуха за подвизите на датчанките Карен Еппе и Карън Петерсен, Бодил Бьорн от Норвегия, естонката Хедвига Бюл, шведката Алма Йохансон, американките Мери Графам, Трейси Аткинсън, Берта Морли и неуморната майриг Емма Кушман. Благодарение на тях биват спасени близо 120 000 сираци и десетки хиляди арменки.
111-ата годишнина от Геноцида над арменците отбелязаха арменците в Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Хасково, Шумен, Силистра – с шествия, поклонения, запалени свещи и възпоменателни прояви. В Общинските съвет на Русе и Варна по време на редовни заседания на 26 април бе прочетено обръщението на Асоциация „Арменска общност-България“ по повод събитията, които макар да са признати от близо 30 държави по света, все още се очаква да дойде такова от наследниците на Османската империя – политическото ръководство на съвременната Турска република.
В. „Ереван“