
В реч пред Съвета на ООН по правата на човека арменският външен министър Арарат Мирзоян засегна темата относно уреждането на отношенията с Азербайджан, като подчерта оставащите все още нерешени хуманитарни въпроси. След десетилетия на въоръжени конфликти и хуманитарни кризи, Армения и Азербайджан предприеха решителни стъпки към установяване на дългосрочен мир в нашия регион. В тази връзка министърът припомни, че „миналогодишната среща на върха за мир във Вашингтон не само установи мир между нашите страни, но и проправи пътя за подобряване на търговията, връзките и контактите между хората“.
„За да продължим този курс, в допълнение към споразуменията, постигнати между нашите правителства, ние също така полагаме основите за истински диалог и доверие между нашите общества, включително пострадалото население.
Въпреки че болезнените хуманитарни последици от конфликта като преди изискват разрешаване, а раните както от далечното, така и от близкото минало все още не са заздравели, ние избрахме трудния път на помирение. Това, разбира се, е сложен процес, като се има предвид, че 19 арменци все още са задържани в Баку и съдбата на изчезналите и насилствено изчезнали лица трябва да бъде изяснена, докато се разпространяват изкривени исторически наративи“, отбеляза Мирзоян.
Ако коментираме казаното, то обективността изисква да кажем, че в това едно изречение в речта на арменския външен министър, бяха спестени думи като „заложници“ или пленници“, каквито реално се явяват държаните в Баку арменци. Твърде пестеливо изказване, което сякаш беше направено повече за публиката, за да не се каже, че не е говорено за тези хора, които лежат в бакински затвор. И нито дума Мирзоян не отговори за съдебния процес, за присъдите, които получиха, за грубите нарушения на човешките им права, за лишаването им нормална правна защита и т.н. Един дипломат трябва да бъде дипломатичен, умерен може би в говоренето си, но нека той и властта, част от която е, да се замислят дали така биха се изразили азербайджанците, ако ставаше дума за техни сънародници, изправени пред военен съд и осъдени с неправдоподобни обвинения на 20 години затвор или на доживотен такъв!
Мирзоян отбеляза, че визията и намеренията на Армения са твърдо основани на убеждението, че компонентът на ООН за правата на човека трябва да бъде допълнително укрепен и да му бъдат предоставени адекватни ресурси, за да се гарантира предотвратяването, наказателното преследване и неповтарянето на нарушения и злоупотреби в областта на международното право за правата на човека и хуманитарното право. „Нарастващите конфликти и хуманитарни кризи, както и системното неравенство и техните необратими глобални последици изискват не по-малко решителни действия. Армения е ангажирана да гарантира, че настоящата инициатива ООН-80 и предстоящият процес на преглед на Съвета по правата на човека ще се превърнат във важни възможности за искрен анализ и конкретни действия за укрепване на Съвета по правата на човека и неговите механизми като крайъгълни камъни на архитектурата на ООН в областта на правата на човека“, отбеляза министърът.
Продължавайки речта си, ръководителят на арменското външнополитическо ведомство заяви, че Армения остава ангажирана да продължи курса си към бъдещето, признавайки, че по-нататъшното институционализиране на мира ще създаде по-благоприятна среда за разрешаване на последиците от конфликта.
Пред Съвета на ООН по правата на човека министър Арарат Мирзоян говори и за „мощната вълна от хибридни заплахи“, с която се сблъсква Армения. „Нашето общество, както много други демокрации днес, е изправено пред мощна вълна от хибридни заплахи, включително дезинформация, манипулация и външна намеса. Това са целенасочени, координирани и враждебни кампании, насочени към постигане на конкретни цели, включително подкопаване на доверието на нашите граждани в демократичните институции и ефективното упражняване на правата на човека. Противодействието на тези предизвикателства се превърна в наша ежедневна работа чрез непрекъснатото укрепване на демократичната устойчивост“, посочи той.