Поредна самостоятелна изложба на художника Онник Карамфилян събра негови колеги, приятели и почитатели в „Ателие 28“ на 11 февруари. „В очакване на лятото“ – така я озаглави той и изборът не беше случаен, но за това малко по-нататък. Преди да разкажем какво се случи на откриването, онези, които не успяха да станат част от него, могат да видят с какво този път ни изненада талантливият творец до 1 март 2026 г.
А той определено умее да изненадва и тази негова изява не направи изключение. Преобладаващо черно-белите творби, подредени в галерията, бяха колкото различни и може би за някого предизвикателни, неочаквани, провокиращи въображението, така и имаха общ знаменател. И той се нарича Любен Дилов-син - куратор на изложбата. Но не само тази роля го прави съпричастен към нея, а нещо друго, което се появи на бял свят преди 10 години...
… Преди 10 години Любен се появи с истинска синя брада и заедно с Онник представиха пред огромна аудитория своята обща рожба – книгата „Лятото с тъжните курви“. Разказите бяха написани от Дилов-син, а илюстрациите, които ги съпътстваха – от Карамфилян. Това, бих казала, впечатляващо издание, навярно вече е библиографска ценност, защото обхващаше художествено съдържание, надхвърлящо стандартните очаквания. Така че онези, които тогава побързаха да го притежават, днес имат в библиотеката си произведение, което е уникална симбиоза между слово и рисунък.
А сега Онник Карамфилян подреди серия от свои работи, които също в голяма степен като наратив се опират на онова, което го бе вдъхновило преди десетилетие, но в тях е вложено и нещо ново, различно. Или както той самият сподели при откриването на „В очакване на лятото“, дял за тази изложба в голяма степен се пада на „моя скъп приятел от 35 години Любен Дилов“. „Той написа страхотни разкази и ме провокира да поема по едни подсъзнателни пътеки на еротичното и да търся и себе си в това, да видя на кое гледам с хумор, на кое със страх, на кое – сериозно. Защото еротиката е за смелите“, каза той.
Е, както сами разбирате, именно еротиката стои в центъра на новата експозиция на Онник. Еротика, но не цинична, а елегантна, деликатна, загадъчна, поднесена с техника, която е плод на таланта на художника. Карамфилян е от творците, които обичат да експериментират, да предизвикват, да изненадват, да провокират. Както подчерта Дилов, той „може да създава от екслибриси до големи живописни платна с масло, или фотографии, които реже, драска ги, рисува върху тях“. Тази поредна изложба не направи изключение в този негов подход.
„Това е смесена техника. Всичко, което се показва тук, е моя авторска фотография. Една част се отпечатва дигитално, Снимам, вкарвам го в компютъра, някои неща са рисувани директно с мишката, а не с някакъв дигитален молив или четка. После го разпечатвам, хартия е специална, и аз я гравирам, на места допълвам с цветен молив, пастел. Това, което се показва сега, са оригинали, защото старите работи, които бяха в книгата – всички 18 картини, се продадоха. На практика тези тук са по-различни от илюстриралите книгата“, обясни графикът.
Основните детайли обаче дойдоха от разказа на куратора на събитието и как от американската фотографка Сали Ман се стига до нашия Онник: „Всичко се случи преди десет години. Тогава почти всичко се продаде и не успяхме да стигнем до изложба. Има много неща около този проект, които не се знаят от повечето. Наистина всичко започна с текстовете, събрани в книгата „Лятото с тъжните курви“. Това беше един експеримент.
Има един сайт, нарича се СМУТ – Само малки умни текстове. Там имаше едно изречение: „Това лято всички курви се влюбиха и платената любов беше по-тъжна от всякога“. И следваха различни истории. Тези разкази бяха илюстрирани от една изумителна американска авторка – Сали Ман, за която трябва да кажа няколко думи. Тя е един от най-революционните артисти в областта на фотографията – много скандална, особено модерната кенсъл култура (култура на отхвърлянето, бел. ред.) я преследва жестоко. Тя живее в едно ранчо в Америка и е трудно човек да се свърже с нея. Нейните илюстрации бяха особено подходящи за духа на тези текстове“.
Когато Дилов-син решава, че трябва да представи своите разкази, четящите остават с впечатлението, че това са текстове, създадени от различни автори, защото те наистина са много различни по стил. И както посочи той, „започнаха да гадаят – Алек Попов, Георги Господинов, въртяха се всякакви имена…“. Тогава той решава да събере текстовете си на едно място и да разкрие мистерията. „Книгата стана и реших да потърся Сали Ман, свързах се с агентката ѝ и поисках правата върху нейни илюстрации. Поискаха ми 40 000 долара за една нейна снимка – нещо нереално за България. И тогава Онник го измисли. Прочете текстове и каза повече да не се занимавам със Сали Ман, макар че нейни неща се долавят в текстурата на Карамфилян. Така се появи вече оформеното издание“, обясни авторът.
Но има и една друга история, която лежи в корените на „Лятото с тъжните курви“ и синята брада, с която Любен Дилов „живя“ близо пет години. Нека пак да проследим какво разказа той: „Между текстовете в разказите в „Лятото с тъжните курви“ и в нарисуваното от Онник има една пресечна точка. И тя се нарича барон Жил дьо Ре – рицар. През 1440 г. той е един от най-богатите хора в Европа, възрастен за времето си човек – 32-годишен, който след като участва във всички важни битки на френския двор, забогатява, но френският крал започва да му завижда и се инсценира съдебен процес. В резултат благородникът е осъден и обесен заедно с двете си прислужници, тялото му е изгорено, а прахът му е разпръснат в реката. През 1992 г. отново има процес, на който е реабилитиран. Това всъщност е историята на Синята брада. 200 години по-късно Шарл Перо пише приказка по тази история – един от най-депресивните сюжети в литературата, и в киното, и в първите неми филми“.
Със сигурност мнозина, подобно на мен, са чели приказката на Шарл Перо, без дори да се замислят, че зад нея стои реална история, случила се през Средновековието. И вероятно дори не са чували за Жил дьо Ре – рицар, сражавал се рамо до рамо с Жана Д’арк, имал родство с френското кралско семейство и впечатляващо образован за времето си. „Всъщност къде е пресечната точка между това, което виждате в тази изложба и текстовете в „Лятото с тъжните курви“? Каква е реалната история? Жил дьо Ре бил противник на брака и е имал наистина много любовници. Все пак решава да се обвърже, но и двете жени, които избира, умират – едната преди брака, другата – след като се женят. Случва се така най-вече поради ниската степен на хигиена по онова време. Завистниците му обаче виждат възможност в това, казват, че той ги убива и ги складира в мазето си. Така е и в приказката на Перо – Синята брада убива жените си и любовниците си, след което ги крие в мазето“, осветли събралите се в „Ателие 28“ Дилов-син.
И всъщност пресечната точка в книгата на куратора (в настоящия случай) и творбите на Карамфилян е, „че този тип като Синята брада в изкуството, а не в историческия контекст, всъщност е един колекционер на любови, не на тела“. „Той се връща постоянно към спомените на своите любови и всъщност тези тела, които виждате тук, изобразени от Онник в различни състояния, са неговото „мазе“, където той съхранява своите преживявания. (На това място художникът се намеси, добавяйки с усмивка: „И малко мечти“). Така че се получи една страхотна каша от внушения, които заживяха собствен живот – вече 10 години“, продължи да представя Дилов визията за изложбата и откъде се ражда вдъхновението и провокацията у художника.
Накрая кураторът обобщи: „По някакъв начин ние успяхме да съберем в книгата „половината свят“ – по най-различни линии и внушения. Минахме през френската история, през най-авангардните артисти в Америка, за да стигнем до това, което виждате в момента. Има много слоеве на наратива, вложени в картините, които са и забавни, и интересни“.
Едва ли има какво повече да се добави към онова, което бе казано в „Ателие 28“ по повод „В очакване на лятото“. Просто трябва да се види на живо и да се попие като цялостно възприятие една стара като света, но силно осъвременена история, поднесена от един много даровит и предизвикателен творец, който винаги ни кара не само да гледаме, но и да размишляваме.
Варти Топакбашян