Неотдавна учени и независими изследователи замряха изумени: върху една от частите на най-известната огромна карта на света, те откриха указание за точното местонахождение на… Ноевия ковчег. Атласът е създаден преди повече от 440 години и координатите върху древния пергамент поразително точно съвпадат със съвременна аномалия, която се сканира понастоящем от археолози.
Става дума за известната планисфера, създадена през 1587 г. от италианския благородник и картограф Урбано Монте. Тази гигантска кръгла карта е широка почти три метра и е изтъкана от 60 ръчно оцветени листа. Сред илюстрациите на непознати земи и митични същества, изследователите са забелязали мъничка рисунка на Ноевия ковчег, разположена точно на планината Арарат. И голямата сензация е, че мястото съвпада с точност до метри. База за бурни дискусии става това, че рисунката върху картата от XVI века не просто указва региона, а конкретната известна геологическа формация, позната като Дурупинар. „Това е същото място, където се намира обектът Дурупинар и размерите върху картата виртуално съвпадат с него метър на метър. Съвпадение? Не мисля“, пише независимият изследовател Джими Корсети.
Въпросната спомената формация представлява загадъчен хълм с формата на лодка, разположена на около 30 км на юг от планината Арарат. Интересното е, че светът научава за нейното съществуване преди по-малко от век. През май 1948 г., след проливни дъждове и земетресение натрупаната наоколо кал се откъсва, разкривайки очертанията на гигантски кораб, забелязан за първи път от кюрдски овчар.
Според „Битие“ (8:4), Ноевият ковчек се спира на „планините Араратски“. Там има посочени и конкретни размери на съда: 300 лакътя дължина, 50 лакътя ширина и 30 лакътя височина. Ако това трябва да се приведе към съвременните мерителни системи, то става дума за кораб, дълъг приблизително 157 метра, широк 26 метра и висок 16 метра. А размерите на лодкообразната аномалия Дурупинар съвсем точно съответства на тези параметри.
На този етап скептиците определят загадъчния хълм като природен каприз на геологията, но изследователската група Noah’s Ark Scans изучава щателно обекта от 2019 г. с помощта на най-съвременни технологии. И последните им находки интригуват още повече. С помощта на георадари (GPR) на дълбочина 6 метра учените са разкрили мрежа от ъгловати подземни коридори, сливащи се в една голяма, куха централна камера (изследователите я наричат „атриум“). Това е в унисон с библейското описание на триетажен ковчег. Инфрачервената термография (IRT) – технология за термично сканиране, е заснела характеристики, наподобяващи масивен корабен кил под почвата. „Тези кухини под земята не са случайни. Тунелите са изградени с ясна структура и следват специфичен модел. Това е мястото, където Ной, семейството му и животните му биха намерили убежище“, твърди археологът Андрю Джоунс.
Наред с това е направен химически анализи на почвата. Взетите проби вътре в структурата показват съдържание на органична материя, което е до три пъти по-високо от това в околните почви. Датирането на седиментите сочи период между 5500 и 3000 г. пр.н.е., което съвпада с традиционното време на Библейския потоп. Според учени специфичната природна формацията е т.нар. двойно затихваща синклинала – специфичен тип земна гънка, оформена от свлачища и ерозия на лава. Все пак нека не забравяме, че теренът около Арарат е изцяло вулканичен. А първите сондажи, правени в региона, откриват единствено базалт и андезит – местни скали, без следи от вкаменено дърво или човешка обработка.
И въпреки всичко, фактът, че преди 440 г. италианският картограф от Милано е поставил Ноевия ковчег именно в тази точка векове преди съвременните технологии въобще да открият Дурупинар, добавя към тази всеизвестна библейска загадка съвършено нов, мистичен обрат.
Що се отнася до оригиналния ръкопис на атласа на Урбано Монте, днес той се съхранява в Картографския център на Дейвид Ръмзи в Станфордския университет. В началото на 2018 г. Ръмзи завърши дигитализацията на картата на Монте и я публикувал онлайн. На практика тя е достъпна за всеки, който желае да се запознае с детайлите на това удивително изработено изделие.
Атласът на света на Урбано Монте е най-голямата съществуваща средновековна карта на света, която едва наскоро стана публично достъпна. Около 40-годишна възраст този учен развива интерес към географията. Това води до монументални 20-годишни усилия за събиране и организиране на всички тогавашни знания за световната география в няколко тома. Освен това Монте решава да създаде карта на света, която, както пише колекционерът на карти и учен Дейвид Ръмзи , „би показвала Земята възможно най-близо до сферичната ѝ форма“.
Монте е подготвил 60 картографски секции – съединени заедно, те образуват едно гигантско кръгло платно с диаметър над два метра. Четирите му тома включват и таблици с продължителността на деня в различни периоди от годината, както и обемист трактат за света и космологията. Картата на Герхард Меркатор, създадена 18 години преди атласа на Монте, в момента се счита за стандарт. Трудът на Монте изобразява Земята такава, каквато е в космоса, със Северния полюс в центъра. Това представяне на Земята сега се нарича азимудална проекция. Тя може да се види например на емблемата на ООН.
Атласът предлага ярък поглед към света, изобразявайки изненадващо разнообразие от реални и въображаеми същества на сушата и морето. През XVI век картографите редовно съчетават научните данни с теологията. И макар върху изделието да има доста неочаквани и изненадващи обекти, тя е доста детайлна и могат да се разчетат названия на държави, градове, реки, планини и т.н.
На съответния лист от картата, изобразяващ Предна Азия, се открива надпис Armenia (или Armenia Maggiore – Велика Армения, за да се разграничи от Киликия/Малка Армения). Тъй като това е първата държава в света, приела християнството като официална религия (през 301 г.), за европейските учени от XVI век тя е изключително важен духовен и исторически ориентир. Името на Армения в атласа стои в непосредствена близост до илюстрацията на планината Арарат и Ноевия ковчег. За средновековните и ренесансовите географи тази област е неразривно свързана с арменския етнос и библейската история за Потопа. Монте използва за основа по-ранни карти и текстове на Клавдий Птолемей, които съхраняват античните имена на държавите дълго след като те са изгубили своя суверенитет.
Наличието на Армения автоматично означава, че в същия регион на Мала Азия е отбелязана и Киликия. През Ренесанса картографите стриктно следват географската традиция на древните гърци и римляни. Те разделят полуостров Анатолия (днешна Турция) на исторически области, а не на административните окръзи на тогавашната Османска империя. Ето защо Киликия също присъства на картата на Урбано Монте. Регионът е обозначен на латински като Cilicia. Намира се в южната част на Мала Азия, разположен по крайбрежието на Средиземно море, точно на север от остров Кипър.
Макар че към 1587 г., когато е създадена картата, Киликийското арменско кралство (известно още като Малка Армения) престава да съществува като независима държава преди повече от два века (през 1375 г.), европейците продължават да свързват тази територия с арменската култура и история. В географските представи епохата на Велика Армения (около планината Арарат) и Малка Армения (Киликия) са двете ключови точки за арменския етнос.
Около Киликия върху атласа на Монте ясно се виждат и други класически наименования на антични провинции като Cappadocia (Кападокия), Pamphylia (Памфилия) и Caramania (Карамания). Цялата тази територия (от Средиземно море до Арарат) е нарисувана от автора на атласа с изключително внимание към планините, реките и древните градове, които той заимства от хрониките на кръстоносните походи и Птолемеевата география.
Ако човек се вгледа внимателно в дигиталното копие на атласа в района на Кавказ и Анатолия, ще открие важни за арменската култура градски центрове. Erivan/Erivano (Ереван) – днешната столица на Армения присъства на картата, тъй като през XVI век градът е ключова стратегическа крепост и търговски център, за който редовно воюват персийци и османци. Arsarat (Арташат) – древната историческа столица на Армения, основана от цар Арташес I, често е нанасяна от ренесансовите картографи под латинското име Artaxata или Arsarat. Van (Ван) – укрепеният град до едноименното езеро, който е сърцето на древната арменска култура, е ясно отбелязан в близост до планината Арарат. Ani (Ани) – макар и частично разрушена по това време, древната „столица на 1001 църкви“ на средновековното Багратидско арменско кралство, продължава да фигурира като исторически ориентир в картите от XVI век.
Водни басейни и планини Lacus Lychnitis/Gecham (езерото Севан) – голямото планинско езеро в днешна Армения, е нарисувано и обозначено под старите си класически имена. Ararat/Monte Ararat (планината Арарат) е изписан с големи букви и служи за визуален център на целия регион, допълнен с рисунката на Ноевия ковчег. Всъщност Монте съчетава тогавашната реалност на Османско-персийските войни с античното наследство. Затова на картата му съжителстват както съвременни за него турски и персийски наименования на гарнизони, така и класическите арменски и гръко-римски топоними от златните векове на региона.