Арменският музей в Москва организира преди няколко дни премиерата на документалния филм „Скритата карта“ на американската режисьорка и журналистка Ани Ованесян. Филмът, който вече е спечелил над десет международни награди и е бил разглеждан за три номинации за Primetime Emmy, беше показан за първи път пред рускоговоряща публика.
Ани Ованисян е американка и внучка на оцелели от Геноцида над арменците. Филмът ѝ започва като лично приключение, но бързо се превръща в обширна експедиция из Западна Армения и съвременна Турция, където арменското присъствие е заличено, заглушено или оставено в руини в продължение на десетилетия. Тя признава, че пътят ѝ е бил предопределен от семейството ѝ и баща ѝ – историкът Ричард Ованесян, играе особена роля в това. „Той посвети живота си на разкриването на една забравена част от арменската история. Използвайки ресурсите на Калифорнийския университет, той създаде програма, която събра над 1000 устни свидетелства от оцелели от Геноцида, включително моите баба и дядо – Сирион и Каспар“, споделя авторът на лентата.
Именно тези истории – за невъобразими изпитания, според режисьорката, са оформили нейната личност и са довели до създаването на „Скритата карта“. Фокусът във филма е върху хората, но представя и арменски църкви, манастири и гробища. В центъра на пътуването ѝ из съвременна Турция, на което тя е придружавана от шотландския изследовател Стивън Сим, са местата, където някога е имало арменско присъствие. Това не е филм само за загубата, но и за паметта, която продължава да се прокрадва през земята, камъка и човешките съдби. „Скритата карта“ е повече от просто филм за изгубена родина. Това е доказателство, че паметта не познава граници или ограничения.
„Осъзнах, че колкото и Турция да се опитва да заличи изчезващите следи от историческа Западна Армения, пейзажът е пълен с доказателства за нашето великолепно и измъчено минало. Останки от нашите разрушени църкви, манастири, гробища, домове и училища стоят стоически, сякаш викат: „Аз съм все още тук“. Но ако са там, без никой да ги види, докосне, разпознае като мощно живо доказателство за хилядолетна арменска цивилизация, и след това, унищожение, уви, те са загубени“, споделя Ани Ованисян в интервю.
Режисьорът работи близо седем години по „Скритата карта“, няколко пъти посещава Турция, а чиста случайност я среща с шотландеца Стивън, с когото заедно продължават да събират кадри и да разговарят с хора. През 2013 г. с малка група пътешественици тя се оказва в стара арменска къща в Кесария, снима всичко възможно „като арменец, който се връщаше към корените си“. „Не очакваме другите да се интересуват от нашата история, със сигурност не и от руините ни в земя, където дори паметта ни е отречена. Затова когато видях този мъж, който не изглеждаше арменец, да прави снимки с прецизност, бях озадачена. Когато го попитах любезно и любопитно: „Кой си ти?“, той беше озадачен, може би малко обиден. Но ми каза – Стивън Сим, от малко градче извън Глазгоу, Шотландия. Натъкнал се на тези самотни реликви 30 години по-рано и, по думите му, решил да ги направи свои. Не свои, защото ги е претендирал или ги е искал, а защото никой друг не ги е искал и защото е осъзнавал, че те са носители на история и истина“, разказва Ани за неочакваната си среща със своя бъдещ спътник в пътуването из арменските земи в Турция.
Стивън документира продължаващото разрушение на арменското присъствие и мястото му в историята, „като същевременно им придава човешки щрих и достойнство“, по думите на режисьорката „За него структурите разказват историята. И за него това не е арменска история – тя принадлежи на всички. Той казва, че за да знаем накъде стъпваме като човешка раса, трябва да знаем какви стъпки следваме. Това е универсално. Трябва да знаем откъде идваме, да се изправим пред трудните истини, да се поучим от тях, да продължим напред“, споделя Ани Ованисян.
Първоначално тя решава да прави историята си само за шотландския изследовател и неговите открития. „Но той непрекъснато повтаряше: „Ани, трябва да си част от това.“ Казах „не“. Оказа се, че е бил прав. Години след като снимахме, стана ясно, че включването на гледката от моя обектив добавя ценно измерение, емоция, перспектива“, разсъждава авторката. И продължава: „Понякога се сблъсквахме. Той се ядосваше, че питам хората какво се е случило с арменците. „Знаем какво се е случило“, казваше той, защото не искаше да губи нито миг далеч от физическите реликви. Но в крайна сметка и двете ни преживявания, и историята като цяло бяха обогатени от нашата по-голяма, колективна одисея“.
Филмът е прожектиран в САЩ и Великобритания, но не е достъпен онлайн. На въпрос на зрителите кога ще бъде достъпен за широката публика, Ани Ованесян отговаря, че работата по него е в ход.
Ани Ованисян е дъщеря на видния американски учени и изследовател проф. Ричард Ованисян, сестра на Рафи Ованисян - първия външен министър на независима Армения по време на президента Левон Тер-Петросян. Впрочем и двамата са гостували в България, в София.