Великият арменски композитор, музиколог, фолклорист, хормайстор, певец и основател на Арменското национално музикално училище Вартабед Гомидас (Комитас на източноарм.), е роден на 26 септември или на 8 октомври по стария календар. Двете дати дадоха основание на организаторите от Музея-институт „Гомидас“ да ги използват като дати за провеждането на Международния фестивал „Гомидас“.
Според директора на културната институция Лусине Сахакян, още приживе самият Вартабед е писал в автобиографични бележки и писма за разликите между двата календара. Тъй като в Европа, където той е учил и е свирил в продължение на много години, е бил в употреба новият григориански календар, докато старият юлиански е все още в употреба в Османската империя, където се ражда и расте, както и в Светия престол Ечмиадзин, където прекарва юношеските си години, Гомидас често е бил принуден да обяснява датата си на раждане. Този факт се превръща в своеобразен символ, определящ границите на фестивала.
„ Решихме да открием фестивала на 26 септември, обявявайки го за старт на този мащабен проект на Гомидас, и да го завършим на 8 октомври, когато ще бъдат обявени резултатите. В продължение на близо две седмици тази есен се очакват многожанрови събития, обединяващи музика, визуални изкуства, литература и театър около великия Гомидас. Ще бъдат представени различни формати, насочени към изучаване, запазване и преоценка на наследството му в съвременната култура“, каза Лусине Сахакян при откриването на фестивала. Тя добави, че „самият Гомидас беше многостранна личност, поради което интересите и културните му дейности бяха толкова разнообразни“. „Безкрайно талантлива личност, той ни остави богато наследство и ние решихме да включим във фестивала области като музикология, хорово изкуство, вокални вечери, концерти, изложби, представяния на книги и други области, в които Гомидас е участвал“, уточни още директорът на музея.
Фестивалът се провежда от няколко години и се е превърнал в едно от емблематичните културни събития на Ереван, привличайки творци от Армения и чужбина, представляващи различни области. Той е не само културен, но и научен по своята същност, тъй като събира музиколози, за да обсъждат различни теми, свързани с наследството на Гомидас и неговото популяризиране по целия свят.
Фестивалът започна в Пантеона на Гомидас с церемония по полагане на цветя на гроба на Вартабеда или както го е изразил известният арменски писател Хрант Матевосян – „на пепелта на нашето облечено в черно слънце“. След смъртта му през май 1936 г. прахът на една от най-забележителните личности в арменската история е пренесен в Ереван, макар и с големи трудности, не от друг, а от Ехише Чаренц – друга арменска значима фигура. Гомидас е погребан на оцелялата територия на родината си, а по-късно в тази паркова част на Ереван е създаден Пантеон, където се разполагат гробовете на други видни личности на арменската култура.
В деня на откриването на фестивала, Музеят-институт „Гомидас“ откри временната изложба „Едем“ с участието на трима художници – Гаго Чичиян, представляващ Армения, Хермине Демиро от Мексико и Арман Тадевосян от Франция. Откриването на фестивала включваше изпълнение на певческия ансамбъл „Гехард“, който представи програма с произведения на Гомидас същата вечер.
Фестивалът бе богат на събития и дейности. Едно от най-важните – даряването на материали, свързани с Вартабеда, се състоя още в първите дни. Лусине Сахакян откри събитието, представяйки новите експонати, които ще допълнят архивите на Музея-институт и ще продължат традицията на фестивала.
По време на културното събитие се проведоха различни концерти. Местната публика и гостите имаха възможност да се насладят на изпълненията на пианистите Рубен и Арсен Далибалтаян от Хърватия. На 4 октомври се състоя вечер с участието на известния джаз пианист Вахаъгн Хайрапетян и неговата група – Armenian Colors Quartet (състояща се от Авак Маркарян – народни инструменти, Михаил Фоминих – контрабас и Карен Кочарян – ударни инструменти. Квартетът представи уникален синтез от традиционен американски джаз (бибоп) и арменски фолклор, включително произведения на Гомидас.
Бяха представени и две книги, които обогатиха литературата за арменският духовник и творец . На 1 октомври беше представена изключителната творба „Отец Гомидас: свещеник и музикант“. Д-р Луиз Фов-Ованнисян – водещ специалист в две психиатрични болници в Париж, провежда обширно проучване на последните 20 години от живота на композитора и фолклориста, прекарани в болница във Вилжуиф, близо до Париж и защитата дисертация за истинската болест и смъртта му. В своето проучване, което тя нарича „психобиографичен експеримент“, лекарката използва факти, за да докаже, че Гомидас не е бил луд или шизофреник, а е починал от гнойно възпаление на костта на крака – остеит, в резултат на нехигиенични условия в болницата. Книгата бе представена на фестивала от Шушаник Тамразян – авторката на превода на арменски език. Прзентацията беше съпроводена с изпълнения на певческия ансамбъл „Гехард“.
В деня на закриването – 8 октомври, беше представена още една книга: „Гомидас Вартабед: произведения за пиано“, като творби от нея бяха изпълнени от известния пианист Хайк Меликян. Изданието беше представено от Мариам Варданян.
В един от фестивалните дни участниците и посетителите имаха възможност да се насладят и на „Гомидасови четения“ с участието на актьори от Националния академичен театър „Каприел Сундукян“.
„Всеки от нас, съвременниците, избира аспекта на това наследство, който е най-близък и интересен за изучаване. Освен това, всеки от нас вижда Гомидас по свой собствен начин, което ни позволява да изследваме неговите разнообразни перспективи в различни художествени области – живопис, скулптура, музика, театър, кино и други. Сблъскваме се с това постоянно, тъй като за Гомидас са направени много филми, а за него са създадени много повече картини и скулптури, отколкото за всеки друг велик арменец.Програмата е насочена не само към представяне на наследството на Гомидас. Целта на фестивала е да направи това наследство част от съвременен културен диалог, в който участват представители от различни области и държави“, споделя Лусине Сахакян.