Дилижан вече може да се гордее с нов културен център. След цялостната реставрация на историческата си сграда, Музеят за народни изкуства „Ованес Шарамбеян“ отвори отново врати, но като Арменски музей на текстила – първият в страната от такъв род. Официалното откриване се състоя на 8 февруари и отбеляза началото на нова глава за институцията. Проектът има за цел да представи вековните традиции на арменското текстилно изкуство и неговата съвременна еволюция, според арменското Министерство на образованието, науката, културата и спорта.
Министър Жана Андреасян подчерта символичната стойност на събитието по време на официалната церемония: „Тази прекрасна музейна обстановка е най-подходящият подарък за стогодишнината от рождението на Ованес Шарамбеян“. Тя също така подчерта, че проектът изразява „нашия ангажимент да продължим великото дело, което той започна“.
Реставрираната сграда е част от националното историческо наследство и е включена в списъка на държавните паметници. Преди възстановителните работи тя е била в лошо състояние. Реновацията е финансирана с публични средства и са спазени всички стандарти за опазване на наследството.
Новият музей представя килими, гоблени, бродерии и дантели, които отразяват различни школи, техники и етапи в развитието на арменското народно изкуство. Произведенията идват от бившия музей, Историческия музей на Армения и резервата „Исторически и културни музеи“ на страната. Един от кураторските акценти е върху картините на Шарамбеян от Дилижан. Тези произведения служат като визуални документи, които съхраняват градската памет и историческия характер на града.
Постоянната изложба е курирана от Нарек Ван Ашугатоян – внук на художника, заедно с художника и етнографа Храздан Токмаджян. Кураторът обясни личното значение на проекта: „Дядо ми беше последният обитател на тази сграда. За мен това не е просто музей; това е дом, където светлината беше отново запалена“.
Сградата е построена от Самсон Бек-Харутюнян като лятна резиденция за принцеса Мариам Туманян. През 1979 г. Шарамбеян ръководи превръщането ѝ в музей на народното изкуство.
Арменският текстилен музей ще функционира и като оживено културно пространство. Той ще бъде домакин на семинари, временни изложби, занаятчийски панаири и традиционни празненства. Целта е да се популяризира нематериалното културно наследство и да се запознаят с него новите поколения. Образователният компонент ще бъде централен. Музеят ще служи като ресурс за студенти, изследователи и посетители. Освен това, новата инициатива има за цел да засили привлекателността на Дилиджан като културен град.
Нека да добавим няколко думи и за видния арменски художник и изкуствовед Оханес Шарамбеян, имащ значителен принос за опазването и развитието на националното народно творчество в Армения. Още от ранна възраст той проявява интерес към изкуството, завършвайки Ереванския художествен колеж „Панос Терлемезян“, а след това и Еревански театрален и художествен институт. Пътят му е нещо повече от творчески – той се превръща в мисия да съхранява и възражда арменското народно изкуство.
Шарамбеян е не само художник, но и културен архитект. През 1947 г. той основава художествено ателие в Дилиджан, а по-късно става ректор на Народния университет за култура и изкуство. В продължение на повече от тридесет години той работи по реставрацията на старата улица на Дилиджан, създавайки скици, проектирайки детайли и вдъхновявайки художници. Усилията му довеждат до основаването на два уникални музея: Ереванския музей на народното изкуство (1978 г.) и Дилиджански музей на народното изкуство (1979 г.), които днес носят неговото име.
Като художник, Шарамбеян създава десетки платна, уловили духа на арменската земя: „Комитас“, „Дилиджан“, „Посвещение на Хачкара“, „Стари къщи на Ечмиадзин“, „Пролет“, „Руини на езически храм“. Негови творби се намират в Третяковската галерия, Музея на народите на Изтока, Националната галерия на Армения и в частни колекции. През 1983 г. той става водещ художник на филма „Ануш“, придавайки му същата етнографска дълбочина, която е уловена и в картините му.
Художникът има самостоятелни изложби или с други свои колеги в България, Париж (заедно с Минас Аветисян и Кънарик Вартанян), Ермитажа (заедно с Григор Ханджян – за 100-годишнината на Комитас), Холандия, Германия, Ереван, Дилижан, Иджеван, Ечмиадзин и редица други градове в Армения.
Ованес Шарамбеян умира на 11 май 1986 г., но наследството му живее в музеи, улици, картини и в спомените на хората. Удостоен е със званията „Почетен артист“ и „Почетен артист на Арменската ССР“ – признание, което само частично отразява мащаба на неговия принос.