За поредна година Координационният съвет на арменските организации в Германия (ZAD) и епархията към Арменската Апостолическа Църква в страната проведоха възпоменателен ден за Геноцида над арменците, извършен в Османската империя. Събитието се провежда ежегодно и по традиция това става в централната църква „Св. Павел“ във Франкфурт на Майн. Храмът има символично значение в германската история – там се събира първият германски демократичен парламент от 1848/49г.
Председателят на ZAD Джонатан Шпаненберг (съпруга арменка) откри събитието с прочувствено слово за извършените зверства от април 1915 г., продължи с паралел за повторния геноцид в Арцах и депортираните над 120 000 арменци през 2023 г., като отправи апел към канцлера Мерц. Даде примери не само от миналото, но и разказа за последните две заличени църкви в Арцах, една от които е катедралата в Степанакерт. Шпаненберг призова германското правителство да изпълни задачите си като член, подписал Женевската конвенция на ООН и да съдейства за връщането на арменските бежанци в Арцах, каквото решение е взето от Международния съд по правата на човека в Хага, както и да призове азербайджанските власти да освободят политическите затворници в Баку! Той подчерта, че за него надеждата за борба остава, пример за което е активната арменска общност в Германия.
Шпаненберг критикува ясно германското правителство и общината в Берлин, която допуска паралелни мероприятия, които нарушават културата на напомняне жертвите от Геноцида. През месец март турски националистически групи почетоха в Берлин смъртта на един от организаторите на кланетата – Талят Паша! Те положиха венец на мястото, където Сохомон Техлерян го застрелва на 15 март 1921г. като част от операция "Немезис"!
Тази година ежегодното слово на кмета на Франкфурт на Майн не се състоя. Наргес Ескандари-Грюнберг от Зелената партия два дена преди 24 април отказа участие, без да назове причини, дори не изпрати свой представител, както направиха от Общинският Съвет на област Хесен. От името на президента на областта Астрид Валман беше прочетено слово, в което се акцентира, че за Германия е особено важно да помни събитията от 1915 г. като първия Геноцид на ХХ век. Преди 10 години – на 2 юни 2016 г., беше приета почти единодушна декларация в германския Бундестаг, която осъди кланетата в Османската империя и ги нарече с истинското им име – ГЕНОЦИД!
За слово беше поканен и Джон Айбнер – президент на организацията за правата на човека и християнска солидарност. В 20-минутното си слово той подчерта не само избиването на милион и половина арменци, но и ислямизирането на милиони християни в Османската империя – арменци, асирийци, арамейци, гърци. Криптохристияните и техните наследници в днешна Турция са повече от 5 милиона. Много политици и общественици заявяват „Никога повече“ като послание към бъдещите поколения, за да не се повтарят подобни зверства, но в XXI век сме свидетели отново на гонения на християни в Сирия или Ливан, което е показателно, че тази фраза остава без покритие. Айнберг говори открито и за кланетата в днешен Азербайджан като тези в Сумгаит и Баку. През 2023 г. след многомесечна блокада бяха депортирани над 100 000 арменци и това също беше заявено на висок глас преди две години от Луис Морено Окампо – бивш главен прокурор на Международния наказателен съд в Хага.
Според Айбнер идеологията на турско-азербайджанския тандем функционира на базата на това, което президентите на Турция и Азербайджан наричат политиката на „една нация, две държави“. Както при всички религиозни и етнически идеологии, геноцидният потенциал получава свобода по време на война или голяма политическа нестабилност. Според тази идеология, немюсюлманските и нетюркските общности в турско-азербайджанските сфери на влияние не могат да притежават две права. Едното е всяко политическо право, което би могло да доведе до самоопределение. Другото е правото на територия на предците в рамките на мюсюлманско-тюркската сфера. Упражняването им права оспорва мюсюлманското и тюркското върховенство. Именно тази идеология е вдъхновила ултранационалистическите, диктаторски младотурци да извършат Геноцида над арменците в контекста на обявен джихад. Тя е възприета и насърчавана и днес от управниците на съвременна Турция и Азербайджан.
Сега Планински Карабах/Арцах е пуст след депортацията на арменските християнски – изконно негово население. Сега Анкара и Баку са насочили поглед към Армения или Западен Азербайджан, както го нарича диктаторският президент на Азербайджан. Това поставя малката страна под заплаха от война. Дори арменският премиер казва, че тази война може да започне още през септември.
Турция и Азербайджан изискват условия за мир, които биха направили Република Армения неспособна да изпълни своята raison d'être (буквално „причина да бъдеш, да съществуваш“), т.е. тоест да бъде безопасно убежище за жертвите на Геноцида и техните потомци, а арменските власти се съгласяват безусловно с тези искания.
Геноцидните рани на арменския народ наистина се третират небрежно от властимащите в Армения, докато провъзгласяват „мир, мир“. Бих отдал повече значение на почитаната от времето мъдрост на Шекспир, отколкото на забележките на съвременен политик. Шекспир е казал просто и прословуто: „Миналото е пролог“. С други думи, миналото е вратата и пътеводител за бъдещето. Неспособността да се фокусираме върху миналото, да го анализираме, да го разберем, води до предвидими катастрофи.
Тази истина подчертава значението на общественото възпоменание на Геноцида над арменците във всичките му проявления. Това е голяма отговорност. Незачитането на събитията от близкото минало отваря вратата за нови проявления на духа на Геноцида и други сродни духове. Те преследват днес не само арменския народ, но и цялото човечество.
Възпоменателният ден във Франкфурт, съпътстват и с музикална програма, завърши с молитва на арменски и немски езици от епископ Серовпе Исакахян – архиерей на Арменската апостолическа църква в Германия.