Екип от Варшавския университет и арменски археолози са публикували изследване за древна водоснабдителна система, разположена в Араратската равнина, която обхваща само 4% от територията на Армения, но произвежда 40% от селскостопанската продукция. Изследователите са картографирали над 1019 километра канали около крепостта Аргищихинили, идентифицирайки следи от древни напоителни системи.
Идентифицирани са приблизително 134,6 километра древни канали, разположени близо до крепостта. Проучването използва методи за дистанционно наблюдение, включително сателитни изображения CORONA и GAMBIT от 60-те и 70-те години на миналия век с висока резолюция (до 1 метър) за откриване на древна инфраструктура, като заровени канали или релефни линии.
Крепостта Аргищихинили е основана през VIII век пр.н.е. от цар Аргищи I като част от държавата Урарту в Южен Кавказ. Тя има стратегическото местоположение край река Аракс и решаващото значение на изкуственото напояване за земеделието в региона. Урартските надписи потвърждават изграждането на напоителни канали, които са превърнали необработваеми земи в плодородни полета и лозя.
Анализът разкрива съвременни канали (около 428,9 км), древни канали на река Аракс (около 419,6 км) и дълбоко врязани в терена палеоканали (около 36 км). Идентифицирани са 134,6 км структури, интерпретирани като потенциални древни канали, които са концентрирани около крепостта. Мрежата не е изградена наведнъж, а се е развивала постепенно, включвайки урартски, елинистически и средновековни елементи. Напоителните съоръжения са били изградени за водоснабдяване на ниви, градини и лозя.
Ландшафтът се е променял многократно след падането на Урарту около 590 г. пр.н.е.
Проучването е публикувано в списание "Antiquity". То реконструира мащабна система от водни съоръжения около урартската крепост Аргищихинили.