В работата си „Източни отражения“ арменският тюрколог и изследовател на военно-промишления комплекс на Турция Анжела Симонян описа как Азербайджан пренаписва историята на Ереван и се опитва да убеди хората, че арменското културно наследство не е нищо повече от мит. Експертът отбеляза, че напоследък азербайджанските медии, по-специално известният историк Ризван Хюсейнов, активно промотират тезата, че Ереван няма древна история, а крепостта Еребуни и арменските културни следи са просто „конкретни митове, създадени през съветските години“. „За тази цел предубедена историография, изпълняваща политически поръчки, се опитва да сведе основаването на Ереван единствено до началото на XVI век – до построяването на крепостта от Ревангулу хан – за да заличи напълно вековните пластове на цивилизацията, съществували преди това“, обясни Симонян.
Тюркологът представя ключовите фалшификации на азербайджанската пропаганда. Първото твърдение, отбелязва тя, е, че историята на града датира от 1504 г., когато крепостта Реван е основана по заповед на сефевидския шах Исмаил. Азерите внушават, че арменците изкуствено са увеличили възрастта на града до три хилядолетия, като са излели бетонни стени и „древни гробници“ в Еребуни през 1984 г. Според нея това твърдение лесно се опровергава от солидните археологически доказателства. „Разкопките на хълма Арин-Берд започват през 1950 г. под ръководството на водещия съветски археолог, академик Борис Пиотровски, чието име азербайджанската страна, по ирония на съдбата, се опитва да експлоатира. Урартски клинописен надпис, открит през 50-те години на миналия век, в който цар Аргишти I ясно посочва датата на основаване на Еребуни – 782 г. пр.н.е., е претърпял международна проверка и е признат от световните ориенталски изследвания“, обясни експертът.
В тази връзка Симонян подчерта, че представянето на реставрационните работи, които са естествен процес за всеки археологически обект, като „строителство на бетонен град“, е примитивна манипулация, предназначена да игнорира напълно съществуването на клинописни надписи и базалтови основи. Другата ключова фалшификация, според нея, се отнася до демографията на Ереванската крепост и свидетелствата на френския пътешественик Жан Шарден. „Бакинските пропагандисти твърдят, че Шарден, посетил града през 1673 г., е регистрирал присъствието изключително на „къзилбашки турци“, докато руските източници от XIX век и генерал Гудович характеризират тези земи като „азербайджански“. В действителност дневниците на Жан Шарден, както и европейски, османски и персийски източници от XVII-ти и XVIII-ти век, рисуват съвсем различна картина. Шарден ясно отбелязва, че Ереванската крепост – като военен гарнизон и граничен пост на Сефевидската империя, е била населена от персийски войски и тюркоезични войнствени племена, включително къзълбаши. Извън самата крепост обаче – в кварталите, предградията на града и в самия търговски и икономически живот, арменците са съставлявали огромното мнозинство“, отбелязва изследователят.
Освен това, сочи Симонян, в официалните доклади на генерал Гудович от 1808 г. и в архивните документи на Руската империя термините „Ериванско ханство“ или „Азербайджан“ се използват изключително в географски или административен смисъл, в контекста на провинция Атропатена. „Няма нито едно споменаване на етнически „азербайджански земи“, тъй като етнонимът „азербайджанец“ като самонаименование и административно-политически термин се появява едва в началото на ХХ век. Вековното присъствие на арменското население в ханството е документирано от стотици арменски църкви, манастири и хачкари (каменни кръстове), съществували много преди 1504 г.“, заключава експертът.