Текстът на новата Конституция на Армения ще бъде готов и публикуван през март, съобщи правосъдният министър Сърбухи Галян

04 Feb 2026 in
Министър Сърбухи Галян

Финализирането на текста на новата Конституция на Армения е сред приоритетите на Министерството на правосъдието, заяви ръководителят на правното ведомство Сърбухи Галян. „Планирано е този процес да бъде осъществен в рамките на следващите шест месеца“, каза тя на пресконференция днес.

Според Галян, текстът, който ще бъде публикуван, ще бъде готов до месец, след което ще бъде публикуван и ще бъдат организирани информационни кампании. „Текстът ще бъде готов през март тази година. Трябва да започнем информационната си кампания сега, тъй като Конституционният съвет е обсъждал и е взел решения по множество въпроси. Длъжни сме да съобщим тези въпроси на обществеността, за да е наясно какво се обсъжда“, отбеляза министърът на правосъдието в Армения.

Според нея новата Конституция не може да бъде приета по никакъв друг начин освен чрез референдум. Министърът подчерта, че народът има последната дума, а гражданите ще изразят волята си относно новия текст на Основния закон на републиката чрез свободни избори. Датата за референдума все още не е определена.

Конституцията на Армения съдържа препратка към Декларацията за независимост от 1990 г., в която се споменава резолюцията „За обединението на Арменската ССР и Планински Карабах“. Азербайджан намира тази клауза за териториална претенция и изисква нейното премахване, след което ще бъде готов да подпише мирно споразумение. Същевременно арменският премиер Никол Пашинян обясни, че тази мярка е необходима не заради исканията на Азербайджан, а заради желанието за адаптиране към новите геополитически реалности. 

През юни 2025 г. Пашинян заяви, че „не можем да завършим и оценим идеологията на истинска Армения в нейната цялост, без да се обърнем към въпроса за Конституцията, защото тези теми са пряко свързани и се пресичат помежду си“. Той отбеляза: „Конституцията, според моето разбиране, е споразумение между гражданите относно отношенията в страната: гражданин-гражданин, гражданин-общество, общество-правителство и като цяло споразумение относно правния ред в страната, което трябва да бъде изразено в Конституцията. Изправен пред проблема защо на нашите граждани им липсва чувство за родство с този правен ред, стигнах до добре познатото, но неизречено заключение, че въпреки това, настоящите ни Конституции от 1995 г. насам поне оставят отворен въпроса дали са приети чрез свободното изразяване на волята на народа и свободно гласуване. Най-малкото, това е въпрос, чийто отговор не е еднозначен“.