Грачя Ачарян (Храчя Аджарян) е забележителна фигура с огромен принос за развитието на езикознанието в Армения. Тази година се навършват 150 години от рождението на този изключителен учен, така че под председателствано от министъра на образованието, културата и спорта Жанна Андреасян се подготвя програма от възпоменателни събития, която е обсъдена на редовното заседание на юбилейната комисия. Те предстои да бъдат широко разпространени и достъпни за широк кръг от хора. Министърът специално открои откриването на паметна плоча в чест на Ачарян в Париж като важно юбилейно събитие, като подчерта, че се работи с партньори в тази насока.
Акцент е поставен и върху популяризирането на научното наследство на видния лингвист чрез дигитализиране на негови трудове. Предложената програма предвижда събиране и публикуване на статиите на езиковеда, които не са достатъчно познати. Комисията намира за уместно в проявите да участват и ученици, както и различни институции със свои собствени програми.
Храчя Аджарян е роден на 20 март 1876 г. в Константинопол (Турция), в квартал „Саматия“. Баща му е обущар, но държи синът му да получи добро образование. На седемгодишна възраст постъпва в училище „Арамян“, където се разкриват езиковите му таланти: едновременно изучава арменски, френски и турски език, завършвайки цялата училищна програма за две години. На девет години постъпва в училище „Сахакян“ и завършва с отличие за четири години, след което продължава да учи и известното константинополско училище „Гетронаган“.
Храчя продължава образованието си в университети в Париж (1898 г.) и Страсбург, където учи езици и става известен с изследванията си в областта на арменските изследвания. В Сорбоната негов учител е видният учен-лингвист Антоан Мейе. През 1897 г. е избран за член на Парижкото лингвистично дружество.
След дипломирането си работи като учител в Ечмиадзинската богословска семинария, а след това и в град Шуши, където среща бъдещата си съпруга Арусяг. Заедно с 600 арменци, оцелели по чудо след клането в Шемах, двамата се преместват в Табриз (Персия). Там през 1923 г., вече като утвърден педагог и учен, Аджарян получава покана от съветските арменски власти да преподава в Ереванския университет, който става негов „дом“ за следващите 30 години – чак до 1953 г. Нека а добавим, че докато преподава в семинарията в Ечмиадзин, по същото време там учителства и друг велик арменец - Гомидас. Двамата имат забележителна дружба.
Но не всичко в живота му преминава гладко и спокойно. През 1937 г. е арестуван по обвинение в шпионаж. Решението за ареста му е взето от младши лейтенант Киракосов от Службата за държавна сигурност. Професорът е обвинен, че е британски жител и освен това е член на контрареволюционна група от учени, действащи в университета. Доведен до отчаяние и съкрушен от мъченията, ученият, под диктовката на следовател, пише заявление, адресирано до началника на НКВД, в което признава всичко, в което е обвинен.
Междувременно семейството на учения успява да спаси някои от ръкописите му, като ги поставя в железен сандък и ги заравя в градина в квартал Нор Бутания. Съдът осъжда Аджарян на шест години затвор, но на 19 декември 1939 г. е освободен поради „поради липса на доказателства за престъпление“. Правата и длъжността му са възстановени и той се завръща в университета. От 1943 до 1953 г. е старши научен сътрудник в Института по езика на Националната академия на науките на Армения. До смъртта си през 1953 г. преподава в учебното заведение.
Основните трудове на Аджарян са посветени на историята на арменския език и създаването на арменските писмености, арменската диалектология и класификацията на арменските диалекти. Той съставя монументални речници: етимологичен коренов речник, речник на антропонимите (изучаване на имената на хората) и диалектологичен речник.
Храчя Аджарян е забележителен полиглот. Говори над 50 езика и приживе публикува приблизително 200 свои произведения. Най-значимите му трудове включват: „Тюркски заемки в арменския език“ (1902), „Класификация на арменските диалекти“ (1909), „История на въпроса за турските арменци до 1915 г.“, „Пълна граматика на арменския език в сравнение с 562 езика“ (томове 1-4, 1952-59), „История на арменския език“ (1940-51), „Взаимното влияние на тюркския и арменския езици (1926), „Етимологичен коренен речник на арменския език“ (томове 1-6. Ереван, 1927-1932), „Арменски заемки в персийския“, „Арменски речник на диалектите“ (1913), „Речник на арменските собствени имена“ (томове 1-4, 1942-48) и още много други.
През 2000 г. беше издадена пощенска марка на Армения, посветена на Храчя Аджарян.
Той умира на 16 април 1953 г. в Ереван.
Езиковедските трудове на учения обхващат почти всички аспекти на арменския език.
Заедно с уникалните трудове на М. Абехян, те се превръщат в научна основа за изучаването на арменския език, въз основа на която арменологията продължава да се развива и днес. Започвайки от 1898 г., лингвистът разглежда редица диалекти в отделни статии (диалектите на Асланбег, Карабах и Ван). През 1909 г. обобщава диалектологичните си изследвания в труд, публикуван на френски език – „Класификация на арменските диалекти“. В монографии, публикувани между 1925 и 1954 г. , посветени на диалектите на Марага, Агулис, Нова Джулфа, Нов Нахичеван, Карабах, Амшен, Цариград, Артиал и Ван, Х. Аджарян отделя голямо внимание на богатата съкровищница на арменските диалекти.
Една от важните области на изследванията му е лексикографията на арменския език. Най-голямото му постижение в тази област е шесттомният „Етимологичен коренен речник на арменския език“ (Ереван, 1926-1932, седмият том е допълнение, публикуван през 1935 г.). Този колосален труд съдържа пълен списък от около 11 000 арменски коренни думи с техните определения, граматическа информация и етимология. Според Антоан Майе това е уникален семантично-етимологичен речник, където корените на арменския език са характеризирани във връзката им с индоевропейския език, както и със съседните езици, възможностите за словообразуване и в сравнение с проявленията им в диалектите на различните провинции.
Аджарян обобщава резултатите от изследванията си върху историята на арменския език в двутомното си изследване „История на арменския език“ (част А, 1940 г., част Б, 1951 г.).
Десеттомната му монография „Пълна граматика на арменския език в сравнение с 562 езика“ е посветена на сравнително-историческото изследване на арменския език. Обобщавайки резултатите от проучванията, посветени на сравнително-историческата граматика на арменския език през последния век, както и собствените си изследвания, Х. Аджарян предлага решения на сложните проблеми, обсъждани в този труд. Неговият „Речник на арменските лични имена“, трудовете му, посветени на историята и теорията на арменската писменост, изследванията на древната арменска библиография и историята на съвременната литература – всички резултати от усърдната работа на езиковеда заемат категорично място в изучаването на арменския език и речева култура.
Обширните познания на езиковеда и владеенето на много езици му позволяват да преподава различни курсове по различно време (въведение в лингвистиката, история на арменския език, сравнителна граматика, староарменски (крапар), диалектология, староарменска библиография, сравнителна граматика на индоевропейските езици, френски, персийски, арабски, санскрит и др.).
Когато в университета се открива катедрата „Ориенталски езици“, той поема ръководството ѝ, преподаването на персийски и арабски език, както и историята на персийския език.
Ще си позволим малко отклонение, за да разкажем
как като тийнейджър бъдещият виден филолог сам избира фамилията си.
Лично Храчя Аджарян разказва, че в детството му в Турция не е имало фамилни имена, а вместо такова се е използвало бащиното име. В училище е наричан Храчя Акопян (бащата на лингвиста се казва Акоп) и дори в разговор често е аричан Храчя Акоп. Но през 1888 г., когато писането на фамилни имена става задължително, повечето ученици сменят името на баща си или дядо си с някакво фамилно име, а някои дори предпочитат някакъв прякор или взимат названието на професията, упражнявана от родителите.
След като се прибира у дома, Храчя пита баща си за фамилното му име. Той му предлага да промени името на дядо си Харутюн на Харутюнян. 12-годишното момче не харесва идеята да получи фамилно име от собственото си име. Той също така отхвърля предложението на леля си да избере фамилното име Хюпрукян (според леля му родът им в Родосто се е казвало Хюпрук оглу).
Тогава Храчян пита баща си какво подигравателно име му дават. Оказва се, че са му казвали Кърчин Акоб. Незнайно защо, харесвайки това име, той избира фамилията Кърчинян, чието значение му е било непознато. В училище представя фамилията си на настоятелите. Един от тях казва, че няма дума Кърчин, а трябва да е „кърчик“ (хрущял), така че фамилията става Кърчикян. Само че приятелите му постоянно му се подиграват, казвайки „кърчик, мърчик, търчик, бърчик“. Отегчен от „кърчик“, както признава самият лингвист, той решава да смени фамилията си. Формата на крапар на думата „кърчик“ му звучи добре, затова я прави корен на фамилията си. Така става Аджарян. Баща му също приема тази фамилия.
През 1933 г. Аджарян получава званието заслужил деятел на науката на Арменска ССР, през 1935 г. вече е доктор на филологическите науки, от 1937 г. е почетен член-кореспондент на Чехословашката Академия на науките, а от 1943 г. – действителен член на Арменската академия на науките. Да не пропуснем и още един забележителен факт: още през 1897 г. видният арменски учен става член на Парижкото лингвистично общество.