Политическата сила „Арменски национален конгрес“ (АНК), създадена от първия арменски президент Левон Тер-Петросян, предложи опозиционните сили да създадат национален единен фронт за движението „Не“ на фона на противоречията около резултатите от парламентарните избори и евентуалните конституционни промени. Тя призова за съвместни консултации, сформиране на единен ръководен орган за движението и организиране на съвместни масови протести в подкрепа на оспорването на резултатите от парламентарните избори на 7 юни и свързаните с тях правителствени решения.
Целите на партията включват борба за предсрочни парламентарни избори, противодействие на опитите за формиране на конституционно мнозинство чрез фалшификации и репресии и предотвратяване на промени в член 202 от Конституцията, които биха могли да понижат прага за внасяне на проект на новата Конституция на референдум. АНК също така предложи разработването на нов проект за Основен закон, базиран на полупрезидентския модел от 1990 г. Според партията документът трябва да запази препратката към Декларацията за независимост и да установи механизми, които ще гарантират истинската независимост на съдебната система, разследващите органи, Централната избирателна комисия и други публични институции от изпълнителната власт.
Аргументирайки тази своя инициатива, АНК обвини правителството на премиера Никол Пашинян, че се опитва, под претекст за установяване на мир с Азербайджан, да формира конституционно мнозинство и да установи институционалните основи на личното управление. Партията твърди, че по време на вота са допуснати мащабни и системни нарушения, които според нейната оценка са изкривили волята на гражданите и са поставили под въпрос легитимността на правителството.
АНК също така критикува решението на Централната избирателна комисия да предостави на силите на Пашинян четири допълнителни мандата (те трябваше да бъдат 60, но ЦИК оповести 64 депутатски места за „Граждански договор“). Партията смята, че това е нарушение на член 101 от Изборния кодекс и твърди, че в резултат на това управляващата партия е получила мнозинство от над три пети, отслабвайки системата за проверки и баланс.
АНК също се противопостави на предложеното изменение на Изборния кодекс, което би ограничило правото на глас на референдуми и избори за Народно събрание на граждани, които не са пребивавали постоянно в Армения през последната година. Партията смята, че предложеното изменение има за цел да изключи приблизително половин милион избиратели от избирателните списъци и да улесни конституционните изменения.
Според резултатите от изборите на 7 юни, партия „Арменски национален конгрес“ е получила 0,2151% (3143 гласа). Партия „Граждански договор“ получи 64 места в Народното събрание, блокът „Силна Армения“ си извоюва 29, а блок „Армения“ – 12. Партия „Просперираща Армения“ събра 3,893 процента от гласовете и не успя да премине 4-процентната бариера. На 19 юни седем от 18-те политически сили, участващи в парламентарните избори, подадоха петиция до Конституционния съд с искане за преразглеждане на резултатите от гласуването. Съдът ще разгледа жалбите на 26 юни.