Дизайнерката Вероник Ничанян затвори важна глава в историята на модата с последното си ревю на мъжко облекло за Hermès в Париж, слагайки край на 37-годишната си забележителна кариера, която помогна за дефинирането на модерната идентичност на луксозната къща. Тя има арменски произход по бащина линия, което я прави една от най-изявените фигури с арменски корен в световната висша мода.
Своята „Лебедова песен“ – така френската арменка обозначи последното си дефиле в Седмицата на модата в Париж, което премина на 24 януари в двореца „Броньяр“, в който Наполеон I поръчва да се приюти Парижката фондова борса. Модните медии, отразили събитието, пишат, че Нишанян не се е впуснала в театралност. Просто 71-годишната дизайнерка е поднесла своя последен „дар“ на почитателите си, представяйки последната си колекция, посрещната от необичайно висока публика за марка, известна с това, че избягва показни промоции и знаменитости.
Нишанян реши, че е време да се оттегли и да предаде творческия контрол върху мъжкото облекло на Hermès на британската дизайнерка Грейс Уелс Бонър. Тя работи за популярната марка от края на 80-те години на миналия век и се превръща в един от най-дългогодишните креативни лидери в луксозната индустрия. През десетилетията си изгражда репутация на човек, който се гордее със спокоен и прецизен дизайн, предпочитайки фините материали, изчистените линии и дрехите, предназначени да издържат много години, вместо да следват краткотрайни тенденции. Нейният подход помага мъжкото облекло Hermès да се утвърди като символ на дискретна елегантност по целия свят.
Преди началото на ревюто, R&B звездата Ъшър беше видяна да разговаря с изпълнителния председател на Hermès Аксел Дюма. Сред публиката бяха и дизайнерът Пол Смит, рапърът Травис Скот, актьорите Джеймс Макавой и Чейс Крофорд, което отразява широкия интерес към финалното представяне на Нишанян. На модния подиум моделите носеха копринени поло с кожени панталони в тъмносиньо, черно и бежово. Палтата с кожени кръпки и подплата от овча кожа, лъскав костюм от крокодилска кожа в цвят каки се открояваха като една от най-смелите визии в колекцията. Дизайнерката комбинира дрехи от минали десетилетия, включително тъмносин кожен костюм с тънки райета от 2003 г. и гащеризон от телешка кожа в цвят мока, показан за първи път през 1991 г. Специалистите, отразили събитието, сочат, че якета в ярко оранжево и жълто „добавиха контраст и цветни отблясъци“. В знак на почит към дългогодишния креативен труд на Нишанян, когато в края на шоуто тя излезе на сцената, публиката се изправи на крака за бурни овации – емоционално сбогуване след близо четири десетилетия в залата.
Hermès вече обяви следващата си глава. Уелс Бонър, назначена на поста през октомври, ще стане първата чернокожа жена, която ще ръководи голяма модна къща, и се очаква да представи дебютната си мъжка колекция за марката през януари следващата година. А оттеглянето на Нишанян слага край на един от най-дългите и стабилни творчески периоди в парижката мода. Нейното наследство се основава на вечно шивачество, изключително майсторство и стабилна визия, която е повлияла на начина, по който луксозното облекло за мъже се проектира и разбира по целия свят.
Най-дългогодишният артистичен директор на модна къща, ръководила уверено и с вкус мъжката вселена в Hermès, лаконично заявила зад кулисите няколко часа преди ревюто си „Напуснах“. Впрочем не е напуснала истински. „Не напуснах къщата“, твърди тя, защото ще остане като артистичен директор на мъжките кожени и копринени облекла. „Аксел и Пиер-Алексис искат да остана. Те не искаха да спра. Но аз казах, че мисля, че е подходящият момент. Знаете ли, когато го усетите? Не съм тъжна, щастлива съм“, сподели още тя.
След тази последна среща с нейното творчество, Вероник казва, че е решена да прекара шест месеца в Япония със съпруга си, за да има време за себе си. Междувременно наследството ѝ е непокътнато: в продължение на четири десетилетия дрехите ѝ са установили както нов стандарт, така и нов език за лукс в мъжкото облекло. Макар че самата дизайнерка като че ли не харесва тази дума: „Какво е лукс? Не мога да кажа“, коментира тя. „Всички казват, че правят лукс. Ние в Hermès правим нещата с внимание, със сърцето си. С ръката на занаятчията, това е занаятчия, но е направено с толкова много внимание. Думата лукс не определя нищо за мен“, разсъждава тя преди дефилето пред модни журналисти.
Модни издания сочат, че дрехите на Нишанян са старателно обработени и преработени от нейния екип, от майсторите на Hermès и от самата нея. „Аз съм много взискателен човек. Луда съм по изследванията на тъканите, иновациите, смесването на много традиционни материи с новото“, споделя още тя. Това е нещото, белязало нейното присъствие в Hermès – водоустойчиви коприни, двулицеви и обръщаеми кожи, крокодилска кожа, обработена докато стане толкова гъвкава, колкото тъкан текстил. Иновации имаше и в последното ѝ ревю: карирани пуловери, изплетени от кашмир и тънки ленти от агнешка кожа. „Изглежда като обикновен пуловер, но в крайна сметка материалът е толкова специален“, коментира тя.
Нишанян твърди, че „Лебедова песен“ не е по-различна от която и да е от над 70-те други колекции, които е представяла през кариерата си. Защото в нея тя съчетава ново със старо – от 1991 г., от 2001-а или 2004-а година. „Наистина не можеше да се каже къде свършва миналото и къде новото тръгва. Което беше точно смисълът“, пише в едно от многото издания, които отразиха събитието. „Обичам това, което е дълготрайно. Всичките ми дрехи имат различен начин да ги прочетеш. Зависи какво търсиш“, казва дизайнерката.
„Нейните мъже Hermès излъчваха лека увереност, дълбоко привлекателна арогантност, докато се разхождаха, перчейки се из пространството, господари на мъжката вселена с гъвкави кройки, вълнен филц, кашмир, много кожа. Детайли от шалове Hermès, като верижки или вихрушки от флорални мотиви, бяха втъкани във вълна или изплетени в пуловери. Както при всичките ѝ творби, те бяха тихо сензационни, изключително истински. „Чувственост“ беше нейната дума за тези дрехи“, цитат от поредно модно списание. „Това е колекция, с която се гордея“, казва дизайнерката.
Нишанян е само на 19 години, когато започва работа в Cerruti – една от малкото жени, работещи за мъжко облекло по това време. Тя е избрана от група момчета, след като представя своите рисунки на колекция на Cerruti, такава каквато си я е представяла: десет скици на слаби, дългокраки визии – такива, каквито би нарисувала за жени. Така си спомня началото тя в скорошно интервю. Тази лека елегантност, видима още тогава, ще се превърне в стандарт за дългия ѝ престой в Hermès.
Когато през 1988 г. Жан-Луи Дюма я привлича от Cerruti, за да стане артистичен директор на мъжката вселена на Hermès, едва ли младото момиче си е представяло, че ще остане в продължение на 37 години с близо сто ревюта на модния подиум, оформяйки какво представлява един мъж Hermès? „Просто се опитвам да предложа правилните възможности на мъжете, които са в унисон с епохата си“, казва тя пред „Madame Figaro“ през 2022 г. в опит да опише този неуловим мъж на марката. В друго интервю за британския GQ тя разширява визията си: „Като всички, имам много животи. Искам дрехи, които са модерни и интелигентни... Работя на две нива: едното е да правя нещо за момента, а другото е за дълго време... Защото, когато купувате нещо скъпо, е важно това да са дълготрайни неща...“.
Вероник е родена на 3 май 1954 г. във Франция. Своето професионално образование получава във френското училище по дизайн на Parisienne Ecole de la Chambre Syndicale de la Couture. След края на курса на обучение тя, както посочихме, започва работа в компанията Cerruti. А след това е привлечена в Hermes през януари 1988 г., където заема поста на обичайен дизайнер. Едва през 2009 г. Вероник е назначена като креативен директор на мъжката линия на марката.
„Винаги се вълнувам пред ревютата, но моят ентусиазъм винаги е на място. Още през 1988 г. дом „Хермес“ ми каза: „Чувствай се като дома, имаш карти бланш за всичко“. Горда съм, че в чисто мъжкия бизнес, аз, упорито работеща, постигна успех. Мъжете не се радват, че мога да утвърдя своя стил и да диктувам своите намерения в света на модите. Исках да работя в тази сфера със самото детство. Моят баща е арменец и той винаги се отличаваше с любов към шика, а мама и баба винаги ползваха чанти и шалове Hermes.
Що се отнася до моделите, рядко променям нещо. При нас почти не се променя стила на облеклото, то винаги е едно и също при всяко ревю, с малки изменения на детайлите. Някои от дрехите изобщо не променям и ги оставям такава, каквито са. Това е политиката на нашия моден дом. Тъй като нашите цени са много високи, мъжете, които купуват дрехи от нас, няма да престанат да ги носят, когато сезонът приключи.
Мога да отбележа, че аз, наблюдавайки всички наши колекции за последните 20 години, не се срамувам от една. Даже и днес можете да носите нашите дрехи. Ние си позволяваме най-скъпоструващите и красиви материали в целия свят – Италия, Япония, Франция. Аз съм само предана на марката, която никога дори не е мислила да открива собствен моден дом. Нямам проблем с моето его“, разказва Вероник Нишанян в интервю дадено преди няколко години“.