В арменската столица Ереван, в централната му част се намира мост. Известен е като червения заради червения туф, от който е изграден далеч назад във времето. Той е ценен исторически паметник, който престава да функционира от десетилетия. През 2023 г. започна работата по укрепването, ремонта и реставрацията на древното съоръжение. На 18 ноември се състоя официалното откриване на мост в присъствието на официални лица, включително на арменския премиер Никол Пашинян и на посланика на Евросъюза в Армения Василис Марагос. С това събитие завърши програмата „Дни на европейското наследство“, която се реализира в рамките на сътрудничеството между министерството на културата, науката, образованието и спорта и Европейския съюз.
Реставрацията на Червения мост се състоя в резултат на меморандума за сътрудничество, подписан между културното министерство и благотворителя през 2022 г. Възстановителните работи се проведоха през 2024-25 г. със средства, осигурени от дарителя Юрий Африкян. Макар че той е пожелал анонимност, все пак медиите съобщиха името му. Харутюн Ванян – ръководител на отдела за защита на историческите и културни паметници в Министерството на образованието, науката, културата и спорта на Армения, заяви преди да започнат дейностите по моста, че реконструкцията ще струва над 300 милиона драма (над 1 500 000 лв.).
Червеният мост, който се издига над река Раздан, преминаваща през Ереван, е паметник от републиканско значение. Той се смята за едно от най-крупните инженерни съоръжения на средновековна Армения. Висок е 11 м, общата му дължина е 87.5 м, а ширината – 6.5 м. Размерите на отвора на арките са били 14 м + 14,1 м. Построен е през XII век. Той служи като важен маршрут за керваните, насочващи се към града, свързвайки Ереванската крепост с Араратската долинат. Рисунка от 1655 г. на френския пътешественик Жан-Батист Таверние показва оригиналния вид на моста с три арки. Опорите са били пробити, за да може да преминава напоителната вода. Заострените арки на моста, както и долните части на стълбовете, са направени от дялан туф, докато горните части и стената са изградени с хоросан и дебели тухлени фуги, създавайки живописен фон, на който ясно се откроява строгият модел на архиволтите. Цокълът е бил облицован с туф.
От дясната страна на моста е поставена мраморна плоча в памет на построяването на моста: „По време на царуването на великия суверен, управляващ над вселената, най-почитаният от пророческите племена, следвайки правилата на дванадесетте имами, управляващ подобно на мъдрия Соломон, който завърши царуването на непобедимия и щастлив Шах Абаз, от поколението на пророка, известен като Баадур Хан; нека Господ Бог увековечи неговото царуване и царство.
По заповед на гореспоменатия небесен шах, достоен за царството, е построен мост над река Занга от Амир-гю-на-хан-сири-Аслан, известен като Шар-Аслан, владетелят на Ериванската ханска династия.
Основата на този мост е положена от майстора Хан-Карим, който след завършването му се представи пред Бога. Човекът, отговорен за построяването на моста, и майсторът, който го построи, наследиха царството небесно“.
През 1679 г. мостът е разрушен частично от земетресение, но основата от туф и части от арките оцеляват. Изграден е отново през 1680 г. под патронажа на богатия търговец и филантроп Ходжа Плав (истинско име Акоп) от Канакер. Поради това мостът понякога е наричан мостът на Ходжа Плав, а прякорът му „червен“ се отнася до цветовите нюанси на изпечените тухли и червения туф, използвани при изграждането му. През 1850 г. руски инженери извършват отново ремонтни работи, запазвайки оригиналния вид на съоръжението. Мостът е използван и по време на съветската епоха, но след настоящата реконструкция по него ще могат да преминават само леки автомобили.
Във времето мостът преживява още две реставрации. През 30-те и 60-те години на XIX век са извършени реконструкционни и възстановителни работи, по време на които към двата края на моста са добавени базалтови стълбове за подсилване. Дейностите, извършени в средата на 80-те години на ХХ век обаче остават недовършени, след като северната арка е демонтирана за реконструкция. Земетресението през 1988 г. принуждава всички строителни усилия да се съсредоточат върху възстановяването на Спитак и Гюмри, а Червеният мост е забравен.
Само южната голяма арка и отчасти северният участък на моста остават запазени до пълната му реставрация днес. По време на реконструкцията са запазени всички исторически слоеве, представляващи ценност. Преди построяването на Моста на Победата, Червеният мост е единственият през река Раздан, осигуряващ връзка между Ереван и десния бряг и служещ като ключова връзка в магистралата Ереван-Ечмиадзин. С построяването на новия мост стратегическото му значение е загубено.
Архитект Левон Василян е автор на проекта за реконструкция. Той на два пъти предлага реставрация на моста, представяйки проекти през 80-те и 2000-те години, но те остават само на хартия. Преди съоръжението е имало три арки, но сега те са само две, към които сега са добавени две по-малки, за да се осигури допълнителен воден поток от река Раздан. През Червения мост е минавала и канализационна тръба, която вече е премахната. Освен това, в един от стълбовете на моста е открита предварително запълнена ниша, която може да се използва като музейно пространство, според архитекта.
Властите в Ереван предприеха подобрение на района около Червения мост, за да улеснят достъпа до него от Ереванския конячен завод.