Армения изобилства от интересни и забележителни места. Голяма част от тях се радват на широка публичност, посещавани са от много туристи, знае се тяхната история и значение. Но има и по-непознати кътчета, които не са толкова известни, но не са по-малко важни. За едно такова място разказа в. „Гардиън“ – за подземната клиника в солната мина „Аван“.
Колкото и необичайно да звучи, тя се намира в ереванския квартал „Аван“ и е разположена на… 235 метра под земята. Там пациенти, страдащи от астма и други респираторни заболявания, прекарват по шест часа на ден.
Медицинското заведение е основано преди близо 40 години – през 1987 г. в мина, която все още е в експлоатация. То обхваща площ от около 4000 квадратни метра тунели, превърнати в зони за лечение, осветени от редици електрически лампи. „По стените са разположени малки легла, напомнящи повече на студен военен бункер, отколкото на болнично отделение“, пише „Гардиън“. И там, дълбоко под земята, сред солните „скали“ пациентите почиват, разхождат се из тунелите, играят билярд или правят дихателни упражнения.
Ануш Восканян – лекар, който работи в центъра от 1989 г., споделя пред „Гардиън“, че идеята е възникнала след наблюдения на съветски лекари, които са забелязали, че миньорите, работещи сред солните мини, въпреки че прекарват трудовия си живот под земята, рядко страдат от респираторни заболявания. Това се обяснява със средата, както и с липсата на алергени, замърсяване, шум и радиация.
Хиляди пациенти са посещавали през изминалите десетилетия мината „Аван“ всяка година, повечето от които са получавали безплатно лечение в рамките на арменската здравна система. Само че от тази година, неясно защо държавното финансиране е намалено и само около 50 пациенти са получили безплатно лечение. Миналата година центърът е имал 16 служители, а сега има само четирима държавни служители и двама постоянни служители. Държавната подкрепа е възлизала на около 28 000 000 драма годишно, за разлика от приходите от такси за пациенти от около 4 000 000 драма, което едва покрива разходите и заплатите. Служителите са обсъждали възможността за привличане на частни инвестиции, за да се запази центърът отворен, но все още не са направени официални съобщения.
В средата на 50-те години на миналия век, Тръстът за проучване на нефт е сондирал в платото Канакер в търсене на петрол. Петрол не е открит, но са намерени мощни пластове сол в безлюден район близо до село Аван, с дълбочина от 200 до 600 метра. Въз основа на получените данни в Ленинград е изготвен проект за солна мина, а през 1957 г. арменски специалисти от Тунелшин започват да пробиват две минни шахти. Главната шахта с диаметър 4 метра достига 261 метра, а спомагателната – 235 метра.
Първият слой сол е открит на дълбочина 212 метра. Това е минералът галит, който има солен вкус, за разлика от много соления селвинит. Успоредно с пробиването, получената сол е била изпращана за преработка за битови цели. А солната мина е напълно оформена през 1966 г.
Лечебните свойства на солните пещери са известни от древни времена. Такива има в различни страни и се използват за медицински цели. Аванските пещери, образувани след развитието на солните пластове, са уникални по своите геофизични и геохимични показатели. Температурата там винаги е 19 градуса, има постоянно магнитно поле, стабилна влажност и липса на радиовълни и слънчева радиация, която пронизва на повърхността всяка секунда.
Въздухът на Аванските пещери, който съдържа почти всички елементи от периодичната таблица, с изключение на тежките метали, обогатява кръвта с микроелементи, необходими за организма. В началото на 80-те години на миналия век започва реконструкцията на пещерата в медицински център. През 1985 г. е завършено изграждането на подземната ѝ част, а на 5 май 1987 г. центърът започва да приема първите пациенти. Те биват докарвани с минен подемник, който повдига вагоните със сол, добивани от дълбочина 261 метра. След 1,5 минути почти свободно падане клетката забавя ход.
Тунелът води до широки врати. А зад тях се появяват неочаквано просторни пещери, с отделения от платнени прегради, интервенционни кабинети и медицински персонал в бели престилки. Дивани, фотьойли и фитнес уреди са ежедневните условия на медицинското заведение. Стените блестят с многоцветните пламъци на солни кристали в светлината на неоновите лампи.
До 60 пациенти – деца и възрастни, могат да се възползват от предимствата на солната мина едновременно. Не се извършват специални медицински интервенции. На страдащите от респираторни заболявания се дава само „кислороден коктейл“ – чаша с бълбукащ лечебен състав, който има апетитен аромат на шипка. Той сякаш в един момент отваря гърдите, кислородът буквално нахлува в дробовете, състоянието се подобрява, а болният получава психическо и физическо равновесие. Тези няколко часа, прекарани на над 200 м под земята, заместват традиционното лечение с лекарства и инжекции за седмица-две.