Един от шедьоврите на именития арменски живописец Вардгес Суренянц може да бъде видян от арменските почитатели на изкуството. За първи път от 130 години насам картината „Изгнаникът“ (1894 г.) бе изложена в Националната картинна галерия на Армения благодарение на сътрудничеството с Националния музей за изкуства на Казахстан „Абилхан Кастеев“ при ексклузивните условия на музейното заемане.
Знаменитата работа на твореца ще бъде експонирана в галерията от 17 септември 2026 г. до 17 февруари 2027 г. в рамките на международната изложба „Лицето на човечеството: „Изгнаник“ на Суренянц и хуманното изкуство“. Това е важно събитие в историята на арменското изкуство, тъй като идейната основа на проекта е хуманизма – човекът, неговото достойнство, състрадание, памет и общочовешката отговорност. Така, за първи път в едно изложбено пространство, под формата на един-единствен триптих, Националната галерия ще обедини три ключови монументални картини от творческото наследство на арменския майстор на четката: „Изгнаникът“ (1894), „Потъпканото светилище“ (1895) и „След клането“ (1898).
„Изгнаник“ е централна част от монументалния историко-трагичен триптих, посветен на кланетата над арменците в Османската империя в края на XIX век, извършени от султан Абдул Хамид. Творбата е мощен хуманистичен отговор на насилието над арменския народ. На нея е изобразено самотно, изоставено момиче (сираче) пред затворените порти на храм – символ на сполетялото я нещастие и самота. Портите, пред които стои фигурата, не са измислени. Суренянц прецизно изобразява реалната средновековна дървена врата на историческата църква „Свети Апостоли“ (Сурб Аракелоц) в Севанаванк. За художника арменската архитектура е „летопис на историческите събития“, споделяща съдбата на своя народ.
На изложбата в Ереван, до самото платно, за първи път е изложена и самата оригинална дървена врата от Севанаванк, пренесена от Историческия музей на Армения.
Другите две платна от емблематичния триптих пренасят зрителя директно в сърцето на трагедията, изобразявайки бруталното посегателство върху арменската култура, вяра и живот. „Оскверненият храм“ (1895 г.) е протест срещу варварското унищожаване на вековното духовно и културно наследство на Армения. Действието се развива във вътрешността на древна арменска църква веднага след нападението от турците. Целият под на храма е осеян с разкъсани и потъпкани безценни средновековни ръкописи, богослужебни книги и разпиляна църковна утвар. На заден план, подпряно до стената, се вижда безжизненото тяло на убит свещеник. Суренянц изобразява всеки камък и детайл от архитектурата с изключително преклонение и фотографска прецизност. Потъпкването на свещените книги символизира престъплението не само срещу арменския народ, но и срещу цялата човешка цивилизация. Картината се съхранява в Националната галерия на Армения.
Другата творба „След клането (1898 г.) е последната част от триптиха и затваря цикъла с тежка, вледеняваща тишина, показваща последиците от човешката жестокост. Платното разкрива застинал в скръб и опустошение интериор. Няма масови сцени на насилие, което прави внушението още по-драматично — художникът залага на психологизма на „тихата трагедия“. В центъра на композицията е изобразено тялото на млада арменска жена, лежаща убита на пода в празна стая. Около нея цари пълен хаос, свидетелстващ за нахлуването на погромаджиите. Картината предава усещане за абсолютна безизходица, осквернен живот и угаснал семеен огън. Тя е пряк визуален реквием за невинните жертви.
Суренянц не рисува самите убийства. Като майстор на историческата живопис и символизма, съзнателно избягва директното показване на физическо насилие, кръв и палачи. Вместо това той избира да въздейства чрез символи: самотното дете пред затворената врата, разкъсаната памет и невинната смърт в осквернения дом.
„Изкуството на Суренянц, създадено преди повече от век, повдига въпроси, които са актуални и днес, превръщайки изкуството в пространство на човешкия опит, взаимно разбиране и диалог“, се казва в съобщение на Националната галерия в Ереван. В изложбата са представени и произведения на Панос Терлемезян, Саргис Хачатурян, Жирайр Орагян, Мариам Асламазян, Армине Каленц и други, разкриващи общия път на развитие на хуманистичното мислене.
Куратор на експозицията е изкуствоведът Виген Галъстян. Според него изложбата предлага цялостно разбиране за Суренянц като революционен художник, позволявайки ни да разберем и осмислим неговото изкуство не само като чисто художествена ценност, но и като социална дейност, тъй като с тези произведения авторът им не само създава образци на реалистичното изкуство, но и изразява цялата сериозност на трагичната, историческа ситуация в международните среди.
„Тази картина е изложена за първи път на 22-рата изложба на групата „Передвижники“, след което е закупена от бившия заместник-директор на Санктпетербургската академия на изкуствата. След болшевишката революция през 1917 г., заедно с хиляди други произведения, тя е национализирана и прехвърлена в Руския музей. През 30-те години на миналия век, като част от програмата за културна децентрализация на съветското правителство, е прехвърлена в Държавния музей на изкуствата на Казахстан. Оттогава е постоянно експонирана в този музей“, обясни кураторът при откриването на изложбата.