„Това е моето най-добро произведение“, заяви скулпторът Левон Токмаджян – народен художник на Армения, по повод породилата широк обществен резонанс негова творба, изобразяваща един от най-великите арменски автори.
Тези дни в двора на средното училище в село Зангакатун (Занкагадун), разположено в област Арарат в Армения, където е роден великият поет Паруйр (Баруйр) Севак, бе открит негов паметник. Неговият автор го е нарекъл „Паруйр Севак. Незаглъхваща камбанария“. Скулптурата предизвика в социалните мрежи широк отзвук с отрицателен знак. Тя породи удивление, недоумение и възмущение.
Ето и част от направените коментари:
„Не можахте ли да намерите по-лоша статуя?“
„Горкият Севак! Изглежда сякаш има синдром на Даун: ръцете му са недоразвити, вратът му изглежда сякаш някой спешно се е нуждаел от него, а главата му, заедно с перука от епохата на Луи XIV, изглежда сякаш е била откъсната отнякъде и пришита към гръдния му кош. Дори няма да споменавам останалото...“
„Веднага се усеща, че скулпторът не харесва Севак.“
Това, разбира се, са най-приличните мнения. Повечето звучат доста обидно и не са подходящи за цитиране.
Самият Левон Токмаджян, който в кариерата си е създал множество забележителни произведения и с право носи званието „народен художник“, в ред интервюта се опита да защити работата си и да обясни, че творбата не е изработена по ничия поръчка, а е подарък от него за училището със съгласието на губернатора на Араратска област и на лидера на местната община. „Когато има поръчител, той започва да се меси в работата ми, а аз имах в мислите си много ясен образ на Паруйр Севак – именно така и го въплътих.
Знаете ли, на пръв поглед създаването на скулптура на Севак изглежда лесно: пълни устни, къдрава коса. Казано направо, Севак не е бил красив мъж. Но зад външния му вид се крие огромен хуманизъм, невероятен чар; много жени са се влюбвали в него.
Имах си собствен образ за Севак. Вярвам, че скулптурата, която създадох, е „Незаглъхваща камбанария“ (заглавие от поема на Паруйр Севак – бел. ред.) и точно така всички я възприемаха“, отбеляза скулпторът.
Паметникът на героите от поемата на Ованес Туманян „Ануш“ (1973), паметникът на Карабала (1991), скулптурата на Халил Джубран в Ереван (2007), паметник на Мартирос Сарян в Ереван (1986) - това са все произведения на Левон Токмаджян, които радват ереванци и гостите му, придават облик на арменската столица. Личният ми фаворит е скулптурната творба, изобразяваща Карабала (Степан Харутюнян). Творбата е повече от трогателна - не само заради трагичната история на човека, носещ това прозвище, а защото тя е изключително изразителна, впечатляваща, поражда и размисъл, и вълнение, и тъга. Затова, когато съм в Ереван, задължително минавам покрай нея на ул. Абовян, спирам се, докосвам я, разказвам историята на Степан на приятелите си, снимам я, независимо колко такива снимки имам.
Не по-малко впечатляваща е и скулптурата на Мартирос Сарян, издигаша се в центъра на града, изработена от бял мрамор - внушителна, величествена, докосваща. (Вартануш Топакбашян)
Относно критиките, Токмаджян каза, че не е запознат с коментарите на потребителите: „Не съм чел тези публикации, но това не е ново за мен – моите критици пишат за мен от години. Смятам тази творба за откровение за характера на Севак, за негово преоткриване – преди всичко за мен самия. За мен това е най-добрата ми творба. Ако внукът на Севак я е приел и е видял в нея нов образ на дядо си, тогава нека всички останали казват каквото искат.
Това е резултат от моя особен начин на мислене. На тази възраст създадох брилянтно произведение. Смятам го за най-добрата си работа. Хората искат фотографско подобие от мен, но аз не правя снимки – аз създавам образ. Това не е Паруйр Севак, който познаваме от снимките. Това е нов Паруйр Севак – „Незаглъхващата камбанария“. Именно от тази гледна точка трябва да се подхожда към скулптурата.
Това е въпрос на концептуално мислене“.
Тъй като на бял свят се появиха много резки реакции и критики, от местната община решиха, че въпросът около съдбата на паметника трябва да се реши от местните хора, т.е. от селяните. Затова бе направено публично допитване, за да се види какви са нагласите на мнозинството. В крайна сметка стана ясно, че произведението ще бъде демонтирано, въпреки че е дарение от скулптора му. За решението в интервю съобщи днес внукът на Паруйр Севак – Севак Казарян, който е директор на музея в селото, посветен на великия поет.
„Бих искал да отбележа, че паметникът е лична инициатива на Левон Токмаджян и негов личен дар за общността на Зангакатун. Това не е правителствена поръчка и не са използвани публични средства. Авторът е направил този дар от сърце. След разгорещени дискусии в социалните мрежи решихме да проведем анкета сред жителите на селото чрез страницата на нашия музей, за да разберем дали искат да запазят паметника.
В крайна сметка това е дар за селото и решението трябва да бъде взето от жителите. В момента над 80% от гласувалите са гласували против запазването на паметника. Съответно ще действаме в съответствие с техните желания“, отбеляза Казарян. Той добави, че още няколко дни ще се изчака, за да бъдат напълно обобщени резултатите от допитването.
Севак Казарян засега не е наясно какво ще бъде направено със скулптурата: „Първо трябва да обсъдим това с г-н Токмаджян. Ще изчакаме и гласуването да приключи. Има технически проблеми: ще е необходимо специално оборудване за демонтиране. Трябва да потвърдим с автора къде ще го изпратим – може произведението да бъде временно съхранено тук“.
Внукът на Севак заяви, че изключително негативно оценява публичното унижение на чуждите произведения и нарушаването на учтивостта: „Знаете, че произведенията на изкуството винаги се възприемат двусмислено, нееднозначно, винаги възникват разногласия – нормално е, ако някой не харесва нещо. Но през последните два-три дни започна кампания на тормоз срещу нашите сънародници, особено срещу нашите ученици, което е напълно неприемливо. Нашите жители, особено децата ни, нямат нищо общо с всичко това“.
Севак Казарян отбеляза също, че тормозът е засегнал и автора: „Можете да отхвърлите произведението, но отправянето на толкова много лични обиди към автора е неприемливо. В края на краищата, човекът е на 88 години, има постижения и дълъг живот, добре познат е в артистичните среди. Изглежда сякаш е враг на потребителите на Facebook. Нашите ученици бяха много разстроени, намирайки се под негативния обществен прожектор.
Всяка ситуация може да бъде разрешена и коригирана, но психологическата травма, нанесена на хората, е много трудна за възстановяване. Това не е първият път, когато не сме в състояние да обменим нормални мнения в обществената сфера – веднага се прибягва до лични обиди. Дори видях коментари, в които ни наричат „предатели“.
На въпрос дали е видял паметника, когато е бил поставен за първи път и какво мисли за него, внукът на Паруйр Севак отговори: „Лично аз не харесвам външния вид на паметника, но тук трябва да се подчертаят два важни момента. Първо, не харесвам около 90% от паметниците на Севак, включително много известни произведения, издигнати из града. Не ги харесвам, защото според мен не приличат на Севак. Но това е моето лично мнение – изкуството не е задължително да се харесва на всички. Не мисля, че е правилно да се демонтират всички паметници, които не харесвам, въз основа на моите вкусове. Тъй като това е личният дар на художника, това е неговата визия... този подход е приет в артистичната общност“.
А на въпроса дали е имало планове паметникът да бъде поставен в двора на музея, но решението по-късно е било променено, Казарян обясни, че не е имало такова намерение: „Когато г-н Токмаджян изрази желанието си да създаде паметник, той каза: „Би било добре, ако е на територията на музея“. Но аз отговорих, че няма да е удобно на територията на музея, тъй като изложбеното пространство е малко и няма място за големи произведения. В нашетохранилище има също скулптури от Севак, но те се съхраняват на склад. Авторът настояваше паметникът да бъде инсталиран постоянно някъде. Впоследствие беше решено да бъде поставен в двора на училището“.