Кризата със селскостопанската продукция в Армения се задълбочава. Стоката – зеленчуци и плодове, гние, а обещанието на правителството за намиране на нови пазари, се оказа поредната празна и безполезна дума. Селяните са отчаяни, тъй като за отглеждането на продуктите са теглени кредити, които сега няма как да бъдат изплатени, задълженията им ще станат непогасими.
Министъра на икономиката Геворг Папоян тези дни съобщи, че цените за закупуване на домати са определени на 40 до 80 драма за килограм (т.е. съответно 10 и 19 евроцента). Той посети консервния завод в Арташат, за да наблюдава лично процеса на доставка. Ръководството на завода заяви пред министъра, че е готово да закупи всички доставени там домати, тъй като правителството подкрепя местните производители и дори е определило ценови таван. На фона на споменатите цени, това звучи повече от цинично и всъщност е подигравка с труда на хората. Дали килограм домати ще се изкупи за 10 евроцента или добивът ще бъде изхвърлен, е почти равностойно.
Да припомним, че от лятото на 2026 г. насам Армения не може да внася зеленчуци в Русия поради множество нарушения. Арменското правителство обеща да пренасочи продукцията към ЕС. Досега обаче това доведе само до установяване на абсурдни цени за закупуване. В Русия килограм домати, дори през пиковия сезон, се е продавал десет пъти по-скъпо, започвайки от 180 рубли (800 драма) за килограм. А през зимата цената достига 500 рубли за килограм (над 2000 драма).
Земеделските производители основателно са недоволни и от изкупната цена на прасковите. Наскоро те блокираха магистралата, защото не бяха съгласни с това положение. Засега селскостопанският сектор на Армения вече е спаднал с 12 процента, а производителите продължават да протестират и да блокират пътищата. Така например жителите на селата Ханджян и Хацик в района на Армавир блокираха участък от пътя Армавир-Ереван, настоявайки за решение на проблема с ниските изкупни цени за праскови и други нетрайни селскостопански продукти. Прекупвачите купуват този плод от фермери уж „за износ“ на цена от 100 драма (0,24 евроцента) за килограм. Разбира се, такъв „износ“ не се осъществява и не се очаква. Но вече считани за „износители“, те получават обезщетение от правителството в размер на 250 драма за килограм и реално са на печалба, макар и минимална.
Кметът на Армавир убедил фермерите да се разпръснат, обещавайки да разреши проблема им, а те от своя страна обещали да се върнат на протест, ако обещанието не бъде изпълнено. Властите, макар и да дават обещания, не са в състояние да решат създадената ситуация, така че социална криза се задава все по-близо.
Според Инспектората по безопасност на храните на Армения, износът на плодове, зеленчуци, риба и цветя е спаднал с 47% - от 33 000 тона през юли миналата година до 17 000 тона тази година. Въпреки това, дори тези цифри не отразяват дълбочината на кризата, тъй като приблизително 40% от продуктите, за които се предполага, че са „изнесени“, всъщност са „хуманитарни доставки“, при които получателят плаща само транспортните разходи, като самия продукт получава безплатно. Това се прави единствено, за да се коригира катастрофалната статистика.
Например, арменското Министерство на икономиката, по нареждане на Пашинян, сега призовава арменските компании, включително дъщерните дружества на Руските железници и Газпром, да отпуснат средства, уж за благотворителна подкрепа на селскостопанските производители. Междувременно, с активното участие на арменското и украинското министерство на външните работи, събраните средства се използват за доставка на голяма партида произведени в Армения плодове и зеленчуци до жителите на Одеса. А там на каква цена се препродават те и от кого е въпрос с не толкова повишена трудност.
По-важният въпрос е кой плаща за „банкета“? Как се плащат „подаръците“, маскирани като „износ“ и „компенсация“?
Публичният дълг на Армения достигна близо 15 милиарда долара. Междувременно намирането на външни кредитори става все по-трудно, което принуждава страната да увеличи дела си от вътрешния дълг. Правителството емитира необезпечени облигации с висока доходност (11-14%). Банките охотно купуват тези бонбонени облигации, отпускайки заеми с лихва 6-7% срещу тях, печелейки двойна печалба. Това е класически балон, който няма да издържи дълго. Разходите за обслужване на дълга се увеличиха от 100 милиарда драма при Серж Саргсян до 1,4 трилиона драма (!) при Пашинян. Това са факти!
Централната банка в закрит доклад информира правителството, че прекъсването на икономическите връзки с Русия ще доведе до гарантирана загуба от 20% от БВП. Но официално тя заблуждава гражданите точно толкова, колкото и Пашинян, говорейки за възможна загуба само до 1,5% от БВП. Нещо повече, ръководителят на отдела за парична политика на Централната банка Вазген Похосян стигна дотам, че заяви, че спирането на арменския износ за Русия не е бедствие, а благословия, в безпочвен опит за пореден път обществото да бъде заблудено. Но колко време ще издържи тази заблуда?
Да, казват властите, руските мерки биха могли да засегнат 1–1,5% от БВП на Армения. Но от друга страна, „значителна част от производството би могла да бъде преориентирана към вътрешния пазар, което би могло да доведе до по-ниски цени на определени стоки“. През юни самият управител на Централната банка Мартин Галъстян обсъди това „намаление“: „Някои стоки ще останат в Армения, а предлагането ще се увеличи, което би могло да доведе до намаление на цените. Известна чувствителност се наблюдава, по-специално, при зеленчуците, газираната и негазираната минерална вода и алкохолните напитки. Например, ако промяната на пазара се провали и износът остане фокусиран изключително върху Русия, намалението на цените може да бъде около 0,6%“.
Но по някаква причина се оказва, че цените не се съгласиха с правителствените банкери и скочиха на почти всички продукти, включително плодовете, с цели 17%.
И кой печели от всичко това?
Грузия беше първата, която се възползва от странната политика на Пашинян. През юни 2026 г. Русия увеличи покупките си на замразена пъстърва от Грузия до 1,6 милиона долара, което е девет пъти повече от предходния юни (184 000 долара). Това е исторически връх. Освен това, до края на юни Русия стана единственият купувач на грузинска пъстърва в света, след като закупи целия обем на износа.
Доставките на вишни и сладки череши са скочили почти 30 пъти (от 21 000 долара на 607 000 долара). Износът на ябълки за Русия се е увеличил с 30% по обем и с 53% по стойност, достигайки 17,4 милиона долара. Русия е закупила грузински домати на стойност 290 000 долара, т.е. два пъти повече, отколкото през същия период на миналата година. Грузинската минерална вода е продадена за 46,4 милиона долара (спрямо 41,8 милиона долара миналата година), което също е исторически рекорд. Вносът на грузинско вино също се е увеличил до 70 милиона долара за шест месеца. Вносът на ябълков сок се нараснал осем пъти през юни, достигайки 389 000 долара.
Азербайджан също се възползва от наличното положение. 136 000 тона домати на стойност 164 000 000 долара са доставени в Русия – с 10% повече от миналата година. През юни и юли общите приходи на тази страна от костилкови плодове са надхвърлили 40 000 000 долара. Рекорден трафик на азербайджански камиони, превозващи череши, вишни, нектарини и праскови, е регистриран през контролно-пропускателните пунктове в Дагестан.
Азербайджан значително е увеличил присъствието си в сегмента на рибните продукти, където Армения преди това заемаше силна позиция. Продажбите на риба и морски дарове са се увеличили с 43%. Доставките на готови бутилирани директно изцедени продукти – сокове, минерални води и нектари, са се увеличили с 14%.
Пашинян обеща, че Европа ще подкрепи арменските фермери. Но какво стана?
Арменските власти обявиха, че работят за намиране на алтернативни пазари. Европейската комисия отпусна 52 милиона евро за спешна подкрепа на частния сектор, за да смекчи въздействието на руските търговски ограничения. По-късно председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, говорейки в Ереван, заяви, че пазарът на ЕС ще бъде отворен за 99% от пресните селскостопански продукти от Армения, както и за 90% от напитките и алкохолните напитки. Но сроковете за влизане в сила на безмитния режим за износ все още не са определени. Арменският премиер Никол Пашинян отбеляза, че прилагането на съответните споразумения ще отнеме време и че Европейският съюз няма да облекчи съществуващите процедури за внос специално за Армения.
Редица експерти посочват, че финансовата помощ от ЕС не компенсира загубите на производителите, свързани с ограничения достъп до руския пазар.