Има имена, които макар и да са имали голямо присъствие и принос в професионалната си сфера, остават в сянка. Причината не е нито в качествата им, нито в това, че са били игнорирани поради някаква причина. Такъв е случаят с един малко известен военачалник – маршал. Арменците имат няколко маршала, които са били доста ярки и широко известни като два пъти Героя на Съветския съюз Иван Баграмян (Ованес Хачатурович), главния маршал на бронетанковите войски на СССР Хамазасп Бабаджанян, разстреляния през 1950 г. и реабилитиран през 1955 г. Сергей Худяков (Арменак Артьомович Ханферянц), Героя на СССР Иван Исаков (Ованес Степанович Тер-Исахакян). Има и още един – пети маршал, който сякаш не е толкова познат. Неговото име е Сергей Аханов (Аганов или още Оханян). И макар да е заемал високи постове, той остава доста непознат. Той е бил маршал от инженерните войски, а фактът, че остава някак си в сянка, има причина – практически цялата сфера на дейността му е носила строго секретен характер.
Още в древността военните мислители еднозначно стигат до заключението, че отбранителните укрепления стоят в основата на националната сигурност. Развитите, модерни инженерни сили и съвременните методи и оборудване, които се използват, са ключът към успеха в бойните действия с врага. В крайна сметка, за да щурмува добре защитените позиции, противникът трябва да има примерно от 3- до 10-кратно превъзходство както по брой войски, така и по техника.
Сергей Христофорович, както много руски арменци, има същата съдба по отношение на националността си. Официалните източници обикновено посочват, че той е руснак, докато арменците го смятат за арменец. Истината е, че той е потомък на дядо си, който е родом от Планински Карабах, но се мести в Астрахан. Майка му е рускиня. Но тъй като се разделя с бащата на Сергей в ранна възраст, на практика и характерът му, и мирогледът му, и талантите му са напълно оформени в Русия.
Бъдещият маршал е роден в Астрахан през 1917 г., където завършва основото си образование, а след това продължава в гимназия в Баку (до 1929 г.). Постъпва в Московското училище за трамвайни електротехници и механици. От 1935 до 1937 г. Аганов работи в Московския електротехнически завод като помощник-механик, а по-късно става бригадир на монтажниците и механиците. Паралелно с това учи във вечерния отдел на работническия факултет на Московския държавен университет. През 1938 г. постъпва в Московското военно инженерно училище и така започва военната си служба в Червената армия. През 1940 г. завършва с отличие образованието си и получава званието офицер от инженерните войски.
Военният участва в три войни – от Финландия до Афганистан. Като командир на сапьорен взвод той участва в Съветско-финландската война. Преди Великата отечествена война е началник на школата за младши командири на сапьорната бригада на Ленинградския военен окръг. През октомври 1941 г. Сергей Христофорович е назначен за началник на щаба на сапьорния батальон, а шест месеца по-късно става помощник-началник на щаба на инженерните войски на армията. Воюва на Ленинградския и Волховския фронтове.
През ноември 1942 г. е отзован от фронта, за да служи в щаба на инженерните войски на Червената армия. Служи като помощник, а след това старши помощник на началника на оперативния отдел. Като част от група представители на Щаба на Върховното командване, той многократно пътува до действащата армия. Подпомага войските в организирането на инженерното осигуряване на операциите на Югозападния, Брянския, Воронежкия, 3-ти Беларуски, 1-ви Балтийски и 2-ри Балтийски фронтове.
След войната С. Аганов продължава да служи в щаба на инженерните войски на Съветската армия, заемайки длъжността старши офицер. Завършва Военната академия „М. В. Фрунзе“ през 1950 г., от следващата година е заместник-началник на отдела, а от януари 1952 г. – началник на отдела в щаба на инженерните войски на Съветската армия. През 1955 г. завършва Висшата военна академия „К. Е. Ворошилов“.
От ноември 1955 г. служи във въоръжените сили като началник на инженерните войски на 8-ма гвардейска армия в Групата на съветските войски в Германия. След това е преместен на преподавателска работа и през август 1960 г. е назначен за старши преподавател, а през декември 1963 г. за заместник-началник на катедра във Военната академия на Генералния щаб. От януари 1967 г. става началник на инженерните войски на Групата на съветските войски в Германия. От януари 1970 г. заема поста на заместник-началник на инженерните войски на Министерството на отбраната на СССР. От април 1974 г. е началник на Военно-инженерната академия „Куйбишев“. Година по-късно поема ангажиментите на началник на инженерните войски на Министерството на отбраната на СССР. Като такъв отделя значително внимание на подобряването на организационната структура на инженерните войски и тяхното техническо оборудване, разработването на ефективни методи за инженерно осигуряване на бойните действия и обучението на инженери.
Малко хора знаят, че основната тежест по ликвидирането на последиците след катастрофата в Чернобил (Украйна) пада именно върху Сергей Аганов. Той има значителен принос за организацията и изпълнението на дейностите след аварията в Чернобилската атомна електроцентрала, където от 2 май 1986 г. ръководи Оперативната група на Командването на инженерните войски (състояща се от 26 батальона, приблизително 8000 души личен състав и над 900 единици специализирана техника). Сложните инженерни предизвикателства, пред които се изправя, едва ли е необходимо да се споменават.
Когато е взето решението реакторът да се запълни с бетон и да се запечата, възниква въпросът как да се направят отвори в реактора, за да може бетонът да достигне до него. Той е в критично състояние и всяка намеса може да доведе до непредсказуеми последици и да влоши бедствието. Аганов предлага да се направят отвори в реактора с помощта на насочени експлозии. Но какво би станало, ако тези експлозии влошат състоянието в реактора, където протича неконтролирана ядрена реакция?
И тук отново се проявява брилянтният инженерен талант на арменеца. Аганов определя точното количество на взрива, за да бъдат извършени насочени експлозии, които да направят отвори в реактора. Успява…
Името на Сергей Христофорович е вписано със златни букви в историята на СССР и Русия. Той е един от малкото военни лидери, останали в сянка поради държавната тайна, която обгръща цялата му кариера. Инженерните войски са мозъкът и основата на съвременната армия. Успехът на всяка военна операция зависи от тях. Много е символичен фактът, че той получава най-високите си военни ордени в мирно време. Постиженията на класифицирания маршал са многобройни. Едно от тях е разработването на система за насочване на понтонни мостове, считана за най-добрата в света. По време на Първата Карабахска война ветерани твърдят, че минните полета са залагани по препоръки на Аганов за неутрализиране на вражеската техника.
Маршалът получава множество правителствени награди. Но най-важното му постижение е ангажиментът на руската армия към разработването на технологично напреднали оръжейни системи и оръжия, базирани на нови физически принципи – нещо, което експертът от инженерните войски непрекъснато отстоява и подкрепя. Едва наскоро Министерството на отбраната разсекретява документи, свързани с работата на Аганов. За мнозина това е истинско откровение.