В парламентарните избори в Армения, които се проведоха на 7 юни, участваха общо 16 партии и два политически блока. Последните прескочиха определения праг и получиха мандати. Партия „Просперираща Армения“, по данни на Централната избирателна комисия, беше на ръба с 3.89% (при праг от 4%), но след като бяха анулирани резултатите от три избирателни секции след повторно броене на бюлетините, тя остана извън Народното събрание.
На 20 юни седем от участвалите във вота политически сили подадоха жалби до Конституционния съд за преразглеждане на резултатите. Заявления са подадени от блоковете „Силна Армения“ и „Армения“, партиите „Криле на единството“, „Демокрация, закон и дисциплина“, „Просперираща Армения“ и „Нова сила“, както и от блока „Алианс на защитниците на демокрацията в републиката“.
„Силна Армения“ на бизнесмена Самвел Карапетян поиска резултатите от изборите да бъдат анулирани или да се проведе втори тур, докато „Криле на единството“ настоява резултатите да бъдат обявени за невалидни и да се проведе ново гласуване. Адвокатът Арам Орбелян – представител на партията „Просперираща Армения“, съобщи, че ако решението на ЦИК бъде отменено, Конституционният съд може да анулира резултатите от гласуването и да разпореди повторни избори в цяла Армения, да установи различна процедура за разпределение на парламентарните мандати или да разпореди втори тур. Той заяви, че неговата политическа сила настоява за първите два варианта. Като алтернатива предлага промяна на системата за разпределение на мандатите, така че да получи представителство в Народното събрание. Партията не е поискала втори тур.
Партия „Нова сила“ също поиска анулиране на резултатите от изборите. Представителят ѝ Акоп Карапетян заяви, че жалбата се основава на съмнения относно законността на вота. Той твърди, че широко разпространеното използване на административен ресурс и други документирани нарушения поставят под въпрос легитимността на управляващата партия.
Блок „Армения“ също обжалва пред Конституционния съд, за да обяви резултатите от изборите за невалидни. Арцвик Минасян – негов представител, декларира, че резултатите от изборите трябва да бъдат анулирани и че спасението на Армения „се крие в премахването на настоящото правителство“.
Алиансът на защитниците на демокрацията, който също връчи своята жалба пред Конституционния съд, обяви, че възнамерява да повдигне в съда въпроса за системното влияние на подкупите преди изборите върху крайния резултат от вота. А партия „Демокрация, закон и дисциплина“ твърди, че регистрираните нарушения са повлияли значително на действителната волеизява на избирателите.
Процедурата след връчването на исковете е следната: щом бъдат приети за производство, ще бъде назначен съдия-докладчик, който да подготви делото за съдебно производство. Съдебните заседания по спорове относно резултатите от изборите за Народно събрание се провеждат чрез устно производство. Конституционният съд е длъжен да разгледа делото и да се произнесе не по-късно от 15 дни от датата на регистриране на заявлението.
Вчера Конституционният съд публикува изявление по този въпрос. В него се посочва: „На работно заседание, проведено на 21 юни, Конституционният съд на Република Армения прие за разглеждане делата по заявленията на блок „Силна Армения“, партия „Криле на единството“, партия „Демокрация, закон, дисциплина“, партия „Просперираща Армения“, партия „Алианс на защитниците на демокрацията за републиката“, блок „Армения“ и реформистката партия „Нова сила“ по спора, свързан с решението на ЦИК на Република Армения от 14 юни 2026 г. „За обобщаване на резултатите от редовните избори за Народно събрание на Република Армения от 7 юни 2026 г.“ № 259-А.
Предвид факта, че тези дела се отнасят до един и същ въпрос, в съответствие с чл. 41 от Конституционния закон „За Конституционния съд“, тези дела са обединени и ще бъдат разгледани в едно съдебно заседание, което ще се проведе на 26 юни 2026 г. от 11:00 ч. За докладчик по делото е назначен съдия от Конституционния съд Едгар Шатирян, а заседанието по обединеното дело ще се проведе устно“.
Остава открит въпроса какъв ще е крайният резултат от тези искове, след като на всички тези партии им е ясно, че съдиите в конституционния съд се подчиняват на едно единствено мнение и са напълно зависими от управляващите в страната власти. С една дума решението е почти предизвестено. Така че се очакват следващите стъпки от страна на опозицията, а какви ще бъдат те е въпрос, който може би ще успеят да решат консолидирано. Поне засега звучат подобни призиви от отделни политически лидери.