Преди дни в Националния музей-институт по архитектура „Александър Таманян“ към Комитета по градско развитие на Армения беше открита изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на великия арменски архитект Джим Торосян. На събитието присъстваха кметът на Ереван Тигран Авинян, председателят на Комисията по градско развитие Йехиазар Варданян, както и наследниците на Джим Торосян и представители на сектора за градско развитие.
В слово при откриването Зарухи Хайрапетян – директор на музея-институт, подчерта значителната роля на Джим Торосян в историята на арменската архитектура на ХХ век, неговия изключителен талант, широки творчески хоризонти и богато архитектурно наследство. Тя отбеляза, че това е втората юбилейна изложба с творби на видния архитект, организирана в Националния музей-институт по архитектура.
Кураторът на изложбата архитект Карен Балян представи концепцията на изложбата и използваните уникални решения, след което разведе гостите на обиколка, споделяйки историята на представените произведения. Експозицията представя оригинални, неизлагани досега проекти от колекцията на Националния музей-институт по архитектура, архитектурни чертежи и градски пейзажи от семейния архив, както и ексклузивни материали, събрани от личните архиви на отделни личности. Изложени са и проекти на сгради, превърнали се в визитни картички на Ереван: комплексът „Каскада“, метростанция „Площад на Републиката“, сградата на градската администрация, главния вход към Свети Ечмиадзин и други структури, проектирани от Джим Торосян. Включена е и серия от видео-интервюта с видния арменски творец.
Изложбата ще бъде отворена до 23 август.
По-долу предлагаме на вниманието на читателите откъси от статия на арх. Карен Балян - професор, член-кореспондент на Международната академия по архитектура (IAAM) и близък приятел на Джим Торосян:
„Създателят на цяло движение в арменската модернистична архитектура Джим Торосян е носител на множество титли и награди – Народен архитект на СССР, академик на Академията на изкуствата на СССР и Международната академия по архитектура, лауреат на държавните награди на СССР и Армения, но най-важната титла, която не може нито да бъде присъдена, нито отнета, е магистър по архитектура.
Той бе човек, който притежаваше и огромни лични качества, които могат да бъдат изразени с ренесансовия термин dignitas – достойнство. Авторитетът му като архитект издигна престижа на професията. Може би дори дребните му критици (все пак никой пророк не е пророк в собствената си страна) нямаха аргументи срещу този факт. Великите неща се виждат от разстояние – все още не от времето, а от физическо разстояние: където Джим Торосян беше познат: северно от Армения, в Грузия, в Москва, в Санкт Петербург – неговата архитектура и фигурата му като архитект вдъхваха възхищение.
Джим Торосян несъмнено се нарежда редом до водещите арменски архитекти на ХХ век – Таманян, Алабян, Израелян и Сафарян, които смяташе за свои учители. Таманян – като гуру на арменската архитектура, водач. Джим Торосян е автор на единствената структура в Ереван, построена, така да се каже, в съответствие с предписанията на великия основател на града. Имам предвид градоустройствения комплекс „Каскада“, който, в съответствие с идеите на Таманян, се отваря към града, към Арарат, към Армения.
Той е учил директно при Алабян, Израелян и Сафарян. Учил е при Алабян в Москва, наследявайки обширната обществена и социална дейност на архитекта. Израелян и Сафарян допринесоха за разкриването на две страни на неговия блестящ талант – артистичността (в смисъл на „изкуство“) на създаването на национални форми и усъвършенстването на модернистичния рационализъм.
Творческата му природа е оформена от срещите със световноизвестните гении И. В. Жолтовски и Лудвиг Мис ван дер Рое. Една година, прекарана в Италия, му дава нещо, което често липсва на арменските архитекти – широк професионален и философски мироглед. Тази комбинация от житейски опит оформя неговия уникален подход като арменски модернист. Ще го нарека бароков модернизъм, визирайки това, което отличава Каскадата, метрото, кметството и църквата.
Той притежаваше окото на опитен изследовател, безпогрешно разпознавайки истинското от фалшификата (дори след като загуби физическата си зрителна острота, той „виждаше“ с някакво вътрешно чувство – бях свидетел на това неведнъж) и едновременно с това притежаваше безупречното майсторство на ръката на художник.
Джим Торосян беше голям перфекционист, проповядващ красота с всяка архитектурна форма и всяко движение на своята артистична фигура. Наистина, той се стремеше да разкраси света, Армения. Красотата, всъщност, за него беше израз на смисъла на неговата професия, нейната философия и нейната същност. Той беше безразличен към другите части на архитектурата, ако може да се нарече така – към инженерните решения, към функцията. Никога не съм го чувал да обсъжда тези детайли.
Що се отнася до функцията на една сграда в града и в пространството - да! Вижте Каскадата!... Той вярваше, че функцията на една сграда може да се променя с течение на времето, естествен процес в живота на сградата… Със сигурност не се интересуваше от детайли. Чувстваше се доста уверен в категориите пространство и време.
Джим Торосян следваше един много уникален път като модернист. Отначало, чисто западна посока. След това, завъртане към собствените си, арменски корени. Може би това е естествено и уместно, когато става въпрос за разбиране на глобалните значения и форми. Това е направил Таманян, комбинирайки класически стилове с арменски влияния; това са направили Алабян, Кочар и Мазманян, комбинирайки авангарда на 20-те години на миналия век с арменски влияния; това е направил Рафаел Исрелян през няколко етапа на архитектурата.
… Той създава архитектурата на уникални сгради, паметници, стели и паметни плочи, които красят арменския пейзаж с огромни маси и малки арабески, включващи тесните пространства на градовете и издигащи се самостоятелно в открити пространства. Архитектура, минималистична в графичната си композиция и едновременно барокова в майсторски изобразените си форми. Той се стреми да създаде архитектура, по която Армения да бъде разпозната. В същото време съвременният архитектурен свят е напълно ненаясно с архитектурата на Джим Торосян, създателят на един от вариантите на националния модернизъм. „Желязната завеса“ има своя ефект – светът, включително архитектурният свят, е разделен. И въпреки че съществуващата обща черта сега е по-очевидна, протичащият процес беше едностранчив – малко от нашето наследство беше предадено.
Въпреки това, има неговите сгради, неговите паметници, чрез които архитектурният свят ще научи за този велик майстор, живял в малката страна Армения. През 2013 г., на 87-годишна възраст, той завършва последната си структура в бароков модернистичен стил“.
Тази изключителен арменски архитект умира на 88-годишна възраст на 7 януари 2014 г. Погребан е в пантеона „Гомидас“ в арменската столица. Роден е на 18 април 1926 г. в Ереван. Синът на държавния деец Петрос Торосян завършва Ереванския политехнически институт през 1949 г., има следдипломна квалификация в Академията по архитектура на СССР в Москва през 1954 г. Защитава докторска степен по архитектура през същата година. От 1958 г. ръководи архитектурното студио на Института „Ереванпроект“. От 1972 до 1982 г. е главен архитект на Ереван.
Сред основните произведения, които са плод на неговия изумителен талант се нареждат индустриалния павилион на Изложението на икономическите постижения на Арменската ССР в Ереван, Научноизследователски институт по кардиология и кардиохирургия в Ереван, поликлиниката на улица „Баграмян“ в Ереван, приемната палата на Ереванския градски съвет в квартал „Норк“ на Ереван и кметството на арменската столица, сградата на Арменската банка за развитие в Ереван, комплекс „Каскада“, паметникът на арменската държавност в Ереван, централния площад в Спитак, паметни плочи и паметници на арменски поети и художници.