Онези, които са гостували на Ереван, задължително са посетили Каскадата – една от знаковите забележителности на града. И ако са имали търпението да разгледат мястото, което днес се нарича Център за изкуства „Кавесджян“, не само отвън, но и отвътре, да влезнат в няколкото зали, разположени там, няма как да не са останали впечатлени от едно уникално произведение на изкуството. То е дело на художника Григор Ханджян и представлява триптих.
Лично аз, когато се намирам в арменската столица, задължително влизам в Центъра и отивам в залата, носеща името на този изключителен арменски творец, сядам на пейката и в захлас се взирам в неговата творба, която е шедьовър, гледам с възторг и почит стотиците лица, изобразени на трите отделни платна, разказващи за историята на арменския народ. Когато човек гледа тази изключителна работа, е невъзможно да не се почувства горд, че е арменец.
Тази година в столицата на Армения се отбелязва стогодишнината от рождението на Григор Ханджян – народен артист на СССР и лауреат на Държавната награда на СССР. На 4 август Музеят-институт „Гомитас“ откри изложбата „Григор Ханджян – 100. Художник и книга“. Тя представя за първи път 40 скици и офорти, послужили като илюстрации към поемата на Баруйр Севак „Незаглъхваща камбанария“ („Анлърели занкагадун“), разказваща историята на живота и трагичната смърт на основателя на съвременната арменска музика, изключителния арменски музикант Гомитас.
Експозицията представя пътя на художника към тези илюстрации и какво го е привлякло към образа на Гомитас. Те са много повече от просто илюстрации към една книга, а са графични произведения сами по себе си, шедьоври както на автора, така и на арменските книжни илюстрации. Не е случайно, че сега са включени в постоянната експозиция на Музея-институт „Гомитас“.
Изложбата съдържа и архивни фотографии и документи, предоставени от дъщерята на художника Седа Ханджян. Беше показан и документален филм за работата на художника по дизайна на книгата. Тя ще включва и работилница по линогравюра, където посетителите ще имат възможност да създадат своя собствена линогравюра върху дъска, изрязана от самия художник.
Но да се върнем към най-крупното произведение на Ханджян – триптиха, намерил своя дом в Център „Кавесджян“и към нейния автор. Той е роден през ноември 1926 г. в Ереван, но баща му произхожда от Ван и Ерзънка. Още там баща му Себух се сприятелява с арменския творец Фанос Терлемезян, който оказва известно влияние върху бъдещето на Григор, от малък проявяващ страст към изкуството. На 19 години младежът завършва Ереванския държавен колеж за изобразителни изкуства, който по-късно ще носи името на Терлемезян. По-късно учи и в Държавната художествена академия.
Григор Ханджян бързо печели репутация и признание, става научен сътрудник и куратор на отдела по графика на Националната художествена галерия на Армения. През 1966 г. е избран за член на Религиозно-архитектурния съвет на Първопрестолния Свети Ечмиадзин и става близък приятел на католикос Вазген I. През 1978 г. главата на Арменската църква му дава отговорното поръчение да създаде ескизи за два гоблена – единият посветен на арменската азбука, а другият – на войната, водена от пълководеца Вартан Мамигонян през 451 г.
Три години Ханджян рисува с пастел върху картон поръчаните му работи, а самите гоблени са изтъкани във Франция, в работилницата на знаменитите братя Пантен. През 1984 г. те са закачени в Ечмиадзин и досега се намират там. А самите ескизи са представени на изложба в Дома на художника в Ереван. Работите допадат много на публиката и тогавашният първи секретар на Арменската ССР Карен Демирджян решава тези гоблени да бъдат възпроизведени като фрески за всеобщ достъп.
Точно по това време започва и строителството на Каскадата под вещото ръководство на архитект Джим Торосян. В крайна сметка се решава, че Ханджян ще нарисува фреската в първата зала на тази уникална постройка. Затова художникът присъства през целия процес на изграждането на Каскадата. А през 1992 г. се заема с рисуването на фреските с темпер. Всяко късче картон с ескизите му е прикрепено към стената и творецът едно след друго сваля тези картони и рисува съответните изображения, след което ги оцветява. Става дума за колосален труд, тъй като платната са с огромни размери.
„Създаването на арменската азбука“ Ханджян завършва през 1994 г. и се заема с работата си над „Вардананк“, която приключва през 1998 г. Над последната част от този великолепен триптих – „Възраждането на Армения“, работи от 1998 до 2000 г. В него намират място образите на най-значимите арменски фигури от съвремието на художника, живеещи както в самата Армения, така и в диаспората.
Мащабният проект, който и без това е изключително сложен, се усложнява от политическата обстановка тогава. Съветският съюз се разпада. Започват дълбоки промени, в Армения няма ток, студено е, тъмно е, но Ханджян продължава да работи дори при тези немислими условия. Здравето му не е добро, смъртта на съпругата му Джема през 1997 г. допълнително го измъчва. Въпреки трудностите обаче, майсторът е решен да завърши крупния си проект и работи без да получи и рубла за усилията си. На практика той е единственият артист, който не напуска поста си в Каскадата, въпреки тежките условия и липсата на средства. За жалост, последната фреска остава незавършена. Ханджян умира през април 2000 г.
Смъртта му създава поредни затруднения. Художникът Хенрих Мамян се опитва да възобнови работата над „Възраждането на Армения“ по ескизите на автора, но започват да текат разговори за преобразуването на първа зала на Каскадата в кабинети, като се построи надстройка върху стенописите на покойния художник. Това силно тревожи семейството на Ханджян и цялата интелектуална общност, докато американецът Жерар Кафесджян не решава да купи Каскадата.
Първоначално богатият арменец от САЩ, който принципно е почитател на изкуството и по-късно ще подари цялата си уникална колекция от работи на едни от най-известните скулптори в света, на Армения, няма представа от изкуството на Ханджян и планира да премахне стенописа. За щастие, променя решението си, след като научава за безценната творба. През 2002 г. триптихът е внимателно закован с дъски по време на седемгодишния ремонт, Каскадата е преименувана на Център за изкуства „Кафесджян“, а стаята, в която са изложени фреските, е преименувана на Галерия „Ханджян“.