След като намиращият се в азербайджански плен арменски филантроп и бизнесмен Рубен Варданян се обърна към омбудсмана на Армения Анахид Манасян с искане да се намеси като защитник на човешките права в защита на държаните в затвори в Баку арменски пленници и получи чиновнически дистанциран отговор, този път реши да се обърне към арменския премиер Никол Пашинян.
„Успях да прочета отговора на защитника на правата на човека на Армения г-жа Манасян на моя апел. Няма да оценявам публично позицията ѝ. Това е въпрос между нея и нейната съвест. Ще кажа само: искрено съжалявам. Бог да ви съди.
Но след този отговор имам много конкретни въпроси не само към Службата на защитника на правата на човека, но и към министър-председателя на Армения. Ако защитата на арменските граждани в азербайджанските затвори не е част от мандата на арменския омбудсман, тогава чий е мандатът? Кой в държавата е назначен за отговорник по този въпрос? Кога е назначен този човек? Защо нито семействата на затворниците, нито обществеността знаят за това?
Има хора, които са държани в затворите в Баку в продължение на шест години. През това време арменското правителство не е успяло да установи устойчив и ясен механизъм за комуникация с тях – нито чрез трети страни, включително посолства на други държави с представителство в Баку, нито чрез международни организации. Защо?
Защо арменски представители могат да пътуват до Азербайджан по търговски, икономически и други въпроси, но не могат да организират пътуване, за да обсъдят живота, здравето и правния статус на арменските затворници? Не е ли съдбата на тези хора по-важна от търговските преговори?
Защо все още не е организиран нормален механизъм за доставяне на най-необходимите вещи на затворниците?
Редица хора не са получавали хранителни пакети повече от година. Много от тях нямат подходящи дрехи и не могат да си набавят това, от което наистина се нуждаят, предвид възрастта, здравословното им състояние и условията на живот.
Вместо това, помощта, когато изобщо пристигне, се организира неформално, непрозрачно и без оглед на реалните нужди на затворниците. Хората получават не това, от което се нуждаят, а това, което някой реши да им даде – не помощ, а подаяния. Сред задържаните има хора над 70 години и хора със сериозни здравословни проблеми. Ако на хора с липсващи зъби се дават сушени плодове, това не е помощ. Това е унижение.
Премиерът наясно ли е с това?
Кой е лично отговорен за организирането на този процес? Каква е установената процедура? Защо не се спазва?
Не се ли срамувате? Не ви ли е срам да получите награда за мир, да говорите за мир и да приемате аплодисменти, когато арменски граждани продължават да бъдат държани в затворите в Баку без подходяща защита, без системна подкрепа, помощ или надзор от собствената им държава?
Посочете отговорното лице. Публикувайте оперативния механизъм. Обяснете какво е постигнато през последните шест години. Или честно си признайте, че няма такъв отговорник и няма смисъл да се чака помощ от държавата за затворниците“.
Рубен Варданян, макар и в затвор на чужда държава, не спира да се бори. Не за себе си или не само за себе си, но и за другарите си по съдба. А арменските власти нехаят, не се интересуват или по-скоро са незаинтересовани от вариантите за подкрепа на пленниците. Това не е част от тяхната програма да задържат властта в ръцете си. Тази част от политическата картина не е в тяхна угода и затова се спотаяват, макар от време на време да твърдят, че се работи за освобождаването им. Само че този процес засега не е в тяхна изгода. Така че и на въпросите, които сега Варданян отправя, отговор няма да има, само позорно мълчание.