На 28 октомври 2026 г. Народното събрание на Армения ратифицира рамковото споразумение със своите стратегически партньори от Съединените щати по проекта „Пътят на Тръмп за международен мир и просперитет“ (TRIPP). Шестдесет и трима депутати от партия „Граждански договор“ гласуваха „за“, опозицията в лицето на 32-а народни представители гласуваха „против“ и нямаше въздържали се. След това споразумението ще изисква ратифициране от президента на Армения.
Властите уверяват, че Армения запазва пълен суверенитет и юрисдикция върху инфраструктурата на проекта на своя територия, както и контрол върху граничните и митническите функции.
Основните аргументи на критиците на споразумението, сред експерти и опозиционни политици, се свеждат до факта, че Армения получава само 26% дял в съвместното управляващо дружество TRIPP Development Company, докато Съединените щати получават 74% за период от 49 години. Опозицията нарича това провал на преговорите. Експертите също така с основание сочат, , че проектът е насочен предимно към интересите на Азербайджан и Турция, като осигурява на Баку сухопътна връзка през арменска територия с Нахичеван. Баку обаче не е поел съответния правен ангажимент да отвори територията си за безпрепятствен транзит на арменски товари.
Освен това, тъй като маршрутът минава по стратегическата граница на Армения с Иран, експертите се опасяват, че появата на американски логистичен оператор под юрисдикцията на САЩ ще отслаби фактическия контрол на Ереван върху региона Сюник.
По време на дискусията в парламента представители на опозиционните блокове „Армения“ и „Силна Армения“ предупредиха за съществуващите рискове за суверенитета на страната, подчертаха наличието на недостатъчни гаранции за реципрочност от Азербайджан и отбелязаха несигурността относно икономическите ползи от проекта.
Споразумението беше представено на 27 октомври от министъра на външните работи и международната търговия Арарат Мирзоян. Той заяви, че TRIPP ще осигури на Армения достъп до нови пазари, ще даде възможност за развитие на транспортни връзки с трети страни и ще укрепи мира между Ереван и Баку. Заяви също така, че цялата инфраструктура в Армения ще бъде под суверенитета и юрисдикцията на републиката.
Да припомним какво точно предвижда въпросното споразумение между Ереван и Вашингтон?
За да реализират проекта, Армения и Съединените щати трябва да създадат съвместно предприятие – TRIPP Development Company (TDC), чийто ръководител вече е определен от американска страна. Армения ще предостави на TDC изключителни права за ползване на земя, развитие и свързани с тях права в определените зони за изпълнение на TRIPP за първоначален срок от 49 години, с възможност за допълнително удължаване с 50 години. Ако срокът бъде удължен, делът на Армения автоматично ще се увеличи до 49% без допълнителни инвестиции, докато делът на американската страна ще намалее до 51%.
Мирзоян уточни, че американският съосновател на компанията ще бъде изключително управляван и притежаван от правителството на САЩ. Страните обаче все още трябва да се договорят за споразумението между акционерите и устава на съвместното дружество. Парламентарната опозиция в Армения не скри тревогите и опасенията си относно документа и предупреди, че съществуват рискове от стартирането на TRIPP преди да бъде подписан мирен договор с Баку. По този повод Нарек Карапетян – председател на блок „Силна Армения“, попита министъра на външните работи дали TRIPP може да заработи преди подписването на мирното споразумение между Армения и Азербайджан. Последва утвърдителен отговор. Мирзоян заяви, че мирният договор вече е парафиран и че на практика е установен мир между страните.
Карапетян реагира като предупреди, че след осигуряване на транспортни връзки с Нахичеван, Азербайджан може да загуби интерес към отваряне на други комуникации с Армения. Ттой изрази опасения, , че Баку може да продължи да поставя допълнителни условия, включително искането за изменение на арменската Конституция. Аргумент, с който Мирзоян не се съгласи, отбелязвайки, че TRIPP не може да функционира изолирано, тъй като транспортният маршрут трябва да бъде разширен от двете страни на арменската граница. Според него, взаимните икономически интереси на страните биха гарантирали успеха на проекта и развитието на транспортни връзки би могло да доближи страните до подписването на мирен договор.
Друг опозиционен депутат – Лилит Галстян, която е председател на Парламентарната комисия по правата на човека и обществените въпроси и член на алианс „Армения“, заяви, че TRIPP е преди всичко геополитически проект и следователно не може да се разглежда единствено от гледна точка на икономическите ползи. Тя определи като неприемливо опитът да се отдели изпълнението на проекта от въпросите на сигурността, като се има предвид, че част от територията на Армения остава под азербайджански контрол, арменски затворници се държат в Баку, а азербайджанската страна продължава да отправя искания към Ереван.
Галстян отбеляза, че споразумението предоставя права за ползване на земя и строителство за период от 49 години без окончателно определяне на териториите, където ще бъде реализиран проектът, и изрази загриженост относно евентуални законодателни изключения, чието съдържание предстои да бъде определено в последващи документи.
Съгласно член 3(6) от споразумението, Армения трябва да приеме дерогации от националното законодателство относно акционерните дружества, обществените поръчки и публично-частните партньорства, като подробностите се посочват в устава на TDC и/или споразумението с акционерите. Според депутата документът не разграничава достатъчно ясно правомощията на частния оператор и държавните органи и не съдържа достатъчно механизми за преглед на условията и разрешаване на спорове. „Суверенитетът се измерва не с това колко пъти е записан на хартия, а с гарантираното наличие на реални механизми за контрол върху собствената територия“, посочи депутатът. Тя отбеляза и липсата на изчисления за икономическите ползи за Армения и отсъствието на механизми, които биха гарантирали на страната сравними ползи от проекта.
Под въпрос постави икономическите ползи и реципрочността и друг опозиционер – Анна Григорян, която стои начело на парламентарната група на блок „Армения“. Заяви, че въпреки че споразумението е официално сключено между Армения и САЩ, интересите на Азербайджан са отразени по-ясно от тези на арменската страна. Според нея САЩ ще получат стратегическо присъствие в региона, включително на границата с Иран, докато Азербайджан ще получи безпрепятствен достъп до Нахичеван. „А какво получава Република Армения?“, попита депутатът.
Григорян оспори твърдението на властите, че комуникациите са били деблокирани, заявявайки, че споразумението не предвижда пълно отваряне на границите и не гарантира на Армения подобни транзитни условия през Азербайджан. Тя поиска също така изчисления на очакваните приходи от проекта, тъй като, по думите ѝ, икономическите ползи за Армения остават неясни, предвид минималния ѝ 26-процентен дял в съвместното предприятие.
Членът на блок „Силна Армения“ и зам. председател на парламента Арам Вардеванян отправи предложение първо да се сключи мирен договор. Според него, че прилагането на TRIPP трябва да следва, а не да предхожда сключването на мирно споразумение. Той припомни делимитацията и демаркацията на арменско-азербайджанската граница, което според него не беше продължено след прилагането на споразуменията в един участък, и предупреди за риска от повторение на тази ситуация с TRIPP.
Адвокат Вардеванян отбеляза също, че в преамбюла на арменско-американското споразумение се споменава конкретно осигуряването на безпрепятствена комуникация между Азербайджан и Нахичеван. Той също така критикува прегледа на документа от Конституционния съд, заявявайки, че съдът е посветил само 38 думи на споразумението, което се състои от приблизително 3000 думи и сложни правни разпоредби.
На фона на изтъкнатите от опозицията противоречия, парламентарната комисия по външни отношения одобри проекта за ратификация на 21 октомври с 4 гласа „за“ срещу 1 „против“. Дори тогава опозицията поиска гаранции за сигурност, реципрочност от Азербайджан и разяснения относно механизмите за граничен и митнически контрол.
Правителството внесе споразумението за ратифициране на 19 октомври. Документът беше подписан от държавния секретар на САЩ Марко Рубио на 1 юни във Вашингтон и Арарат Мирзоян на 4 юни в Ереван. На 16 септември Конституционният съд призна задълженията, съдържащи се в споразумението, за съответстващи на Конституцията. През август Мирзоян и Рубио публикуваха рамков документ за прилагането на TRIPP, който предвижда създаването на транспортен маршрут през региона Сюник, свързващ основната част на Азербайджан с Нахичеван. Проектът беше договорен след среща между премиера Никол Пашинян, президента на САЩ Доналд Тръмп и президента на Азербайджан Илхам Алиев във Вашингтон на 8 август 2025 г. Същевременно Ереван и Баку парафираха мирно споразумение, което все още не е подписано. На 22 октомври Пашинян предложи мирното споразумение да бъде подписано през 2027-2028 г., а TRIPP да бъде приложен по-рано.