Конфронтацията между арменските власти и Арменската апостолическа света църква не просто продължава с пълна пара, но и набира все повече скорост. От началото на годината започна своеобразно „състезание“ кой е „за“ и кой е „против“ католикос Карекин II. Властите ежедневно обновяват броя на свещенослужителите, присъединили се към програмата на Пашинян за „реформиране“ на ААЦ. Към 10-11 януари т.г. се съобщава, че към подетата от премиера инициатива са се присъединили над 20 архимандрити (вартабеди) и свещеници.
На 4 януари десетимата епископи, които през ноември 2025 г. се срещнаха с лидера на арменското правителство, за да заявят, че не подкрепят католикос Карекин II, в заявление обявиха за началото на реформиране на Църквата. Към него те добавиха и съответна „пътна карта“. Текстът бе прочетен от Никол Пашинян във видеоклип, публикуван на страниците му в социалните мрежи, след което епископите и архиепископите, които са се присъединили към изявлението, са го подписали. В него най-общо се „осъжда участието на ААЦ в политиката в интерес на други държави“, сиреч прави се опит да се внуши обществена нагласа за някакъв вид предаване на националните и духовни интереси в чужди ръце. За кои „ръце“ обаче става дума, все още е енигма. Експерти допускат, че се има предвид Русия…
Никол Пашинян обяви, че подписалите декларацията ще сформират Координационен съвет, натоварен с организационните функции по реформирането на Арменската апостолическа църква. Членството в Съвета може да бъде разширено с единодушно решение. Авторите на изявлението призовават духовенството на ААЦ и всички вярващи да подкрепят, да се присъединят и да се обединят около тази цел в името на Църквата, Република Армения и арменския народ. Той отбеляза също, че членовете на новосъздадената структура ще докладват за по-нататъшните си стъпки, като подчерта, че са планирани важни събития.
Да припомним, че две от тях вече се състояха. Това бяха бдението в църквата „Свети Саркис“ на 5 януари (Хътман кишер или Бъдни вечер) и коледната литургия на 6 януари, която се проведе в църквата „Свети Крикор Лусаворич“ в Ереван. И на двете присъства премиерът Пашинян.
В изявлението е публикувана и пътна карта за реформиране на Църквата със следния дневен ред: публично обявяване на програмата за реформи; отстраняването на действителния глава на Църквата [Католикос Карекин II]; избор на викарий [Locum Tenens] на католикосата; приемане на църковния устав; избор на Католикос на всички арменци.
В документа също така се подчертава изрично, че е налице загриженост относно „провала на мисията на действителния глава на нашата Света Арменска апостолическа църква и представителите на сформирания от него вътрешен кръг да живеят и проповядват според принципите на Евангелието, подкопаването на духовния живот, проявата на толерантност към очевидните факти на морално извращение“. Подчертава се още, че се осъжда и се смята за неприемлива „антиканоничната практика за въвличане на Църквата в политиката, използването ѝ за различни цели и в интерес на други държави“.
Стана известно, че заявлението за реформиране на ААЦ, подготвено от Никол Пашинян и прието от 10-те епископи, се поддържа и към него се присъединяват редица архимандрити, свещеници и дякони. В текста се изреждат имената им – общо 26 души, сред които за арменците от България са познати две от тях. Сред духовните лица, подкрепящи антицърковната инициатива на арменските премиер, откриваме имената на отец Бохос Микаелян, който служеше в арменската църква „Сурп Хач“ в Бургас и това на Партухимеос Агопян, който обслужваше църквата „Сурп Саркис“ във Варна.
Очаквано се появи и ответна реакция от страна на привържениците на Върховния арменски патриарх и католикос на всички арменци. Понастоящем техният брой надхвърля 100 души. Заявявайки верността си към него, те декларираха: „Аз... изразявам своята синовна, безусловна лоялност към Майчиния престол на Светия Ечмиадзин и Върховния патриарх на моя народ, който седи в него.
Аз съм против този разрушителен процес на разкол в Църквата и нашия вярващ народ“.
„Господи, Който даваш всички благословии, върни нашия народ към предишния му мир и възстанови братската любов и единството сред моите духовни служители“, „Тъжно е, че някои духовници, поддавайки се на изкушението, се дистанцираха от нашето братство и станаха инструменти на срамния процес на разкол...“ – това са някои от записките, направени от духовници, подкрепящи католикоса и намерили място в социалните мрежи.
Паралелно с това преди няколко дни беше обявено, че от десетте епископи, инициирали отстраняването на католикоса и реформата на Църквата, епископ Георгий Сароян от Масиацотънската епархия е освободен от поста си като архиерей на епархията. В отговор Пашинян и представители на партията му „Граждански договор“ написаха: „Кътрич Нерсисян не е Католикос на всички арменци и следователно неговите решения от тази позиция са нищожни за нас. Епископ Георгий Сароян продължава да бъде глава на Масиацотънската епархия на Арменската апостолическа църква“.