Миналата година на големия екран излезе филмът „Грешници“, който се определя от повечето специалисти като филм на ужасите. Сценарият, актьорската игра, оригиналната музика впечатлиха не само зрителите, но и журитата на престижни кинофестивали. Това донесе на неговите създатели, сред които се нарежда и един от продуцентите на лентата – Сев Оханян, не само впечатляващи приходи, но и високи награди. Освен „Златна палма“ в няколко номинации, кинотворбата тези дни получи и четири „Оскара“, а бе номиниран в цели 16 категории, което бе рекордно постижение и прецедент за наградите на Американската киноакадемия.
„Когато завършихме снимките на „Грешници“, още преди монтажа, вече знаех, че сме направили наистина специален филм. Това не винаги се случва, защото всеки филм е изключително труден за правене и „Грешници“ не е изключение. Но понякога просто го усещаш. Единственото нещо, което не знаех, беше как ще реагира публиката. И съм невероятно щастлив, че тя откликна“, казва Оханян.
В интервю продуцентът признава, че никога не е очаквал и не е предполагал всичките награди, с които бе отличен филмът. „Но това, че хората в индустрията – критици, журналисти, колеги-кинематографисти, видяха ценността и труда, вложени в този филм, означава много за мен“, споделя той.
От момента на излизането си на „Грешници“, филмът се превърна от най-обсъжданите за годината и както вече отбелязахме, получи признание от практически всички ключови награди. Той бе номиниран за седем „Златни глобуса“ и спечели два от тях – „За оригинален саундтрак“ и „За кинематографично и касово постижение“. На наградите Critics’ Choice лентата бе лидер с впечатляващите 17 номинации, което потвърди силния отзвук от страна на критиците.
Музиката и оригиналната партитура също получиха широко признание: „Грешници“ бяха номинирани за пет награди „Грами“ и спечелиха две – за най-добър саундтрак към визуално произведение и за най-добър компилационен саундтрак към визуални медии. За рекордните номинации за „Оскар“-ите вече казахме.
„И досега всичко това ми се струва нереално, признава Оханян. Сякаш това не се случва с мен. Спомням си, че бях млад арменец, израснал в Америка, мечтаех да стана режисьор и се съмнявах дали това изобщо е възможно. Каквото и да се случи по-нататък, това пътешествие вече ми даде мощен тласък да продължа да творя“.
От интервю на Сев Оханян проличава колко дълбоко арменската му идентичност влияе на работата му. Като дете той прекарва безброй часове в гледане на филми с баща си. Именно тези моменти той определя като основа на любовта си към киното и разказването на истории. „Когато правя филми днес, често си мисля как би ги гледал баща ми. Дори по време на постпродукцията на „Грешници“ се чудех какво би си помислил той за тази или онази сцена – не като човек, израснал в Америка, а като зрител, който просто иска да бъде развълнуван от добра история и силни персонажи“, разказва той.
Тази лична връзка става още по-осезаема, когато арменецът за първи път прочита сценария на „Грешници“. „Моята първа реакция беше много проста: доколко аз като арменец откривам себе си в тази история. „Грешници“ е за хора, които намират и радостта, и любовта, и празника, независимо от лишенията. Всичко това е дълбоко съзвучно с нашата история“, смята продуцентът. Именно на тази тема разговаря той при първия си разговор с режисьора на лентата Райън Куглър: „Обсъждахме финала и какво означава той за мен лично, как виждам в него своя народ. В това е и дарът на Райън – той пише история – много точна и лична, свързана с неговите корени, но при това разкрива и универсалната човечност, която е способен да почувства всеки един“.
Сев Оханян от малък живее в Америка, но расте в арменско семейство, в арменска среда, където се ценят културата, историята, образованието. Пътят му към киното е продиктуван не от връзката с киноиндустрията, а от всеотдайността, упоритостта и безусловната вяра в силата на наратива.
Продуцентът е известен с дългогодишния си творчески съюз с режисьора Райън Куглър, с когото създава едни от най-влиятелните филми през последното десетилетие: „Гара Фрутвейл: (2013), „Крийд: наследството на Роки“ (2015), „Черната пантера“ (2018), „Черната пантера: Уаканда завинаги“ (2022) и „Грешници“ (2025).
И още един щрих към арменската принадлежност на Оханян, която той не пропуска да подчертае. Както сам споделя, в офиса му в Бърбанк виси постер на последния му филм, но… арменски. „Това е моят начин да изразя гордостта си от нашия народ“, подчертава той.
Севак Оханян е роден на 2 юни 1987 г. в Германия. На четиригодишна възраст се премества в Съединените щати. На 20 години написва, режисира и представя нискобюджетния филм „Моето голямо дебело арменско семейство“, базиран на живота му. Лентата се радва на успех в арменските общности по целия свят, а авторът му използва приходите от нея, за да плати образованието си в Училището за театрални изкуства в Южна Калифорния и получава магистърска степен по филмово продуциране.
След като завършва обучението си през 2012 г., Оханян режисирал десетки пълнометражни филми. Той става известен като сценарист и продуцент на филмите „Търсене“ и „Бягане “, както и като продуцент на биографичния филм „Станция Фрутвейл“ и съосновател на Proximity Media.