В цяла Армения опозиционни политици, църковни лидери, граждански общественици и политически активни бизнесмени са изправени пред обвинения, носещи едни от най-сериозните етикети, с които разполага една държавата. Като „тероризъм“, „държавна измяна“ и „завземане на властта“.
Когато опозиционна фигура придобие ресурси, видимост или организационна сила, за да оспори управляващата партия, обикновено следва наказателно производство. Примерите днес в Армения са стотици и за съжаление броят на задържаните неудобни за властите активисти расте ли расте. Буквално е отприщена лавина и никой не е застрахован нито от арест, нито от съдебен процес – в повечето случаи скалъпен.
Гагик Царукян – милиардерът бизнесмен и лидер на партия „Просперираща Армения“, притежава това, което малко арменски опозиционни лидери могат да претендират: установена партийна организация, обширни финансови ресурси и десетилетия обществено признание. Той беше арестуван през юли и поставен под стража за два месеца по обвинения, че свързани с него фирми са внесли измамно стоки на стойност приблизително 21 милиона долара от Иран. Властите претърсиха десетки места, свързани с неговата бизнес мрежа. Самият той отрича да е извършил нарушения и казва, че наказателното преследване е политически мотивирано. Дни след ареста му, арменският съд прехвърли контрола върху циментовата му компания на държавата като част от по-широко дело за конфискация на активи.
Армен Ашотян – заместник-председател на Републиканската партия и един от най-упоритите критици на правителството, също прекара продължителни периоди в ареста и под домашен арест. След като бе изправен пред години на производство по предишно дело за корупция, той беше задържан отново през юни по обвинения, свързани с разпореждането с университетска собственост по време на мандата му като министър на образованието. Задържането му беше удължено с още един месец през юли. Ашотян отхвърля обвиненията и описва производството срещу него като политически мотивирано.
Предварителното задържане официално се описва като временна мярка, предназначена да защити разследването. В политическия живот последиците от него могат да станат неразличими от наказание. Не е нужно един лидер да бъде осъден, за да пропусне избори, да загуби контрол над движение или да прекара решителен политически сезон зад решетките.
Случаят с Нарек Карапетян показва колко бързо електоралната легитимност може да се сблъска с прокурорската власт. Скоро след като той беше избран в парламента като водещ кандидат на алианса „Силна Армения“, прокурорите поискаха разрешение да започнат наказателно производство срещу него и да го лишат от свобода. На 22 юли Централната избирателна комисия даде това съгласие, с което на практика отне имунитета, който защитаваше Карапетян като избран депутат. Комисията отделно отхвърли искането за задържането му.
Това разграничение е от правно значение. Карапетян остава на свобода, докато продължава наказателното преследване. Политически обаче последователността е безпогрешна: мандатът, който той спечели на изборите, беше последван почти веднага от опит да бъде изложен на наказателно преследване и лишаване от свобода. Фактът, че лишаването от свобода на опозиционен лидер беше разгледано от ЦИК само седмици след изборите за парламент, показва колко дълбоко е навлязло наказателното производство в системата на политическата конкуренция в Армения.
Траекторията на Самвел Карапетян е още по-показателна. Бизнесменът беше арестуван миналия юни и продължава да бъде под домашен арест, след като публично защити Арменската апостолическа църква по време на ескалиращата ѝ конфронтация с правителството на премиера Никол Пашинян. Докато беше под домашен арест, той се превърна в централна фигура зад опозиционната сила „Силна Армения“ и проведе кампания чрез дистанционни изяви и дигитални съобщения.
Последователността отново е важна. Бизнесмен с огромни ресурси открито оспорва правителството и подкрепя институция, способна да мобилизира съпротива извън управляващата партия. Той беше арестуван по силата на разпоредба за националната сигурност. Последваха финансови разследвания. Компанията и политическата му мрежа са подложени на натиск. Физическото му участие в обществения живот беше ограничено точно в момента, в който се очерта като основен претендент за победа в изборите.
Случаят с архиепископ Микаел Аджапахян показва как процесът може да доведе до необратими последици, дори когато осъдителната присъда не издържа апелативен контрол. Той беше арестуван и по-късно осъден на две години затвор за публични изявления, интерпретирани от прокурорите като призиви за сваляне на правителството. През юни 2026 г. Апелативният наказателен съд отмени решението и върна делото за ново разглеждане. Това обаче не възстановява месеците, които архиепископът прекара в затвора или ареста. Нито пък може да пресъздаде политическото време, загубено, докато висш духовник, критикуващ правителството, беше отстранен от обществения живот.
Арегназ Манукян – бивш член на парламента, журналист и член на управителния съвет на партия „Майка Армения“, сега е подложена на същата ситуация, докато е в ареста. Първоначално следователите я разпитаха като свидетел по делото срещу лидера на „Майка Армения“ Андраник Теванян, който е обвинен в държавна измяна и шпионаж. Домът ѝ беше претърсен през юни. На 9 юли властите я задържаха и започнаха наказателно преследване по член 427 от Наказателния кодекс на Армения, твърдейки, че е публикувала информация, съдържаща държавна тайна. Съдът разпореди задържането ѝ за два месеца и забрани посещенията.
Ограниченията, наложени на Манукян, се простират отвъд отстраняването на опозиционна фигура от публична дейност. Според адвоката ѝ, 13-годишната ѝ дъщеря е била лишена от възможността да общува с майка си в продължение на поне 12 дни, включително по телефона. Детето не е могло нито да посещава Манукян, нито да чува гласа ѝ.
Отношението към Аветик Чалабян добавя още един пласт към схемата. Чалабян – координаторът на гражданската инициатива „ХаяКве“ и дългогодишен критик на правителството, беше арестуван на 24 юни и задържан под стража за два месеца. Разследващите твърдят, че преди парламентарните избори в Армения на 7 юни той се е срещал с представители на друга държава и ги е насърчавал да използват влиянието си, за да се намесят в свободното упражняване на избирателните права на арменските граждани.
Арестът не е първият случай на наказателно преследване на Чалабян по време на правителството на Пашинян. През 2022 г. той беше задържан по обвинение, че е предлагал материален стимул за мобилизиране на студенти за антиправителствени демонстрации. Присъдата по-късно беше отменена и върната за преразглеждане, а през декември 2025 г. Касационният съд отново върна делото за ново апелативно разглеждане.
На 22 юли хора, близки до Чалабян, съобщиха, че той е загубил съзнание по време на съдебно заседание, където предварителното му задържане бе удължено с още два месеца. Той е съобщавал преди това за проблеми със сърдечно-съдовото здраве по време на съдебните производства, включително необходимостта от сърдечни прегледи.
Разгледани заедно, тези случаи разкриват система, чиято тежест пада с забележителна редовност върху най-организираните и влиятелни опоненти на правителството.
Към списъка с представители на опозицията, споменати по-горе, могат да се добавят още много имена на хора, които са членове на опозиционни партии или на обществени формирования, които открито не подкрепят арменските власти и в частност лидера Никол Пашинян. Всичко това подлага под съмнение демократизма в Армения, за който се тръби високо. Никак не е случайно, че и експерти на ООН реагираха специално по отношение на случая с ареста и осъждането на архиепископ Баграт Галстанян с искане да получат отговори на конкретни въпроси, отправени към управляващите в републиката. Те директно изразиха съмнение, че отправените към духовника обвинения отговарят на реалността.