Компанията „Вива“ се присъедини към ключов проект за културното наследство на Армения. Заедно с научната фондация „Пещерата Арени-1 “ тя започна създаването на първия в страната музей на скалното изкуство, разположен в емблематичната пещера Арени-1 в района на Вайоц Дзор.
През последните седем години фондацията изследва археологическото наследство не само на пещерата, но и на долината на река Арпа. Новият музей има за цел да обедини научните открития, опазването и развитието на инфраструктурата в рамките на цялостна система за управление и сигурност.
„Целта на този проект е повече от просто създаване на музей в пещерата Арени-1. Крайъгълният камък на нашето партньорство е развитието на научния туризъм чрез опазване на археологическото наследство“, заяви Армен Аветисян – главен изпълнителен директор на Viva. Той обясни, че планът ще свърже разкопките, изложбите и туристическите преживявания в единна, последователна верига.
Пещерата Арени-1 представлява мост между материалната и духовната култура отпреди 6000 години Там бяха открити хиляди предмети, разкриващи светогледа на тези древни общности. Сред тях се откроява известният цветен съд, смятан за едно от най-важните открития на обекта.
Проектът предвижда създаването на музей с две зали в пещерата. В него ще бъдат изложени световноизвестни артефакти, включително керамика, дърворезби и текстил. Изложбата ще бъде динамична и ще се променя периодично. „Създаването на музей е сложна задача, защото не става въпрос само за витрини. Ще променим експозицията, ще я актуализираме и ще ѝ дадем тематичен фокус“, отбеляза Борис Гаспарян – основател на фондация „Пещера Арени-1“ и изследовател в Института по археология и етнография на Националната академия на науките.
Инициативата има за цел и да стимулира местната икономика. Музеят на скалното изкуство е замислен като нова културна и туристическа атракция във Вайоц Дзор – регион със силен исторически потенциал, но все още до голяма степен неизползван. С тази стъпка Арени-1 затвърждава мястото си като един от най-важните археологически обекти в Южен Кавказ.
Пещерата бе открита през 2007 г. и предостави на изследователите безценна информация за епохата на неолита и халколита. Тя е дом на най-старата известна кожена обувка в света, датираща от около 3500 г. пр. н. е., както и най-старите останки в света от производство на вино, което предполага, че виното се е произвеждало в района още около 4100 г. пр. н. е. Освен това в нея бяха открити следи от човешки живот, датиращи от VI век пр. н. е., включително керамика, инструменти и останки от ритуални погребения.