„Арменският традиционен танц – без граници“ – така се нарича програмата, която съвместно реализираха в рамките на една седмица представители на 131-о училище „Пейо Яворов“ в Ереван и школата за арменски танци „Наири“-София. По-точно, по покана на столичната танцова школа от арменската столица пристигнаха Зепюр Довлатян – художествен ръководител на танцова група „Даре“ и преподавател по учебния предмет „Национални песни и танци“ в училището, както и двама нейни възпитаници – Ардаш Манукян и Вахе Крикорян. Те гостуваха в България с идеята да представят арменски национални танци, да обучат членовете на „Наири“, но не само…
На 6 юни в Арменския народен дом в София се проведе открит урок, в който се включиха по покана на „Наири“ близо 30 души. Всички те, под вещото ръководство на гостите от Ереван, в продължение на близо три часа разучаваха стъпките на различни арменски национални танци. Научиха също и интересни подробности за тяхното зараждане и за смисъла, който носят и който е почерпен от живия живот, от селския бит на арменския народ.
Пред събралите се Зепюр Довлатян говори и за дейността на традиционната група за песни и танци „Даре“, която участва активно в културния живот на Армения и е търсен участник във фестивалите „Гутан“ и „Йес хай ем“, както и в концертния проект „Менк ганк“. Наскоро се е състоял и самостоятелен концерт на групата под символичното заглавие „Танцувайки... Живеейки“. В своята мисия тя и нейните възпитаници са вдъхновени от заслужилият културен деятел, факлоносец на арменската култура, основателят на група „Карин“ Гагик Гиносян, оставил своя незабравим почерк в преподаването и разпространението на традиционните арменски танци.
Но нека да разкажем малко повече за проведения на 6 юни открит урок, където настроението на участниците беше приповдигнато и всички те с внимание и желание следваха напътствията на Зепюр, показваните им стъпки, както и разказите за отделните танци, откъде идват, как са се зародили и защо е важно да се изпълняват по конкретен начин. Така че урокът се превърна не само във време за забавление, но и за получаване на полезно знание. Оказа се, че всеки един арменски национален танц носи в себе си частица от ежедневието на хората, от работата им на полето, от бита им, от вярванията им. И за всички включили се в урока беше хем полезно да се научат тези детайли, за да се спазват точно ритъмът, стойката на тялото и всяко едно от движенията, хем приятно да се изпълняват арменските хора под звуците на песните – застанали плътно един до друг, хванати здраво за ръце, като един човек, като едно емоционално цяло.
„Много се радвам, че днес сме тук заедно, събрани около нашата култура, нашите танци и национални ценности“, каза преди началото на открития урок Зепюр и благодари за топлото посрещане, за сърдечната и приятелска атмосфера, за гостоприемството на „Наири“ и на ръководителя на състава Емма Шахинян, за възможността да запознае по-широк кръг с арменския национален танц. Тя сподели и впечатленията си от посещението при посланика на Армения у нас Н. Пр. Дзовинар Хампарцумян.
Нека да добавим, че в рамките на едноседмичния си престой в София, гостите от Армения, благодарение на своите домакини имаха възможност през различните дни да посетят интересни кътчета в България, да разгледат Пловдив, бяха посрещнати изключително сърдечно и в Чирпан, където председателят на фондация „Яворов“ Тодор Иванов им беше организирал интересна програма и възможност да разгледат дома-музей на големия български поет. В София те също посетиха дома, където е прекарал последните си дни Пейо Яворов, научавайки интересни подробности за живота му, за революционната му и творческа дейност, както и за тъжната му кончина, от управителя на музея. А след разходките, всяка вечер с танцьорите на „Наири“ разучаваха различни арменски национални хора.
Откритият урок в Арменския дом започна с танц, който се изпълнява в кръг и символизира жизнения цикъл на човека. Той продължи с познатото „Кочари“, представящо поведението на овена. В древността този танц е изобразявал битката на овните: заемане на пози, навеждане заплашително напред, бягане, скачане, подскачане, рязко приклякване, атакуване и др. Затова понякога танцьорите биват облечени като овни, с овнешки глави и рога, тъй като се е смятало, че всичко това има магическо значение.
Гагик Гиносян и Хайрик Мурадян – това бяха двете имена, за които по време на събитието с любов и дълбоко уважение говори Зепюр. Показвайки техните образи на екран, тя разказа кой е бил Гиносян, подчертавайки, че не само е бил отдаден на арменските танци, голяма част от които възражда и преподава както като учител в основно училище „П.К. Яворов“ в Ереван, но е бил и патриот, родолюбец, участник в първата Карабахска война в отряда на легендарния командир Леонид Азгатлян. По време на бойните действия успява да неутрализира два противникови танка, проявява впечатляваща смелост и е отличен с множество военни отличия. През 2006 г. издава книга, посветена на неговите бойни другари – „Здравейте, момчета!“. Спомена също, че фигурата, която за него е била образец за родолюбие, е тази на националния герой Карекин Нъждех. Този човек посвещава живота си на танцовото изкуство, става основател на известният състав „Карин“.
Що се отнася до Хайриг Мурадян, той стои в основата на възстановяването на старите арменски национални песни, от него се учи Гагик Гиносян и продължава делото му чрез песните му и танците. Той е сред оцелелите от Геноцида над арменците. От големия му род от 54 души, живи остават само четирима. Това сякаш го задължава да съхрани жива родовата памет, като събира, запаметява и предава на следващите поколения над 150 автентични народни и епични песни от родния си край – историческата област Шатах. През 1980 г. с негово участие и усилията на дъщеря му Маро Мурадян е създаден знаменитият етнографски ансамбъл „Акунк“. Чрез него песните на предците придобиват нов живот и популярност сред арменския народ.
Но първоизточникът на опазването на арменската наследство е една друга забележителна фигура, която също бе представена пред участниците в открития урок. Става дума, разбира се, за великия Гомидас. Зепюр Довлатян говори за неговото дело, за огромната му работа по събирането на арменски фолклор – песни и танци, които достигат до нас. Така това богатство започва да се препредава от поколение на поколение, принос за което имат още много други имена, поели щафетата и продължили наследството, завещано от Гомидас и Хайрик Мурадян.
След този исторически урок, танците продължиха с „Шорор“ – танц, запазен от Гомидас и включен в съкровищницата на арменската култура. Това е своеобразен „люлеещ“ се танц. Последва заучаването и на танца „Ечмиадзин“. Вдигнатите високо над главата ръце символизират в него църковния купол, шестте крачки наляво и още толкова надясно са символ на 12-те апостоли, но и на съзвездията. Движението на ръцете отразява слънчевите лъчи, както и кръговрата на живота, който има своето начало и своя финал.
Последва разучаването и на „Мъшо бар“, чийто корени произхождат от областта Муш в Западна Армения. В този танц са заложени движенията на коня и поведението на конника, затова и тук са важни позицията както на тялото, така и на ръцете и краката. Той се е изпълнявал преди да се поеме на война или при завръщането от нея, затова танцуващите трябва да представляват здрава и устойчива права редица – като стена, символизираща единението.
Преди да се пристъпи към разучаването на последния танц, предвиден за урока, Зепюр Довлатян изрази своята благодарност към онези арменци, които макар и живеейки в диаспората, се стремят да съхранят своите традиции и национални ценности, да запазят своята арменска идентичност чрез културата, и в частност – чрез танца, чийто универсален език е разбираем навсякъде. Финалът на тази среща с арменския национален танц бе повече от въодушевяващ, защото обедини в себе си три танца, по време на които всички бяха хванати за ръце в един голям кръг. И за да бъде емоцията, пълна момчетата завършиха в динамичния „Ярхуща“ – боен танц, който векове наред е вдъхновявал и изпълвал със сила арменските бойци.
Почти в началото на урока в залата влезе и изпратеният неотдавна от Първопрестолния Свети Ечмиадзин свещеник – дер Карниг. В последните две седмици той отслужва Светата литургия в арменския храм „Сурп Астадзадзин“ в София, след което ще отпътува за Бургас, където също ще остане две седмици и ще служи в местната арменска църква „Сурп Хач“.
Отецът поздрави събралите си, откровено признавайки, че той не танцува, но има свой начин да изрази отношението си – чрез духовен „танц“, т.е. посредством молитвата, църквата и служенето на вярващите. Затова и прикани заедно да произнесем молитвата „Отче наш“. Истината обаче е, че по покана на Зепюр, той също се включи в общата редица и всъщност се оказа, че чудесно познава стъпките на нашите национални танци.
Разбира се, с този условно казано журналистически репортаж от мястото на събитието е трудно да се предаде енергията, която се създаде в залата и въодушевлението, обзело всички отзовали се на поканата на танцова школа „Наири“. Просто всеки един от събралите се над 30 души, сякаш наистина се превърнаха в едно цяло. Първите им опити бяха плахи, несигурни, неуверени, но в края ритъмът ги понесе и стъпките им хармонично се вписаха в една красива картина. За ръце се уловиха и малките деца, и юношите, и младежите, и по-възрастните, за да се потопят в силата на танцовото изкуство.
В урока се включиха не само арменци (имаше и дошли от Варна), но и българи, проявяващи интерес към проявата. Дори имаше и един хърватин, който толкова е заобичал Армения и арменския език, че го учи с удоволствие. Той сподели, че работи в България от 16 години, посетил е близо 50 страни, но онази, която най-много харесва и в която би живял с радост е именно тя – Армения. Нещо повече, изрази желание да се включи към състава на „Наири“. Подобно искане имаше и от страна на други участници в открития урок. Какво по-голямо потвърждение, че усилието да се организира подобно събитие си е струвало и че танцът наистина обединява и вдъхновява.
Вартануш Топакбашян -
текст и снимки