На 13 септември (неделя) арменската църква „Сурп Кеворк” в Пловдив се изпълни с богомолци, дошли за да присъстват на Светата божествена литургия, посветена на празника Хачверац (Кръстовден, Въздвижение на Св. Кръст Господен). Арменската апостолическа Света църква отбелязва този голям празник в неделята между 11 и 17 септември. Той е последният от петте Дахавари (големи църковни празници) в годината, които се Дзънунт (Рождество Христово), Задик (Великден), Вартавар (празник на водата и розата или Преображение Господне) и Сурп Аствадзадзин (Преображение на Света Богородица).
Българската православна църква отбелязва Кръстовден на постоянна дата – 14 септември.
В празничния ден в средата на храм „Сурп Кеворк“ на видно място беше сложен постамент, а на него беше поставен огромен красив арменски кръст, около който бяха подредени свежи стръкове босилек (рейхан). Светата литургия се отслужи от отец Дер Таниел Караджян и църковния клир – Кеворк Язъджян, Хачик Язъджян и Варткес Шишманян, с участието на хор „Шънорхали” с диригент Люси Хампарцумян. С посветени на деня тържествени песнопения и слова се отслужи Светата литургия, след което свещеникът произнесе вдъхновена проповед (кароз), посветен на празника.
Духовният пастир на арменците в Пловдив говори за свещената сила на Кръста и на молитвата. Като ни призова с чиста мисъл и съвест да се молим, той подчерта, че така нашите молитви ще бъдат чути. Отецът припомни, че за нашата църква и народ Кръстът е свещен, с него ни кръщават, пред него отправяме своите молитви. Той отбеляза, че силата на Кръста цял живот ни съпътства и ни призова да пазим нашата църква, религия, вяра. Разказа още и притчата за змията в пустинята. Дер Таниел Караджян напомни също защо нашата арменска църква на този ден освещава босилека – защото тази благоуханна билка е била обрасла там, където е бил Светият кръст.
С песнопения и молитви се освети рейхана, а Дер Таниел със стрък босилек и кръст в ръка заедно с църковния клир извърши съответния ритуал, обръщайки се към четирите посоки на света – антастани арарохутюн. Благоуханието на рейхана и тамяна, както и светлината на кристалните полилеи придаваха особена тържественост на празника.
Завършвайки църковната служба, отецът се обърна към присъстващите богомолци с думите: „Сурп Хачи зорутюнъ у ужъ цези хед ълла, Сурп Хачъ мишт цер бахабанъ ълла” (Силата на Светия кръст нека бъде винаги с вас, Светият Кръст нека винаги ви пази). След това честити празника на всички миряни и на именниците. В края на църковната служба благослови всеки от нас, след като си взехме по стрък босилек.
Събралите се в храма също си честитихме Хачверац помежду си и се отправихме по домовете си, за да отнесем силата и славата на Христовия кръст за здраве и благоденствие на дома и семействата си.
…
Днес, когато светът е станал по-глобален предвид огромната информация чрез електроните медии, посредством интернет, аз често в неделните дни слушам църковни служби от Ливан, Сирия, Гърция и други страни. На Хачверац попаднах на литургията, отслужена в Кесаб, където бях през далечната 1979 година. Това е малко селище до турската граница, предимно населено с арменци, където има голяма стара арменска църква. На този ден тази година бяха поставили на двора голяма маса, изпълнена с много различни плодове и зеленчуци, както и букети със стръкове рейхан, като наричаха освещаването „перкорхнерки арарохутюн” (освещаване на урожая). Беше интересно и исках да го споделя с нашите читатели.
Нъварт АПКАРЯН