Ред арменски правозащитници основаха през октомври 2024 г. „Международна правна инициатива на Арцах“. Целта е да подчертае загубите и нарушените права на народа на Арцах на езика на международното право, според Центъра за международно и сравнително право.
От момента на създаването си Центърът, в сътрудничество със своите партньори, извърши обширна правна работа за защита на правата на лицата, насилствено разселени от Планински Карабах, като основната му цел бе да документира и докладва за нарушенията, с които се е сблъскал народът на Арцах по време на 44-дневната война и в резултат на събитията от 2023 г.
В доклада се отбелязва, че в резултат на принудителното напускане на родината си хиляди хора са били лишени от възможността да упражняват основните си права. В него се отбелязва също, че правата на арменците от Арцах да живеят в страната си и да управляват собствеността си, залегнали в член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека, са били нарушени. „В този контекст е особено важно не само да се защитят индивидуалните права, но и да се признаят и създадат възможности за упражняване на правото на колективно завръщане, тъй като това се отнася до правото на цял народ да се завърне в историческата си родина“, се казва в заявлението на Центъра.
В него се отбелязва, че жертвите понастоящем нямат средства за ефективна защита на правата си на вътрешно ниво, тъй като Азербайджан е страната, която е нарушила правата им. Отбелязва се, че при тези обстоятелства единственото ефективно средство за защита остава прилагането на инструментите на ЕСПЧ. В съобщението се посочва още, че като част от процеса инициативата приема насилствено разселени жители на Арцах, които представят документи за местоживеенето си, имуществото си и друга необходима документация, за да подготвят индивидуална жалба до ЕСПЧ. „Всяка жалба включва и лични истории за загуба на имущество, обстоятелствата на разселване и суровите и нечовешки условия, създадени по време на блокадата на Арцах. Тези истории формират цялостна картина на колективното разселване и нарушаването на правото на завръщане“, се казва в него.
Първите жалби са изпратени в Европейския съд още в края на 2024 г., а през 2025 г. процесът се разшири. Към април тази година интересите на повече от 1000 души са представени в над 500 жалби.