
„Избори 2026“ приключиха. Резултатите вече са известни. Досегашният премиер Никол Пашинян ще продължава да ръководи делата на Армения по познатия начин, т.е. както го прави вече осем години. Явно такова е желанието на болшинството арменци в страната. Отдавайки гласа си за неговата партия „Граждански договор“ те му дадоха пореден мандат, а той самият, сигурен в изборната си победа, я обяви почти веднага след края на вота, когато бяха преброени едва 10% от бюлетините на откритите общо 2005 секции.
Според данни на Централната избирателна комисия на Армения, след обработка на 100% от бюлетините, партия „Граждански договор“ води пред блока „Силна Армения“ на арменския милиардер Самвел Карапетян с 49,81% (727 160 избиратели) срещу 23,29% (340 062 гласа). Другата опозиционна сила, преминала избирателния праг е тази на бившия президент Роберт Кочарян. Той се нареди на трето място с получените 9,94% (145 097 гласа). Макар да се прогнозираше, че ще има и четвърта политическа сила в новия арменски парламент – тази на бизнесмена Гагик Царукян, не ѝ достигна съвсем малко, за да прескочи 4-процентния праг за партиите. Неговата „Просперираща Армения“ получи 3,996% от гласовете, а партия „Крила на единството“ на бившия омбудсман Арман Татоян събра едва 2,3%.
Този вот отбеляза доста висока избирателна активност. ЦИК уточни, че тя е била 59%, което сочи, че близо милион и половина гласоподаватели са отишли до урните.
Пашинян, след като обяви още в началото на преброяването на гласовете, заяви, че „Граждански договор“ ще може самостоятелно да сформира правителство. Той нарече успеха на партията си „историческа победа, която ще осигури вечността и развитието на Армения“. Обеща да „продължи курса на сближаване със Запада“, като едновременно с това развива отношенията на Армения с Русия. Опозиционните политици разкритикуваха това изявление. Кочарян нарече заявлението на премиера за победа опит за натиск върху ЦИК и стъпка към узурпиране на властта. Лидерът на блок „Силна Армения“ Самвел Карапетян от друга страна също обвини властите в натиск върху опозицията. Той декларира, че около 75 поддръжници на неговия блок са били задържани в изборния ден. Царукян също съобщи за минимум 50 задържани привърженици на неговата политическа сила.
Избирателната система в Армения преди време претърпя промени. Една партия трябва да получи поне 4% от гласовете, за да влезе в парламента, преди бариерата беше 5%. За двупартийните блокове прагът стана 8%, а за по-големите съюзи - 10%. Освен това според арменското законодателство, за да може самостоятелно да сформира правителство, една политическа сила трябва да получи най-малко 52% от местата в парламента. В случай, че тя събере относително мнозинство, но по-малко от 52%, тя получава допълнителни мандати, което ѝ позволява самостоятелно да сформира кабинет.
С постигнатия на изборите резултат партия „Граждански договор“, водена от арменския премиер, ще има 64 места в Народното събрание (61%), съобразно предварителни данни на ЦИК. „Силна Армения“ ще разполага с 29 места, а алианс „Армения“ ще трябва да се задоволи с 12 места.
В Армения парламентарните места се разпределят по системата на Д'Онд. Без да навлизаме в сложни технически подробности, същността е, че гласовете на партиите, които не успяват да преминат прага, се преразпределят между тези, които влизат в парламента. Преразпределението е замислено така, че колкото повече гласове получи една партия, толкова по-голям е допълнителният „бонус“, който получава. Следователно, макар че партията на Пашинян не разполага с 50% от гласовете на избирателите, тя все пак ще има повече депутатски места след преизчисляването по тази система. Това е така, тъй като арменската избирателна система има механизъм за гарантиране на стабилно парламентарно мнозинство.
На практика постигнатият резултат дава на „Граждански договор“ и неговия лидер обикновено парламентарно мнозинство; възможност сам да избере министър-председател и кабинет; възможност да прокарва обикновени закони. Но не му дава конституционно мнозинство (2/3 от депутатите) и свободата сам да променя Конституцията. А именно въпросът за евентуални конституционни промени е сред най-чувствителните теми във връзка с мирния процес с Азербайджан. Така че, макар от гледна точка на властта това да е ясна победа и подновен мандат за настоящия премиер, от гледна точка на опозицията това е по-слаб резултат от очакваното, защото не осигурява конституционно мнозинство и показва, че значителна част от обществото остава критична към курса му. С други думи, Пашинян може да управлява сам, но не може сам да променя правилата на играта и това вероятно ще бъде най-важната особеност на новия парламент.
Според Изборния кодекс, ако след разпределението на мандатите не може да се формира стабилно парламентарно мнозинство (чрез една партия или коалиция), тогава се насрочва втори тур между двете политически сили с най-много гласове след 28 дни. Но в случая с изборите от юни 2026 г. това не важи.
Именно този механизъм за „стабилно мнозинство“ е предмет на много дискусии в Армения от години. Критиците му твърдят, че той силно облагодетелства първата политическа сила, докато защитниците му посочват, че предотвратява хронична политическа нестабилност и чести предсрочни избори.
Както вече споменахме, Армения използва метода на Д'Онд (D'Hondt method) при разпределянето на мандатите в пропорционалната част на изборите. Това е една от най-разпространените системи в света и носи името на белгийския математик Виктор Д'Онд. Методът се прилага изцяло или в различни варианти в много европейски държави и страни извън Европа: Испания, Португалия, Белгия, Полша, Хърватия, Чехия, Словакия, Словения, Финландия, Люксембург, Австрия (в някои етапи на разпределението), Швейцария (за Националния съвет). Използва се също и за изборите за Европейски парламент в редица държави членки. Извън Европа тази система се използва в Израел (с известни модификации), Япония (за част от изборите), Турция, Аржентина, Парагвай и Уругвай.
Интересното е, че арменската система не се изчерпва само с метода на Д'Онд. След разпределението на мандатите се прилагат и специалните конституционни правила за „стабилно парламентарно мнозинство“, което прави арменския модел доста по-особен от класическите пропорционални системи в Европа. И още едно пояснение: по многобройните национални малцинства в Армения също имат право на представителство в Народното събрание, което означава, че има четирима депутати, представляващи руснаците, езидите, кюрдите и асирийците.