На 27 ноември самолетът на Римския папа Лъв XIV се приземи в турската столица Анкара. Така започна първото му задгранично Апостолическо пътуване в Турция и Ливан. Съгласно протокола той първо посети мавзолея на Ататюрк, а после се срещна с президента на страната Реджеп Таип Ердоган. По покана на турския държавен глава участие в приема, организиран в чест на римокатолическия духовен глава, взе и арменският патриарх на Константинопол Сахак Машалян.
Визитата на понтифика в Турция е посветена на 1700-годишнината от първия събор, проведен в Никея.
След Анкара Римският папа се отправи към Истанбул, където бе посрещнат от Вселенския патриарх. Той отслужи първата си литургия в Турция пред вярващи, срещна се с православни лидери, пред които подчерта важността на усилията за християнско единство по целия свят. Посети джамията „Султан Ахмет“, известна и като „Синята джамия“. За първи път от 60 години обаче водач на Римокатолическата църква пропуска да влезе в един от най-знаковите християнски храмове „Света София“, поради факта, че базиликата беше превърната в джамия преди 5 години.
В третия ден от посещението си папа Лъв XIV отслужи Света литургия, а с Вселенския патриарх Вартоломей подписаха съвместна декларация.
Папа Лъв XIV почете арменците-християни в Турция
Сутринта на 30 ноември – последния ден от височайшата визита, римският папа прекрачи прага на арменската църква „Пресвета Богородица“, където бе посрещнат топло от патриарх Сахак Машалян и множество миряни, изпълнили храма до краен предел. Духовният водач на католиците взе участие в молитвата в катедралния храм, като акт на християнска солидарност и екуменически диалог. „Това посещение ми дава възможност да благодаря на Бог за смелото християнско свидетелство на арменския народ през цялата история, често при трагични обстоятелства“, каза папа Лъв XIV в краткото си обръщение.
„На тази 1700-годишнина от Първия Вселенски събор, моето посещение предоставя възможност да почета Никейския символ на вярата. Трябва да градим върху тази обща апостолска вяра, за да възстановим единството, което е съществувало в ранните векове между Римската църква и древните източни църкви“, отбеляза Негово Светейшество. „Трябва да се вдъхновяваме и от опита на ранната Църква, за да възстановим пълното общение – общение, което не означава поглъщане или доминация, а по-скоро обмен на даровете, получени от нашите Църкви чрез Светия Дух за Божията слава и за изграждането на Тялото Христово“, каза Папа Лъв XIV. Той изрази надежда Международната смесена комисия за богословски диалог между Католическата църква и Източните православни църкви да може скоро да възобнови работата си за постигане на пълно общение.
В обръщението си Римският потнифик приветства Католикоса на всички арменци Карекин II, както и цялата арменска апостолическа общност в Турция и благодари на Бог за „смелото християнско свидетелство на арменския народ през историята, често сред трагични обстоятелства“.
Светият отец изрази благодарността си за растящите братски връзки, които обединяват Арменската апостолическа и Католическата църкви, припомняйки, че първата съвместна декларация между един папа и източен православен патриарх е подписана през май 1970 г. между Папа Павел VI и Католикос Васкен I. „Оттогава, по Божия благодат, диалогът на милосърдието между нашите Църкви процъфтява“, подчерта той.
Папата припомни и арменския католикос от XII век св. Нерсес IV Шнорали и неговата неуморна работа за „помиряване на църквите, за да се изпълни Христовата молитва да бъдат всички едно“. „Нека примерът на свети Нерсес ни вдъхновява, а неговата молитва да ни укрепва по пътя към пълното общение!“, отбеляза в молитвата си папата.
В заключение Папа Лъв XIV благодари на арменския патриарх Сахак Машалян за топлото посрещане в Патриаршеската катедрала на ААЦ: „Нека приемем този дар от свише с отворени сърца, за да бъдем още по-убедителни свидетели на истината на Евангелието и по-добри служители на мисията на едната Христова Църква“.
Архиепископ Сахак Машалян, който отслужи литургията в присъствието на римокатолическия духовен глава, заяви, че присъствието на папата в арменската църква е не само чест, но и благословия за общността, християнските църкви в Турция и всички, които работят за християнското единство. „В продължение на векове папството е служило като морален компас, защитавайки достойнството на всеки човек, застъпвайки се за мир и давайки глас на безгласните“, каза той. Патриархът отбеляза в речта си: „Арменският народ не забравя папите, които издигнаха гласа си в трудни времена, застанаха до християнските общности в опасност и защитиха истината, когато светът беше в смут“.
Духовният водач на Арменската константинополска патриаршия припомни, че и днес християните в Близкия изток и далеч от неговите предели се сблъскват с трудности, миграция и свиваща се конгрегация. И подчерта, че в такива времена единството става особено важно и има решаващо значение. „Тук, в Турция, нашите християни живеят в малка общност, но са тясно свързани от взаимно уважение. Арменската апостолическа църква твърдо вярва, че християнското разделение ранява Тялото Христово, но ние вярваме, че Светият Дух лекува тези рани и стъпка по стъпка сближава църквите“, посочи патриархът на арменците в Турция.
Архиепископ Сахак отбеляза, че посещението на главата на Римокатолическата църква е мощен знак, че църквите се отнасят една към друга като братя, а не като съперници. Духовникът подчерта, че се молят за мир в региона, както и във всички общности, където бушуват войни. „Нека Никейската вяра, единодушно провъзгласена преди много векове, отново се превърне във връзка на неразрушимо братство“, каза той.
Лъв XIV е четвъртият Папа, посетил арменския катедрален храм в Турция и петият понтифик, срещнал се с арменската християнска общност в страната.
Отношенията между Католическата и Арменската апостолическа църква непрекъснато се развиват през последните десетилетия. През 1967 г. Католикос Хорен I става първият предстоятел на ААЦ, посетил римския епископ – тогава Павел VI. Три години по-късно Католикос Васкен I и Павел VI подписват първата съвместна декларация между своите църкви, призовавайки християните „да преоткрият себе си като братя и сестри в Христос с цел насърчаване на единството“.
Има ли наистина папа Лъв XIV арменски корени?
Във фейсбук се появи любопитна информация, базираща се на материал в турски вестник. Без да твърдим, че написаното е вярно, ще си позволим да го споделим. Изданието твърди, че новоизбраният Папа Лъв XIV (Робърт Франсис Прево) има арменски корени, произхождащи от района Деверли (бивш Еверек) в провинция Кайсери. В статията се посочва, че прадядо му Сетрак Парсехян е „емигрирал“ от родния си край в Аржентина през 1915 г. По-късно синът му Луис Мариус Прево се премества в САЩ, където се ражда през 1955 г. синът му – настоящият Папа на Римокатолическата църква.
Във въпросната статия се споменава също, че негов роднина – Нурхан Четинкая, живее в Истанбул и се твърди, че те са родственици по линия на сестрата на прадядото на Папата. Освен това се отбелязва, че понтификът е известен и под името „Фарук Парсенян“, а прозвището му „Парс“ е свързано с част от някогашната му фамилия, както и с турската дума „парс“, която означава леопард/пантера. Оттам се прави заключението защо при избирането му той е взел името „Лъв“ (Леон).
За жалост, тази информация не се потвърждава от официални източници и не може да се приеме за напълно достоверна. Множество надеждни канали (Ватикана, големи международни медии и изследователи на родословието) описват друг произход – креолски за майката на Папата и френско-италиански за баща му.