Ереван, който е изпъстрен с паметници на видни арменски фигури, се обогати с още един. И той е на един от най-любимите кино- и театрални актьори, обичан приживе в целия Съветски съюз. Отсега насетне жителите на арменската столица и гостите ѝ, ще минават покрай скулптурната фигура на артиста Мъхер Мъкъртичян, известен повече като Фрунзик, а той, седнал на своя пиедестал, ще ги следи с тъжния си поглед, но и ще предизвиква усмивка. Така, както ставаше винаги, когато се появяваше на екрана или на сцената.
Паметникът бе открит от кмета на Ереван Тигран Авинян и е посветен на 2808-годишнина от раждането на града. „Създадените от него образи и след десетилетия продължават да ни съпровождат в нашето ежедневие. Спомняме си фрагменти от негови филми, често използваме цитати на негови герои“, каза той по време на тържествената церемония.
Паметникът на Фрунзик Мъкъртичян се издига в парк „Степан Шахумян“. Скулптурата е създадена от Тигран Арзуманян, а архитект е Ашот Алексанян. На откриването присъства екипът на театъра, носещ неговото име. Те отбелязаха, че това събитие е важна възможност за пореден път да се подчертае значението на наследството на твореца, чието име се е превърнало в неразделна част от историята на арменския театър и кино. Паметта за този велик творец живее в неговото творчество, в образите, които е създал, и в наследството, предавано от поколение на поколение.
Фрунзик е народен артист на СССР, носител на Държавната награда на Съветския съюз – признания, получени благодарение на неговия изключителен талант и харизма във филми като „Кавказка пленница“, „Мимино“, „Ние и нашите планини“, „Тангото на нашето детство“ и много други. Той ще остане като една от най-ярките фигури на арменския театър и кино на ХХ век.
На 33 години Фрунзик беше безусловната любов на милиони зрители в целия Съветски съюз. Можеше да разсмее хората, без дори да каже и дума. Макар да е всеизвестно, че той беше комикът с най-тъжните очи и с печална лична съдба, изпълнена с трагични събития.
„Тангото на нашето детство“ е автобиографичен филм, в който Фрунзик Мъкъртичян играе собствения си баща. Той не е бил склонен синът му да стане актьор. Мъхер разказва историята на семейството си в тази лента, оставила ярък отпечатък в арменската кинематография. Тя е заснета на ул. „Абовян“ – една от най-известните забележителности на град Гюмри. И до днес много туристи идват тук, за да проследят стъпките на любимите герои от филма.
Фрунзик прекарва детството и младостта си в Ленинакан – така се нарича градът тогава. Там за първи път се качва на сцената, там се разгръща любовта му към театъра и остава за цял живот. Къщата, където актьорът често вечеря, релаксира и се среща с приятели, сега е музей. В нея се съхраняват лични вещи на Мъкъртичян – от четката му за зъби до сценични костюми и реквизит от популярни филми. В Армения Фрунзик е смятан за истински национален герой.
Един от първите филми на актьора е „Охболи-66“. Но истинската национална слава за него идва с комедията на Леонид Гайдай „Отвличане по кавказки“. След този филм става един от най-търсените артисти в Съветския съюз. В „Не скърби“ на Георгий Данелия той играе лекар с огромно сърце и чувство за хумор, а в „Мимино“ влиза в образа на механика Рубик, който се превръща в символ на простота, доброта и народна мъдрост.
В памет на актьора е създаден документалния филм на Шушаник Сахакян „Другият Фрунзик“. В него актьорът говори за живота, киното и времето. Неговият комичен тайминг прикрива дълбока лична трагедия, но като истински артист, той превръща тази трагедия в светлина, за да изпълва с нея сърцата на зрителите. Затова и те му отвръщат със същото. Дори и сега, когато той не е сред тях. Но със сигурност паметникът му винаги ще бъде украсен с цветя.