Напоследък една от най-обсъжданите теми е провеждането на следващия Архиерейски събор в австрийския град Санкт Пьолтен. Католикосът на всички арменци реши да свика събора в чужбина, като взе предвид репресиите, извършвани от властите срещу Църквата. А и вероятно воден от опасения, че ако се проведе в Майчиния престол в Св. Ечмиадзин, е възможно да бъдат предприети някакви нежелани действия по отношение както на участващите духовници, така и да се направи опит да се възпрепятства работата на събитието.
Очаквано, властите реагираха критично на решението на Католикоса. Според представители на партията на премиера Пашинян „Граждански договор“, това е била неприемлива стъпка, макар че далеч не е първия път, когато Епископският събор се провежда извън Армения. Със сигурност те не са запознати с тези детайли от историята на Арменската апостолическа църква, която е древна почти колкото времето от раждането на Христос насам. Те не са известни и на повечето вярващи, защото едва ли някой се е задълбочавал над въпроса къде са провеждани подобни събори.
За разлика от нас обаче, духовниците влизат в дебрите на историята на ААЦ и са много по-добре информирани. Така се могат да говорят с конкретни факти. Преди време вече писахме по темата, базирайки се на информация, подадена от арменски свещенослужител, която се ще допълним с онова, което сподели тези дни друг духовник – духовният пастир на Ахтала и прилежащите села йерей Хетум Тарвердян.
„Предлагам на тези, които коментират, обсъждат и спекулират относно законността на свикването на Епископския събор в Австрия от Католикоса на всички арменци, да си припомнят или да се запознаят с документалните доказателства.
Първата историческа реалност е, че Ечмиадзин никога не е имал монопол върху свикването на Епископския събор. Първият общоарменски църковен събор на Арменската църква е свикан не в Ечмиадзин, а в Ащишат (354 г.), по инициатива на католикос Нерсес Велики. На този събор са установени най-важните социални и дисциплинарни принципи на Арменската църква.
Следват Шахапиванският събор през 444 г., първият Двински събор през 506 г., вторият в Двин през 554 г. и третият Двински събор през 609/610 г. – всички те са свикани в политически и административни центрове, а не в Ечмиадзин. И това не е било някаква случайност, а логика на времето.
Ако приемем тезата, че събор трябва да се свиква само в Първопрестолния Ечмиадзин, тогава трябва да поставим под въпрос самите събори, които са оформили догматичната идентичност на Арменската църква“, обясни свещеник Хетум Тарвердян.
Втората историческа реалност, според свещеника, е, че географията на съборите винаги е била обусловена от ситуацията. „Съборът в Карин през 633 г., съборът в Маназкерт през 726 г., съборът в Партав през 768 г. и този в Ширакаван през 862 г. са свикани въз основа на политическите условия и тези, свързани със сигурността в онези времена.
Съборът в Хромкла през 1179 г., смятан за един от най-важните на средновековната Арменска църква, се е състоял в Киликия, не само извън Ечмиадзин, но и извън географските граници на Армения. Въпреки това никой никога не е оспорвал каноничния му авторитет“, отбелязва свещеникът.
Отец Хетум разказва още, че от 5 до 8 март 1956 г. в Кайро е свикан Епископският събор по покана на Католикоса на всички арменци Вазген I. Протоколите от събора са запазени и са официални. Съборът е свикан в диаспората, наложен от условията в Съветска Армения и ограниченията върху църковната дейност. „През 2016 г. са свикани Епископски събори в Степанакерт и Ню Йорк. И в двата случая имаме работа с една и съща логика: сигурност, свободна дискусия, общоарменски обхват“.
Епископският събор, планиран да се проведе в Санкт Пьолтен от 16 до 19 февруари 2026 г., се вписва точно в този исторически контекст. „Последните случаи на натиск върху духовенството, арестите и заплахите за ограничаване на свободния църковен живот в Армения са официално документирани от декември 2025 г. При тези обстоятелства провеждането на събора в друга обстановка не нарушава църковния ред, а по-скоро осигурява неговата смислена пълнота. Свикването на епископски събори извън Светия Ечмиадзин е било, е и ще остане един от естествените методи на действие за Светата Арменска апостолическа църква, обусловен от реалностите на времето“, обобщава в заключение свещеник Хетум Тарвердян.
От цялата тази информация могат да се направят два извода. Единият е, че управляващите в Армения са толкова далеч и некомпетентни по църковните въпроси, че единственото, което постигат, е да продължават да се злепоставят в очите на света и на запознатите. Другият е повече от видим – с всякакви методи и пътища да се спъва дейността на църковните дейци, да се притискат свещенослужители, до постигането на целта: премахването на духовния водач на Арменската апостолическа църква и поставянето на негово място на Пашинянов послушник, който да изпълнява разпоредбите му.
Може да има и трети извод, който не е никак лицеприятен – осланяйки се на новите си господари и защитници (в лицето на САЩ и Европа), настоящият премиер просто следва поредна заръка, дадена му от съседите, чиито щения постоянно и послушно през последните четири години.