Нарът, който често бива наричан кралят на плодовете, е почитан от много народи. Всеки от тях влага в него свое съдържание, свое тълкувания и свое послание. За арменците нарът е свещен плод. Той може да бъде видян навсякъде в Армения – по пазарните сергии, в градините и парковете, по древните манастирски стени и в картините на художници. Този плод е един от най-разпознаваемите символи на страната, засенчвайки дори лозата.
Нарът по природа има царствен вид. Според една теория, неговият гребен – чашелистчето на върха – е вдъхновил формата на короната. От древни времена този плод е почитан на Изток като „царя на всички плодове“. Но в Армения значението му се простира далеч отвъд гастрономията.
Много преди приемането на християнството, в урартската епоха, нарът е почитан като свещено Дърво на живота и атрибут на богинята майка Анахит – покровителка на плодородието. Но с появата на новата вяра през IV век този символ изпада в немилост. За да не се предизвикват езическите култове и за да не им се придава тежест, изображенията на нара престават да се появяват върху паметниците, отстъпвайки място на лозата – символ на кръвта на Христос. Това продължава няколко века.
През VII век, благодарение на католикос Нерсес III, известен като Строителя, нарът е „реабилитиран“ и върнат по стените на църквите. По стените на катедралата Зъвартноц (Храмът на Бдителните сили), наровете, преплетени с лозови клонки, отново „поникват“ в орнаменти. Плодът се превръща в символ на национално помирение и единството на новата вяра с древните традиции. Оттогава горчивата кора на нара започва да символизира Стария завет и неговите изпитания, докато сладките семена стават символ на сладостта на Благата вест и единството на църковната общност.
В арменските традиции нарът „съпътства“ всички важни събития. И до днес на сватби булката чупи узрял нар в стената. Вярва се, че колкото повече семена се разпръснат, толкова по-голямо и по-щастливо ще бъде семейството. А на неомъжените шаферки се подарява малък сушен нар, наречен „таратосик“, като благословия за скорошен брак.
Символът на нара придобива специално значение след трагедията, която сполетява арменците – Геноцида. За един народ, разпръснат по целия свят, той се превръща във въплъщение на национална идея. Точно както стотици сочни семена са скрити под една-единствена плътна кора, а във вътрешността зрънцата стоят разделени от тънка ципа, така и арменците, макар и разпръснати по цялата планета, разделени от граници, запазват единство, вяра и връзка със загубената си родина. „След трагедията на Геноцида над арменците, много арменски писатели използват темата за нара, за да опишат емоции: от страдание до надежда, от прераждане и до оцеляване на нацията“, смята историкът на изкуството Мариам Хачатрян.
Великият режисьор Сергей Параджанов донася на този символ световна слава. Неговият филм „С цвят на нар“ е визуална поема, в която нарът се превръща в метафора за душата на твореца. Сокът от нар в кадъра придобива цвета на кръвта – символ на живота и жертвоготовността. Както пише киноведът Левон Григорян: „Аленият цвят на сока е цветът на Живота, докато кръвта, която оцветява камата, е знак за Смъртта... Животът и Смъртта – двете основи на съществуването – са обединени чрез цвета“.
В навечерието на Нова година църквите извършват обред, на кой се благославя нара и се раздава на вярващите, припомняйки чудото на Възкресението и многообразието на Божиите дарове, единството на вярващите, живота и просперитета.
Днес нарът е културен символ на Армения. Ако посети човек базарът „Вернисаж“ в Ереван, ще види как изображението му се вижда върху хиляди най-разнообразни сувенири – от керамика до релефни изделия. Нарът се използва широко и в арменската кухня – като подправка, гарнитура и дори основна съставка в кулинарните иновации. В най-южния град на страната – Мехри, се отглеждат най-големите и вкусни нарове.
В Армения може дори да се намери нар, тежащ 12 тона и висок три метра. Той обаче не е израснал на дърво; направен е от... туф. Скулптурата е създадена от майстора на хачкари Вараздат Амбарцумян. Авторът е избрал този оригинален метод, за да демонстрира специалната привързаност към този жизнен плод в Армения. „В тази скулптура виждам не само символ на плодородието, но и на цялата ни култура и нашия народ. Зърната от нар, събрани под кората на този плод, символизират сплотеността и единството на нашия народ“, смята художникът.
И в заключение нека да припомним как традиционно завършват арменските народни приказки: „Три нара паднаха от небето: един за разказвача, един за слушателя и един за целия свят.“