През отминалата година имах възможност да посетя Армения три пъти. И всеки път заедно с български приятели и сънародници поемахме към Първопрестолния Свети Ечмиадзин с мисълта да прекрачим прага на обновения храм, да запалим свещ и да се помолим, а после да посетим и музея, който също претърпя известна реновация. На два пъти опитите да разгледаме музейната част се оказаха неуспешни поради различни причини, предимно обективни. По принцип, за да се влезе там трябва да има запазен час, тъй като интересът към експозицията е голям и често има записани групи. Тъй като пространството не е особено голямо, е трудно много хора да бъдат допуснати едновременно, затова се налага да се изчаква.
Дори при визитата през септември 2025 г. имах възможност да се запозная лично с йеромонах Асохик Карапетян – директор на Музеите и архивите на Свети Ечмиадзин, който се извини, че няма да можем да влезем в музея. Тогава той предложи да разгледаме една друга ценност – създаденият през 2013 г. музей „Рупен Севаг“. В него са представени редки предмети, свързани с живота и творчеството на поета – негови ръкописи, гравюри, рисунки с въглен, лични вещи, снимки. Може да се проследи и приносът на видния арменец в медицината, в частност работата му като фронтови лекар по време на Първата световна война, когато наред с много други арменци интелектуалци и той става жертва на Геноцида над арменския народ в Оманската империя през 1915 г.
Музеят, който е разположен в сграда от XVIII век, е и уникална галерия, в която могат да се видят около 100 и повече уникални и ценни платна, подарени на Първопрестолния Св. Ечмиадзин от френския арменец Ованес Чилингирян и други дарители. Сред картините има и работа на Айвазовски, както и на Мартирос Сарян, а също и на редица други именити арменски художници, в т.ч. и западноарменски. Накратко, експозицията заслужава да бъде видяна, защото е едно от значимите и свети неща, съхранени от Арменската църква и направени достояние на света.
Най-сетне при третото посещение в Армения през октомври, благодарение на съдействието на архимандрит Исахак Бохосян, нашата група успя да посети Ечмиадзинския музей. Влизала съм в него няколко пъти преди реконструкцията му и за мен беше изненада да видя, че вече е доста променен и че много от изложените преди реликви вече ги няма. Попитах гида и тя обясни, че е взето решение част от тези ценности да намерят място в друга музейна експозиция, над която се работи в момента. Но най-значимите артефакти, с които не само Църквата, но и всички вярващи арменци се гордеем, че са наше притежание, бяха подредени зад витрините. В това число и една от най-великите реликви за християнския свят – Свещеното копие (Гехард), с което е прободен от римлянина Лонгин разпънатият на Кръста Иисус Христос, частички от този кръст, както и мощи на светци, и т.н.
Причината за цялото това обяснение е, че на 14 януари 2026 г. йеромонах Асохиг беше призован в Следствения комитет на Армения за разпит. Основанието за призоваването на духовника бе информация, появила се в пресата относно Свети Гехард. Според съобщения в медиите, през 2018 г. е станало известно, че частица от Свети Гегард уж е била продадена на губернатора на Санкт Петербург. Още тогава Карапетян публикува публично изявление, в което отрече тези твърдения.
Днес директорът на музеите в Първопрестолния Св. Ечмиадзин, който прекара шест часа в Следствения комитет и бе разпитван за случая, отново заяви: „В тези свещени дни, когато трябва да преживеем отново великата и чудна тайна на Христовото Рождество, се появиха богохулници, които сеят заблуди и разпространяват лъжи. Сега е ред на Светия Гехард.
Те твърдят, че реликвата е била продадена, разделена или подарена. Светия Гехард е не само национална, но и общохристиянска свещена реликва, съхранявана от векове в Арменската църква и от 2014 г. насам ежегодно пренасяна до Майчиния престол, за да могат арменски и чуждестранни поклонници да се докоснат до тази чудотворна реликва. Игнорирайте лъжите и видеоклиповете, които отново започнаха да циркулират в определени среди със злонамереното намерение да сеят хаос“.
Тези дни въз основа на информацията от 2018 г., че „една частица от Светия Гехард е продадена на губернатора на Санкт Петербург“, Следственият комитет на Република Армения образува производство, в рамките на което Карапетян бе привикан за разпит. По-късно, след като напусна сградата, пред репортери йеромонахът заяви относно даренията на Руската православна църква, че от векове християнските църкви са си дарявали, даряват и ще продължат да си даряват реликви. „Това е изключително право на Църквата; никой няма нищо общо с това. Църквата решава, Църквата дарява, но Църквата знае и какво дарява, как дарява и как в резултат на това светостта, която е била съхранена в арменския свят от първи век насам, остава непокътната“, коментира той. И повтори, че не е нарушена целостта на ценната реликва, нито историческият облик на Свещения Гехард.
Всичко, което се случва сега, пълноценно се вписва в антицърковната кампания, която от миналата година се поведе срещу Арменската апостолическа църква и нейния духовен водач от арменския премиер Никол Пашинян. Повдигането на въпроса за Св. Копие на Лонгин е пореден опит да се дискредитира ААЦ.