На конференция Никол Пашинян сподели плановете си за арменската държава за следващите хиляда години

27 Nov 2025 in
Пашинян събра държавните служители на конференция

Арменският премиер Никол Пашинян обяви, че референдумът за новата конституция ще се проведе, но след парламентарните избори през 2026 г. Той представи позицията си по време на първия форум с държавните институции, който се проведе на 22 ноември в спортно-концертния комплекс „Карен Демирчян“ в Ереван. Пред събралите се обясни, че предизборната кампания ще предостави истинска възможност на всички политически сили да представят своите идеи пред нацията.

Пашинян заяви, че мнозинството, получено на народния вот, ще определи окончателния вариант на конституционния текст. Премиерът отбеляза, че новата конституция трябва да засили вътрешната легитимност и да намали разминаването между населението и правната система. В тази връзка изрази мнението, че „законите и разпоредбите се възприемат като пречки, защото има нарушена връзка с държавния ред“. Каза също, че неравномерното качество на разпоредбите допринася за това възприятие, въпреки че проблемът произтича от по-дълбоко недоверие.

Армения ще гласува за новата си Конституция след изборите през 2026 г., тъй като напрежението с Азербайджан нараства заради съдържанието на преамбюла. Пашинян представи идеята за нова конституция още на 19 февруари т.г.. Министерството на правосъдието потвърди, че кампанията за повишаване на осведомеността ще започне скоро. Дискусията набра скорост, защото Баку настоява, че арменският преамбюл препраща към Декларацията за независимост от 1990 г. А това позоваване, според азерите, предполага териториална претенция, тъй като документът споменава обединението на Планински Карабах с Арменската ССР. Азербайджанските власти повтарят, че „конституционната промяна е основно условие за подписване на мирен договор“.

Реформата се явява като ключов момент в регионалната политика, а също и като знак за официалния опит за възстановяване на отношенията между държавата и гражданите. В опит да мотивира защо трябва да се приеме нова Конституция, а не да се направят просто конституционни изменения, Пашинян поясни нещата така: „Защото това представлява ново политическо съдържание за Армения, ново съзнание, нова политическа и държавна доктрина и, както казва Новият завет, ново вино в нови мехове.

Тази нова доктрина казва на гражданите: „Обичай държавата си като себе си.“ Но това мото ще си остане мото без формирането на органична връзка между правната система и гражданина – така да се каже, без биополитическия процес, който би създал тази връзка. Това е една от ключовите цели на процеса на приемане на новата Конституция.

Новата Конституция трябва да се справи и с друго, така наречено инженерно, предизвикателство. Конституцията трябва да осигури аеродинамиката, необходима за дългосрочното развитие на държавата,  а аеродинамиката може да пострада, ако няма ясна и единна представа за това какво искаме: кола, ракета или космически кораб“.

Референдумът за конституцията беше само малка част от вижданията, които Пашинян представи. Той сподели плановете си за арменската държава за следващите хиляда години. В речта си пред представители на арменските държавни агенции той сравни работата на всички служители с музиканти – както поотделно, така и като част от оркестър. „Всички служители на всички държавни агенции представляват общност. Въпреки принципа на разделение на властите, държавните служители са обвързани от колективна отговорност и съвместната им работа определя качеството на държавата, качеството на живот на гражданите и населението, както и качеството на отношенията между държавата и гражданина“, заяви той.

Говорейки за ключовата предпоставка за ефективност и осъзнатост на тази съвместна работа, той подчерта значението на общата идеология и споделеното стратегическо разбиране за държавата. Според него, макроцелта на дейността на държавните органи на Армения е да се осигури стабилността на страната. „Нашата цел е да осигурим дълголетието на Република Армения за следващите 50-150-200-500-1000 години и след това... 

…Макар визията за хилядолетна държава очевидно да не може да оформи план за ежедневни микродействия, тя може и трябва да оформи психологията и подсъзнанието на ежедневните действия. Това е факторът и средата, която държавата трябва и може да трансформира в начин на мислене, национален начин на мислене вътре в нас и за нас. Визията за хилядолетна държава е инструмент за дълбоко и пълно разбиране на стойността на нашите действия днес и времената, в които живеем, защото днес е най-важният период от предстоящото хилядолетие, най-решителният момент, без който следващото хилядолетие не може да съществува. Бъдещето не може да съществува без днес, следователно бъдещето е вече днес“.

Продължавайки да развива тезата си, той акцентира върху легитимността: „И така, какви практически инструменти трябва да използваме, за да проправим пътя за осъществяването на нашия хилядолетен план? Легитимността трябва да бъде отправната точка на нашите отношения. Това, между другото, се отнася както за външните, така и за вътрешните отношения, политиките и решенията. Легитимността е инфраструктурата, която не само проправя пътя за отношенията между държави (тоест между две държави), между индивиди (тоест между двама души) и между държави и индивиди. Тя е и фактор, който осигурява механизми за гарантиране на сигурност и защита“.

Пашинян сподели увереността си, че легитимността на републиката трябва да бъде интегрирана с глобалните тенденции в легитимността, световния правов ред и развитието на глобалната легитимност. „По този начин нашата легитимност във външните отношения произтича от Устава на ООН и Алма-Атинската декларация от 1991 г. Източникът на вътрешната легитимност от своя страна е основателят на държавата – народът на Република Армения и неговата свободна волеизява“, подчерта той. Говорейки за влиянието на легитимността върху решаването на въпросите на външната сигурност, той отбеляза, че в продължение на много години военно-техническите отношения на Армения с различни държави са били значително ограничени. „Много държави просто отказаха да ни продават оръжия и техника, вярвайки, че можем да ги използваме извън международно признатата суверенна територия на Република Армения. Вече нямаме такива ограничения и това е така, защото основаваме всичките си външни отношения на Декларацията от Алма-Ата от 1991 г. – легитимната задача за защита на международно признатата територия на Армения“, заяви премиерът.

Пашинян обясни, че самата легитимност намалява вероятността от война, но от друга страна, тя позволява значително, многократно увеличение на отбранителните способности, тъй като никой и никога не може да постави под въпрос правото на която и да е държава да защитава международно признатата си териториална цялост. „И това разбиране значително увеличава възможностите за придобиване на оръжия и техника, както и достъпа до отбранителни технологии“, подчерта той. Добави още че, „легитимността не гарантира сигурност, но преди всичко осигурява по-високо ниво на сигурност и по-ниско ниво на уязвимост, а също така отваря достъп до много съвременни инструменти и технологии за сигурност“.

Друг акцент в едночасовата реч на арменския премиер бе образованието. „Нашата стратегия за преодоляване на бедността е образованието, тъй като основната причина за бедността в Армения днес е ниското ниво на конкурентоспособност на хората, живеещи в бедност, на пазара на труда и в икономическата активност. Ниските нива на конкурентоспособност са свързани с неравен достъп до образование или образователни разлики сред хората, живеещи в бедност“, каза той.

Някъде към финала на изказването си пред държавните служители, Пашинян заяви: „От обявяването на независимостта си, Република Армения живее в екзистенциална криза. През септември-ноември 2020 г., на фона на пандемията от COVID и войната, тази криза достигна своя връх, поставяйки държавата ни на ръба на загуба на своята независимост, суверенитет, идентичност и съществуване. Но днес ние не само преодоляхме кризата, а и изведохме себе си и държавата си от задънена улица, откривайки безпрецедентни перспективи за независимост, суверенитет, сигурност и просперитет. Това се дължи предимно на действията на нашите паднали войници и никога не съм пропускал възможност да коленича пред тях и да отдам почит на техните семейства.

Преодоляването на екзистенциалната криза се случи и благодарение на държавоцентричния инстинкт на нашия народ, за което многократно съм благодарил на нашия народ. Кризата обаче беше преодоляна и благодарение на устойчивостта на нашите държавни агенции. В климат на несигурност и съмнение държавата можеше да се разпадне отвътре, но държавните органи на Армения останаха непоколебими, превръщайки се в един от крайъгълните камъни, на които Армения и нейният народ разчитаха в трудни времена… 

Благодарение на тези усилия достигнахме точка, в която можем да кажем, че Армения преживява най-обещаващия период през последните 500 години от своята история: осигуряването на съществуването на Република Армения през следващите 500 години е по-реалистично и практично от всякога…“.

След това министър-председателят отговори на въпроси от присъстващите, които се отнасяха до дигитализацията на системата на публичната администрация, проекта TRIPP, образователните реформи и други теми. Проведена е и панелна дискусия с участието на президента на Република Армения и членове на правителството.