Всяка година на 24 април арменците по света отдават почит към паметта на изгубилите живота си близо милион и половина техни предци, събирайки се пред издигнатите мемориали по този повод. Днес в София от 18.00 часа също предстои за поредна година да се проведе възпоменателно събитие пред поставения в градина „Ереван“ Каменен кръст (Хачкар), който през 2008 г. бе дарен от кмета на арменската столица на Столична община. Очаква се слова да произнесат извънредният и пълномощен посланик на Армения в България Нейно превъзходителство Дзовинар Хампарцумян и академик Георги Марков – един от най-видните български историци. Ще бъде отдаден дан на почит и към героизма на мисионерите, които в онези мрачни и трагични години спасяват стотици хиляди арменски сираци от сигурна гибел. В съпътстващата художествена програма участие ще вземе изтъкнатият композитор Хайгашод Агасян и др. изпълнители.
През изминалите години Геноцидът над арменците бе признат като престъпление срещу човечеството от редица държави и международни структури. Първото признание дойде през 1965 г. от Уругвай, последван от Кипър, Русия, Гърция, Канада, Камарата на депутатите на Италия, Ливан, Белгия, Франция, Парагвай, Аржентина, Швеция, Боливия, Обединеното кралство, Нидерландия, Словакия, Германия, Литва, Венецуела, Полша, Чили, Швейцария, Бразилия, Люксембург, Австрия, Ватикана, Чехия, Дания, Португалия, Либия, САЩ, Сирия и др., както и Европейския парламент и Световния съвет на църквите.
През 2015 г. българското Народно събрание прие декларация, с която също призна извършеното през 1915 г. деяние, въздържайки се обаче от използването на термина „Геноцид“ и заменяйки го с „масово изтребление“. България е една от страните, които първа отваря границите си и приема огромната вълна от бежанци, търсещи спасение от погромите. Десетки хиляди бедстващи арменци са приютени по решение на правителството на Александър Стамболийски. Днес техните потомци са част от българското общество и активно присъстват във всички сфери на живота на своята втора Родина с благодарност за протегната в трагичен исторически момент за предците им приятелска ръка.
Самата Турция и до днес категорично отрича факта на престъплението, обяснявайки политиката на младотурците със започналата Първа световна война и твърдейки, че масовите депортации на арменското население са предприети с цел то да бъде предпазено от военните действия.