Беше представена стихосбирката с избрана лирика "Цвете от куршуми"
Преди два дена бях на представяне на книга, по-точно – стихосбирка. Много пъти съм присъствала на подобни събития, защото уважавам пишещите хора, разбира се, онези с талант. Те обикновено минават стандартно, с говорене за автора, за самото произведение и неговите послания. На тази презентация отидох с нагласата, че и тя ще премине по подобен начин. И въпреки доста студеното време реших, че ще присъствам, защото се отнасям с топли чувства и към самия поета (в случая поетеса), и към литературоведа, на когото бе поверено представянето на поетичния сборник, и към третия участник – музикант и добър мой приятел. Творците трябва да бъдат подкрепяни в тези доста смутни и изпълнени с неизвестности, с безразличие и дори пошлост времена.
Още в първите минути усетих че този път ще има представяне, доста по-различно от онези, на които съм била. И чувството не ме подведе. Мисля, че тази различност се усети и от цялата публика, изпълнила пространството на литературен клуб „Перото“ в НДК. Битуваше една по-особена енергия, която се изпълни и със съдържание, с откровения и със смислени общочовешки послания през следващия един час. И с красива, елегантна музика, съпровождаща поетичното слово. Беше прекрасно, беше вълнуващо, беше емоционално…
На 21 януари в клуб „Перото“ поетесата Оля Ал-Ахмед, арфистката д-р Кохар Андонян и литературоведът Катя Зографова ни поднесоха буквално спектакъл, от какъвто понякога имаме нужда, за да осъзнаем, че в живота ни има и стойностни неща. Че дори в мрачното има светлина, че дори и трудностите раждат красота, че дори и в куршумите разцъфтяват цветя. Впрочем такова заглавие е избрала авторката за своята стихосбирка – „Цвете от куршуми“. Звучи доста необичайно, нали? Дори едно 6-годишно момченце, дошло с баща си на презентацията, докато пожелавах на виновника на събитието успех, дойде и я попита: „Защо има цвете в куршумите?“. Отговорът тя даде малко по-късно: „Тези куршуми са болката. Болката, изстреляна по мен, обидите, понесени през целия ми живот. Но въпреки това, аз се надявам, че един ден сред всичко това ще поникне цвете“.
Без да следвам някаква хронология, на това място ще цитирам онова, което Оля прочете от името на своя добър приятел и редактор журналиста Исак Гозес по време на събитието: „Аз съм дипломиран агроном. В историята на цветарската наука няма случай някой да е отгледал от куршуми цвете. Това го направи Оля. Ако съвкупното човечество отгледа от всички събрани куршуми цветя, земята ще стане най-красивата градина“. Е, дано, понякога се случват и чудеса!
Въвеждайки ни в поетичния свят на авторката, Катя Зографова, с характерния за нея изискан стил на говорене, разлисти страници от житейския път, съчетавайки го с творческите ѝ откровения. Подчертавайки какво е получила тя от майка си – видната поетеса Ваня Петкова, литературният историк отбеляза: „Оля е взела много качества и от своя баща. Богатата ансамбловост на имигрантските ѝ родове е едно от ключетата на невероятната ѝ харизма“. И има основание да го твърди. Тя е правнучка на белогвардейски генерал от руско-черкезки произход и на графиня – украинка от Полтава по майчина линия, баба ѝ (майката на Ваня) е с гръцки корени, а баща ѝ – д-р Нури Садик е нубиец. Всичко това намира израз не просто върху цвета на кожата ѝ, а се отразява върху цялата ѝ натура – енергична, непримирима, експлозивна, напориста, търсеща, пъстроцветна и талантлива.
Говорейки за поезията и стиховете на Оля, за безглаголните творби, за тези за тайнството, магията, вселенските измерения, за онези с конкретни посвещения, за „скитническия нагон“ и „географията на пътешествията“, които свързват майка и дъщеря, Катя Зографова направи неочакван завой, позволявайки си паралел с книгата на френския писател Лоран Бине „Седмата функция на езика“. „Не виртуозността на стиховете ѝ е главното качество на поезията на Оля. Според мен, това е умението, което от древността до днес е смятано за опасно магьосничество, за вещерство. Преди няколко години френският писател Бине го формулира като „седмата функция на езика“. Това е заклинателната способност, орисването чрез словото, непостижимо дори за първенци на словото. Знам, че някои ще ме обвинят, че възлагам „седмата функция“ на спонтанната пишеща жена Оля Ал-Ахмед, но аз съм убедена, че тя заслужава това… При това тя я употребява не само за да заклейми, но и за да предизвика доброто у човека“, подчерта тя.
Каня Зографова не пропусна да акцентира и върху сформирания нов тандем – музикално-поетичен, съчетаващ артистичните прочити на стихотворенията от самата Оля с перфектния, великолепно поднесен музикален съпровод на арфа на носителя на награда „Кристална лира“ за 2025 г. д-р Кохар Андонян. В това се убеди и публиката, затихнало заслушана в изключително верния подбор на музикалните пиеси, които звучаха в хармония и пълен синхрон с подбраните от поетесата произведения. „Така двуталантливото женско съдружие се е превърнало в модерно орфическо тайнство. А седмата функция на езика е удвоила своето въздействие. Това е мистерията на древния бард Орфей, пеещ своите химни в съпровод на тракийската лира – прототип на съвременната арфа“, сподели още литературоведът.
Стихосбирката „Цвете от куршуми“ е пъстроцветна като своята авторка, многостилова с лиричните, драматичните, политическите, сатиричните откровения и емоции. И макар че Оля трудно успява да открие издател, който да поеме риска да отпечата нейната поезия, все пак такъв се намира в лицето на „Книгомания“ – след цели 13 години. Потвърди го по време на презентацията и самият собственик на издателството Илиян Андонов. Нещо повече, даде израз на отношението си към поетесата и нейните стихове също в стихотворна форма.
Поднесеният от Оля и Кохар, както основателно отбеляза Катя Зографова, „орфически спектакъл“, „погълна“ неусетно почти час, в който заедно с поетесата и арфистката преживяхме вълнуващи мигове. Това се случи благодарение на рецитаторския дар на Оля, нейната сценична харизма, естественото ѝ присъствие и точен изказ, поднасящ страници от живота ѝ, от преживените болки и обиди, от трудните сблъсъци и преодоляването им, от лекия хумор и сериозните теми като прошката, от всичко онова, което я е вдъхновявало, провокирало, потиквало и е водило поетичното ѝ перо.
„Как можахте в този студ да дойдете, вие не сте добре“ – така със закачка започна Оля Ал-Ахмед представянето на „Цвете от куршуми“. Но по-важно бе продължението: „Има един хормон на щастието, който се казва „допамин“. Другият е „серотонин“. „Серотонинът“ отговаря за настроението, другият – за мотивацията. Когато се събере поезия и арфа, стойностите на хормона на щастието се качват. А това създава природен имунитет. Така че вие ще добиете имунитет срещу грипа и ние с Кохи сме вашата ваксина“. Е, имаше право, получихме впечатляваща доза ваксина и в края на вечерта си тръгнахме доста имунизирани и заредени с вяра, че в този объркан свят, в който се намираме, се прокрадва и доброто, и светлото, и топлото, и позитивната сила.
Илюстрирайки част от създадената от нея поезия, Оля с артистичност и много енергична емоция ни поднесе някои от стиховете, намерили място в „Цвете от куршуми“: „Прошка“, „Обичам те“, „Светът е пълен със…“, „Влаковете“, „Есенният вятър“, „Старостта“, „Наследство“, „Куршумите“, „Нубия“, „Такава съм“… Паралелно с това сподели и ред лични истории като тази как Исак Гозес я потиква да поеме по пътя на журналистика; как е трябвало да стане актриса, за което я подготвя блестящо режисьорът Вили Цанков, но тя се успива и закъснява за изпита във ВИТИЗ; как през живота си не се е качвала във влак; как се е запознала в с. Езерово със 100-годишната баба Несибе, за която е направила няколко репортажа, към които е проявил интерес „Дойче веле“; как не е искала майка ѝ да знае, че тя пише, „защото живеех със Слънцето, а аз бях една светулчица“; как показва стиховете си за първи път на Любомир Левчев и той я окуражава; как от този голям поет, който ѝ казва, че тя е един „морион“, разбира що е това; как е видяла войната с очите си като специален кореспондент и журналист; как е преживяла с майка си престрелка на летището в Бейрут…
Избраната в книгата лирика поетесата е обобщила в няколко глави: „Животът“, „Куршуми“, „Светът“, „Откровения“, „Сарказъм“ и „Празнично“. А в своя предговор „Аржентинско танго с пеперуди“ Исак Гозес е написал: „Оля Ал-Ахмед е вулкан от емоции, който при почти всяко изригване ражда по някое стихотворение. Дали причината ще е любов, раздяла, война, обида (заради цвета на кожата), несправедливост или възхита, поетът в нея мигом избухва и поредните строфи изпълват белия лист“.
Не на последно място си заслужава да отбележим, че публиката бе също толкова пъстроцветна, както и поезията на Оля Ал-Ахмед. Присъстваха българи, арменци, палестинци, ливанци, сирийци… Да уважат поетесата бяха дошли и ред посланици – на Египет, Сирия, Ливан, Палестина, а също и доста публично познати лица. Или както самата поетеса отбеляза: такъв интернационал могат да сътворят само потомци на майка ѝ Ваня Петкова, като продължители на нейния ген.
Нека да споделим няколко думи и за илюстрациите в стихосбирката, които допълват „картината“. В нея има рисунки на поетесата Ваня Петкова, има и творби, сътворени от по-малкия сина на Оля – талантливия Джозеф Ал-Ахмед. Има и няколко стихове, посветени на конкретни личности. Кои са те? Ще разберете, ако си купите изданието!
Така премина тази топла вечер в студения януарски ден: с малко смях и малко сълзи, с благодарности и приятелски слова, с подаръци и цветя, с аплодисменти и много автографи от авторката. Защото се изви дълга опашка от хора, пожелали да имат стихосбирката „Цвете от куршуми“ и посвещение от поетесата Оля Ал-Ахмед.
Вартануш Топакбашян
Морион - кристал, черна, непрозрачна разновидност от групата на кварца. За този камък се смята, че има различни свойства - от лечебни до магически