Георги Гюрджиев е може би една от най-загадъчните и противоречиви фигури на ХХ век със школите, които създава, за да преподава своето философско учение. Роден в Александропол (днес Гюмри, Армения), той е смятан за философ, духовен учител, мистик и композитор. Неговият живот е обвит в мистерии, легенди и пътешествия.
„Будното състояние е сън“,
смята той. Основното учение на Гюрджиев гласи, че обикновеният човек прекарва живота си в състояние на „будна хипноза“ или сън, реагирайки чисто механично на външния свят. Според него човекът няма истинско „Аз“, а е съвкупност от различни „фрагменти“. Той създава система за саморазвитие, известна като „Четвъртият път“ или „Работата“. За разлика от пътя на факира (овладяване на тялото), монаха (овладяване на емоциите) и йогата (овладяване на ума), според него „Четвъртият път“ изисква едновременна работа и над трите центъра, докато човек продължава да живее в обикновения свят, без да бяга в манастир.
Твърди се, че Гюрджиев е бил изключително харизматичен и строг учител. За да извади учениците си от механичното мислене, той ги кара да изпълняват сложни групови танци, изискващи нечовешка концентрация. Например лявата ръка прави едно геометрично движение, дясната друго, краката трето, докато умът брои обратно на различен език.
„Човек никога не е един и същ за дълго. Той непрекъснато се променя. Рядко остава същият дори за половин час“, проповядва Гюрджиев. Този философ, мистик и езотерик на ХХ век популяризира философията на енеаграмата на Запад и основа Института за хармонично човешко развитие. От 70-те години на миналия век неговите учения, базирани на тази комплексна психологическа система и космическата философия, се използват в езотерични практики и формална психотерапия. Освен това, въз основа на неговите трудове се развиват значителни области на интерес в когнитивните и съзнателните изследвания, невронауката и духовно ориентираната психология. Или казано накратко Георгий Гурджиев и неговата мистична фигура не губят своята актуалност и до днес.
Ранните години на Георги Гюрджиев
не са добре документирани. Смята се, че е роден между 1866 и 1877 г. в Александропол (тогава в рамките на Руската империя, днес Гюмри на територията на Армения). Според паспорта му, датата му на раждане е 28 ноември 1877 г., макар неговите изследователи да споделят различни виждания.
Баща му е Янис Георгиадес – грък по произход, по-известен като Иван Гюрджиев. Майка му Евдокия е благочестива арменка с аристократичен произход (произлиза от рода на князете Багратуни). Името Гюрджиев представлява модифицирана версия на гръцкото фамилно име „Георгиадес“. Сливането на гръцко-грузинските езици е срещано в Карска област, където момчето прекарва по-голямата част от детството си. А мюсюлманите в Грузия наричат грузинците „Гюрджи“ (оттам и русифицираната форма „Гюрджиев“).
От 1878 до 1918 г. Карс е столица на Закавказката провинция, управлявана от Руската империя. Районът е населен с многоетническо и многоконфесионално население. В него живеят арменци, руснаци, кавказки гърци, грузинци, турци, кюрди. Така че, етническото и културно разнообразие на района, където расте Гюрджиев, го прави многоезичен. Въпреки че знае десет езика (арменски, понтийски гръцки, руски, грузински, турски и други диалекти на азиатските и близкоизточните страни, до които пътува), той все пак предпочита грузинската азбука, докато пише произведенията си. В тях самият Гюрджиев се нарича „този, който в детството е бил наричан „татах“; в ранната младост – „тъмнокож“; по-късно – „черният грък“; в средна възраст – „тигърът от Туркестан“; а след това „господин“.
Любопитният и авантюристичен характер на Гюрджиев го кара да пътува по света още от ранната си зряла възраст. През този период той се интересува от азиатската култура, особено от Индия, Тибет и страните от Централна Азия, където се опитва да задоволи нуждата си да разбере мистерията на човешкото съществуване. Сравнително малко се знае за неговите скитания из тези страни. Единствената достоверна информация се появява в неговия труд „Срещи със забележителни мъже“, където авторът си спомня как се издържа по време на пътуванията си, като участва в търговски схеми, дребни политически дейности и работил в рехабилитационен център като хипнотерапевт.
Той се завръща в Русия през 1912 г., заявявайки: „Започнах с Русия и завърших с Русия“. Същата година се жени за полската графиня Юлия Островска и се мести в Санкт Петербург.
Цели 20 години Гюрджиев прекарва в пътуване из страни на Близкия изток, сред религиозни секти, водачи и братства, което му дава нов опит в разбирането на живота и еволюцията на индивида и го подтиква да създаде сложна система от космология и метафизика.
След завръщането си в Русия, Гюрджиев
започва да привлича първите си ученици,
сред които са скулпторът Сергей Меркуров (негов братовчед), ексцентричния адвокат Рахмилевич, бъдещия езотерик П. Д. Успенски и композитора Томас де Хартман. Заедно със своите ученици започва работа върху „ Проблясъци на истината“, включващ разказ за разговор с мистика, който Успенски чете за първи път през 1915 г. До 1916 г. Гюрджиев има вече 30 сътрудници.
След Руската революция през 1917 г. философът се премества в родния си град Александропол и създава временни учебни заведения в Кавказ и по Черноморското крайбрежие. Успоредно с това започва да работи върху Свещения танц. Според Гюрджиев движенията представляват мощни инструменти за растеж. Те създават условия за трансформиране на тялото-машина в място, където силите на интелигентността, сърцето и действието могат да се развиват. Представлението е публично поставено в Тбилиската опера с помощта на художника Александър дьо Залцман и съпругата му Жана.
През 1919 г. Георги Гурджиев основава първия си Институт за хармонично развитие на човека в Тбилиси. Тревожната политическа ситуация в Грузия обаче принуждават него и учениците му да заминат за Западна Европа през 1922 г. Там философът започва да изнася лекции в Берлин и Лондон, като накрая се установява в южната част на Париж, в Ейвън. В старото имение „Приор де Бас Лож“ създава своя нов Институт за хармонично развитие на човека. Събира своите ученици и сътрудници там и започва да работи върху новата си философия. Според нея хората са лесно манипулируеми и конформисти. За да постигнат по-висше съзнание, трябва да бъдат събудени от състоянието на постоянен сън. Това може да се постигне чрез непрекъсната физическа и умствена работа. 
Специални упражнения и танцови движения се преподават и изпълняват под съпровода на музиката, създадена от самия Гюрджиев и композитора Томас де Хартман. Учителят вярва, че физическото, емоционалното и интелектуалното развитие е необходимо за постигане на пробуждането. Провеждани са и лекции, уроци по четене, съчетани със спартански условия на живот и тежък труд.
През 1924 г. Гюрджиев претърпява почти фатална автомобилна катастрофа във Франция. Възстановява се бавно и е принуден да затвори института същата година. Скоро след възстановяването си завършва първата част – „Всичко и всички“ от новото си произведение „Разкази на Велзевул“, на смесица от арменски и руски език. Произведението представлява много сложен стил, умишлено принуждавайки читателя да „работи“ върху текста, за да открие смисъла му. Той го композира по обичайния си начин, пишейки в шумни кафенета, за да предизвика по-голямо усилие за концентрация.
През 1925-1926 г. Георги Гюрджиев предприема пътуването си в Съединените щати, където привлича нови студенти и стартира кампания за набиране на средства, като успява да събере над 100 000 щатски долара – огромна за онова време сума. Междувременно майка му умира от рак през 1926 г., скоро и съпругата му споделя същата съдба. Съкрушен от тези трагични събития езотерикът основава нов учебен институт в Париж и го нарича „Въжето“. И ето как обяснява този свой избор: „Предстои ви пътешествие под мое ръководство – „пътешествие във вътрешния свят“, като изкачване на висока планина, където трябва да сте вързани заедно с въжета за безопасност, където всеки трябва да мисли за останалите на въжето, всички за един и един за всички…“.
Любопитното в случая е, че Институтът приема само жени, предимно писателки. Сред членовете му са Катрин Хълм, Джейн Хийп, Маргарет Андерсън и други. Впрочем този факт, както и някои други събития в живота му карат някои от съвременните му да се усъмнят в почтените му намерения и в чистотата на учението, което преподава.
Както вече споменахме,
философията на Гюрджиев се нарича още „Учение на Четвъртия път“.
Според него човек има три независими центъра: душата, личността и физическото тяло. Те, твърди той, са децентрализирани и имат ограничено влияние един върху друг. Следователно човек не е в хармонично състояние. За да постигне хармония и по-висша осъзнатост, човек трябва да се стреми към Четвъртия път , който обединява предишните три и по този начин човечеството може да постигне „светло бъдеще“. Според вижданията му: „Четвъртият път не изисква уединение в пустинята, не изисква човек да изостави всичко, което е живял преди, да се отрече от всичко. Четвъртият път отива много по-далеч; това означава, че човек трябва да бъде подготвен за четвъртия път и такава подготовка се придобива в ежедневието; тя трябва да бъде много сериозна и да обхваща най-различни аспекти“.
Георги Гюрджиев живее и работи в период, в който се появяват комунизмът под ръководството на Йосиф Сталин и националсоциализмът на Адолф Хитлер. Въпреки че няма преки доказателства, че философията му и по-конкретно учението му за Четвъртия път са повлияли по някакъв начин на двамата диктатори, това е много вероятно. Поне така смятат някои негови изследователи. „Светлото бъдеще“, споменато по-горе за комунизма на Сталин, означава „справедлив социален човек и общество“, а за националсоциализма на Хитлер – арийски човек и чиста раса на германския народ.
Траекториите на Гюрджиев, Сталин и Хитлер имат различни пресечни точки. Широко разпространено е мнението, че философът и Сталин са учили заедно в богословската семинария в Тбилиси (Грузия) от 1899 до 1901 г. и че са споделяли интерес към космологията. Според книгата на Лев Троцки „Сталин“, „по това време той (Сталин) се е интересувал от въпросите на социализма и космогонията“. След това Йосиф Висарионович напуска Грузия, за да се включи в революционната борба, а Гюрджиев заминава за Тибет.
Връзката на Гюрджиев с Адолф Хитлер и германския националсоциализъм е някак си по-ясна, тъй като мистикът е бил близък приятел на Карл Хаусхофер – човекът, който включва геополитиката в нацистката идеология и на когото се твърди, че учителят предлага обърнатата свастика като емблема на Германската нацистка партия. Хаусхофер е германски генерал и политик. Той въвежда термина „геополитика“, който силно влияе върху развитието на експанзионистичните стратегии на Хитлер. Френският журналист и писател Луи Повелс в книгата си „Господин Гюрджиев“ описва Хаусхофер като бивш ученик на Георги Гюрджиев, споделящ интерес към космологията и дзен будизма.
Впрочем и двете предположения за връзките на мистика със Сталин и Хитлер попадат повече в сферата на градските легенди, защото така и не са открити преки свидетелства или писмени доказателства за някаква пряка връзка между тях. Може да се допусне, че двамата диктатори са имали някакъв интерес към философията на Гюрджиев, но това не означава, че той лично е контактувал с тях или им оказал влияние персонално с вижданията си.
Гледните точки относно философията и трудовете на Гурджиев варират. Неговите последователи го разпознават като харизматичен учител, който е въвел нови знания в западното общество, включително в областта на психологията и космологията, позволяващи прозрения, невъзможни чрез конвенционалната наука. Този уникален принос е наречен „мистицизмът и мъдростта на Изтока“. В противоположния край на скалата, критиците на философа го обвиняват, че е нарцистичен шарлатанин, който постоянно търси внимание за себе си. Говори се, че е взимал от учениците си сериозни суми, както и че се е възползвал от обучаващите се при него дами.
За връзките на мистика с нежния пол
може да се говори също дълго. През 1912 г. Георги Гюрджиев се жени за Юлия Островска, която е полска графиня. Тя е една от първите му и най-предани ученички и го следва неотлъчно по време на бягството му от Русия през Кавказ и Истанбул чак до Франция. Официално двамата нямат деца. Въпреки това, сред последователите му и биографите му е публична тайна, че той оставя няколко извънбрачни деца от свои близки ученички и последователки. Гюрджиев вярва, че предава по този начин силен генетичен и духовен потенциал. Най-известните сред децата му са Мишел де Залцман – син на Жан де Залцман, която е една от най-близките му ученички, поела ръководството на движението му след смъртта на учителя. По-късно той става психиатър и оглавява Фондация „Гюрджиев“.
Душка Хауърт е дъщеря на американската танцьорка Джесмин Хауърт и Гюрджиев. Тя посвещава живота си на съхраняването на „Свещените танци“, преподавани от баща ѝ, и основава фондация за неговото наследство. Друга негова дъщеря е Светлана Хинзенберг. Майка ѝ Олгивана Хинзенберг по-късно става съпруга на световноизвестния архитект Франк Лойд Райт.
Семейството за Гюрджиев не е било просто традиционна клетка, а мрежа от хора, свързани чрез кръв и духовно търсене. Той полага огромни грижи да изведе майка си, сестрите си и много от учениците си, които приема за свое разширено семейство, извън опасностите на Руската революция.
Гюрджиев умира от рак на 29 октомври 1949 г. в Американската болница в Ньой сюр Сен във Франция. След смъртта му са създадени множество организации, които все още са активни. Например, в сътрудничество с другите му ученици Жан дьо Залцман създава и ръководи фондация „Гюрджиев“ – най-голямата институционална организация, повлияна от теориите на езотерика в началото на 50-те години на миналия век.
По материали от медиите