Логиката на Пашинян е, че историческата инерция подхранва погрешни тълкувания на настоящата политика

12 Jan 2026 in

Арменският премиер Никол Пашинян категорично отрече кампанията му срещу арменския духовен лидер – католикоса, да е била координирана с Турция. В изявление при разговор с журналисти в Ереван на фона на ескалиращото напрежение между правителството и Арменската апостолическа църква той отхвърли тези обвинения като произтичащи от „периферна логика“. Правителственият ръководител обясни, че някои предполагат, че ако църковният канон се обсъжда – въпрос, исторически подлежащ на имперска юрисдикция – тогава Ереван действа по външен мандат. „Това няма основание в реалността“, подчерта той. В тази връзка Пашинян припомни, че в продължение на векове лидерите на Турция, Персия и Русия са решавали кой да заема поста на католикоса. „В продължение на някои векове това е бил султанът, в други случаи – царят или шахът“, заяви той. Премиерът добави, че най-новите документи, регулиращи Църквата, са приети във форматите на Руската или Османската империя.

Премиерът повдигна въпроса защо толкова много хора с готовност приемат правилата, наследени от тези империи. „Те не намират за странно, че правила, одобрени от султан или цар, остават в сила“, отбеляза Пашинян, добавяйки, че тази историческа инерция подхранва погрешни тълкувания на настоящата политика. Говорейки за тази своя логика обаче той пропуска факта, че дори арменците да са нямали държава и да не са били самостоятелни, църквата като институция е била доста независима и изборите на духовни водачи са били винаги плод на вътрешноцърковния живот. Да, в османския период е имало трябвало да бъде дадено одобрение от султана (и досега в Турция е така), но днес Армения е суверенна държава и не е случайно, че Конституцията определя категорично разделението между светска и духовна власт. 

Продължавайки да разсъждава по темата, Пашинян свърза конфликта с по-дълбок проблем на политическата идентичност. Той обясни, че в продължение на повече от 500 години за арменците родината и държавата не са били едно и също нещо. „Родината е била Армения, държавата е била Персия, Османската империя или Русия“, каза той. Според него това разделение насърчава негативното възприятие за държавата, за разлика от силното чувство за патриотизъм. „Днес трябва да променим това подсъзнателно мислене: родината е държавата“, заяви той, призовавайки за укрепване на арменските институции, без да се обръща поглед към външни сили.

Пашинян отрече да е координирал офанзивата си срещу католикоса на всички арменци с Турция и постави под въпрос имперските норми. Правителственият ръководител също така отрече и съобщенията, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган оказва влияние върху кандидатурата на католикоса. „Това е ултрапровинциализъм“, отговори той, посочвайки, че това е погрешно интерпретирана историческа проекция.

Конфликтът ескалира след изявления на Пашинян, в които твърди, че настоящият католикос Карекин II е „ръководен от чужбина“. Той също така декларира, че архиепископ Езрас – братът на духовния водач на Арменската апостолическа църква и глава на Арменската епархия в Русия, е бил агент на КГБ по време на съветската епоха. Към това се наредиха и обвинения към Карекин II в нарушаване на обета му за безбрачие, заради което премиерът продължава да настоява за оставката му. Сблъсъкът бележи един от най-деликатните епизоди между политическата и религиозната власт в постсъветска Армения.