Какво кара човек да остане насред ада, когато всички останали бягат или се опитват да се спотаят? Този въпрос повдига животът на Ема Къшман – американска медицинска сестра, която по време на Геноцида над арменците превръща болниците в приюти и спасява хиляди сираци, рискувайки собствения си живот. Нейната история, белязана от смелост и състрадание, я превръща в лъч надежда за човечеството в една от най-мрачните глави на ХХ век.
Родена през 1864 г. в Бърлингтън, Ню Йорк, Кушман изглежда предопределена за спокоен живот. Тя работи като учителка, след това като медицинска сестра, обучена в Ню Джърси, и директор на болница в Канзас Сити. Но през 1900 г. съдбата ѝ се променя: тя се присъединява към Американския съвет за чуждестранни мисии и заминава за Османската империя , където работи в мисионерски болници в Талас и Коня, основавайки училища за медицински сестри и превеждайки медицински наръчници. И дори не подозира, че я очаква огромно предизвикателство – най-голямото в иначе уредения ѝ живот.
С избухването на Първата световна война и систематичното преследване на арменци, Коня се превръща в един от основните центрове за депортиране. Влакове, пълни с мъже, жени и деца, пристигат в региона, откъдето арменците ги чакат лагерите за унищожение. Тогава Къшман взема съдбоносно за себе си решение: няма да напусне Турция. Тя превръща Американската болница в Коня в убежище за преследваните и осиротелите деца. Там намират спасение - скрити, нахранени и получаващи образование над 1000 деца Едно от нейните протежета – Гадарине Топджиян Будакян си спомня Къшман като свой „ангел-пазител“, някой, който не само спасява животи, но и възстановява достойнството на онези, които са отнети от домовете си или поробени в хареми.
М
едицинската сестра не се ограничава само с медицински грижи. Поема де факто консулските функции за 17 неутрални и съюзнически държави, посредничи при размяната на затворници и организира хуманитарна помощ на стойност милиони долари. По думите на свидетели, тя е „страховит и уважаван преговарящ, способен да постигне това, което официалните дипломати не успяват“. А след войната се присъединява към организацията Near East Relief (Помощ за Близкия изток), където ръководи бежански лагери и сиропиталища в Турция и Гърция. През 1922 г., по време на Големия пожар в Смирна (Измир), тя координира евакуацията на 22 000 деца, като лично насочва 1700 сираци към безопасност – към Гърция. В Коринт основава голямо сиропиталище с капацитет за 3000 деца, използвайки иновативни образователни методи: съвместно обучение на момчета и момичета, младежко самоуправление и програми за обучение по земеделие и занаяти.
Нейната работа е призната от няколко страни. Тя получава Орден на Френския почетен легион, гръцкия Ордена на Спасителя и Медала за заслуги за помощ в Близкия изток наред с други награди. Американката обаче отхвърля славата, твърдейки, че е „твърде заета“, за да изнася лекции или да търси признание.
Ема Къшман се противопоставя на Османската империя по време на Геноцида, превръща болниците в приюти и спасява хиляди деца-сираци. Умира през 1930 г. в Кайро на 66-годишна възраст – става жертва на малария. На погребението ѝ присъстват над 500 сираци, заедно с дипломати и религиозни водачи. Погребана е в протестантското гробище на града, първоначално без надгробен камък. Така минават десетилетия в пълна забрава. Историята ѝ, нейното човеколюбие и мъжество потъват в мрак, докато през 2016 г. група американски ученици не откриват подвига ѝ и не възстановяват паметта ѝ с документален филм. Те успяват да поставят и надгробен камък с надпис: „Ема Дарлинг Къшман: Светлина в тъмнината“. Днес нейната фигура се очертава като на героиня от едно ужасно време и пример за това как смелостта и състраданието на един човек могат да предизвикат империя и да спасят хиляди животи.