Преди 30 години в Софийския университет „Св. Св. Кирили и Методий“ се появи една нова специалност към Факултета по класически и нови филологии – „Арменска филология“, днес вече позната като специалността „Арменистика и кавказология“. Това се случи благодарение на усилията на двама дългогодишни университетски преподаватели – проф. Саркис Саркисян и доц. Едуард Селян. Наложи им се да положат сериозни усилия, за да се стигне до реализирането на мечтата им да се изучават арменският език и история на академично ниво. Пътят през изминалите три десетилетия съвсем не беше лек, защото да се положат основите на нова специалност изисква не просто упоритост, но и осигуряване на стабилна материална база.
Не са много държавите по света, където се преподава арменски език на университетско ниво. Така че трябва да бъдем не просто горди, че специалността съществува в България, но и че има хора, отдадени на работата си, както и студенти, проявяващи интерес към нея, макар броят им значително да е съкратен. Трябва да признаем с тъга и един факт – интересът на арменците към „Арменистиката и кавказологията“ съвсем не е голям. През годините вероятно не повече от десетина млади сънародници решиха да учат тази специалност.
Нека обаче да оставам настрани тази тема и да обърнем поглед към отбелязването на 30-годишнината, което се ознаменува в тържествената атмосфера на Аулата в Ректората. Там бе дадено началото на крупната международна научна конференция „Армения – кръстопът на векове и светове“. Организационният комитет, председателстван от дългогодишния преподавател д-р Еожени Сакъз, положи огромни усилия събитието да получи тежест и да привлече вниманието на учени от цял свят. И резултат бе налице: участие в двудневния научен форум заявиха 112 учени от Армения, Австрия, Германия, Унгария, Италия, САЩ, Франция и България, като бяха изнесени над 90 доклада – присъствено и дистанционно, посредством видеовръзка. За първи път в такъв впечатляващ мащаб се провежда у нас научна среща, в която бяха обхванати различни аспекти, свързани с арменския език, култура, история, наследство, както и с живота на арменската общност в България.
Официалните гости – заместник-ректорът на Софийския университет проф. д-р Ренета Божанкова, посланикът на Република Армения у нас Н. Пр. г-жа Дзовинар Хампарцумян, деканът на Факултета по класически и нови филологии проф. д-р Гергана Петкова, присъстващите преподаватели, учени, студенти и гости, бяха поздравени на ръководителя на специалността „Арменистика и кавказология“ доц. д-р Петър Голийски – един от първите му възпитаници, който остана верен на своя избор като студент и продължава да бъде отговорен към поста си.
Той припомни, че през 2009 г. ръководството взема решение да постави специалността на по-широка научна основа, включвайки и кавказологията. Така, наред с дисциплините, пряко свързани с езика, историята, литературата, културата, обичаите и традициите на Армения, студентите изучават и още осем кавказоложки дисциплини, като „Етнология на Кавказ“, „Етноси и религии на Кавказ“, „Геополитика на кавказкия регион“, „История на кавказките народи“, „География на кавказките страни“.
„Историята на една специалност не е само онова, което се преподава в нея, но и хората, които са част или са били част от нея“, отбеляза доц. Голийски и в тази връзка припомни имената на редица преподаватели, оставили своята следа като проф. д.ф.н. Саркис Саркисян и доц. Едуард Селян – основателите на „Арменска филология“, хоноруваните преподаватели Агоп Мелконян (писател, поет, преводач, журналист), Агоп Орманджиян (преводач и журналист), проф. д-р Артин Потурлян от Националната музикална академия, проф. Ружа Нейкова от БАН и други. Спомена и настоящите преподаватели: Арам Наджарян, който е част от специалността от самото ѝ създаване и един от най-добрите експерти в староарменския (крапар), Зари Танкаранян, която полага грижи за началното обучение по практически арменски език, гл. асистенти Антоанета Ангелова и Еожени Сакъз – дългогодишни преподаватели по литература и история на Армения. Петър Голийски благодари на своите колеги за тяхната работа, отдаденост и висок професионализъм. Не пропусна да изкаже благодарност и на външните преподаватели – проф. Марин Русев, проф. Георги Бърдаров, доц. Николай Попов (от Геолого-географския факултет на Софийския университет), проф. Цветелин Степанов (от Философския факултет) и на ираниста проф. Иво Панов.
Не на последно място доцентът акцентира и върху един съществен факт, а именно, че извън Армения в света има само две академични средища, в които функционират специалности „Арменистика“ с пълна бакалавърска програма. Едното е Женевският университет в Швейцария, а другото е Софийският университет в България. И подчерта, че броят на изучаваните дисциплини в България е повече от този в Швейцария. Ръководителят на специалността завърши словото си с още една благодарност. Тя бе отправена към всички, допринесли за развитието на специалността и за реализирането на конференцията.
Заместник-ректорът на СУ проф. д-р Ренета Божанкова, в обръщението си към присъстващите и организаторите на конференцията отбеляза, че този много важен международен форум има символен характер и значимост, тъй като бележи 30-годишния академичен път на едно много важно професионално направление. „Тази специалност е извървяла дълъг път, с именити учени и студенти, които са дали много на страната ни и на отношенията между България и Армения през годините“, посочи тя. Подчерта също, че концепцията на специалността „Арменистика и кавказология“ залага върху изключителната палитра от геополитически и исторически ракурси.
С поздрав към аудиторията се обърна и извънредният и пълномощен посланик на Армения в България Н. Пр. г-жа Дзовинар Хампарцумян. Тя изрази признателност за усилията и последователната работа към ръководството на специалността, към ФКНФ и организаторите на научния форум. В изказването ѝ се откроиха няколко акцента. Дипломатът отбеляза: „Самото заглавие на конференцията улавя една фундаментална истина за Армения. През дългата си история тя е била на кръстопътя на цивилизации, империи, религии, култури и търговски пътища. Между Изтока и Запада, Севера и Юга, Армения никога не е била просто географски кръстопът, а място за среща на търговия, идеи, езици, вярвания и традиции“.
Нейно превъзходителство припомни, че като една от най-древните нации на света, арменците са притежатели на богато културно и историческо наследство. „Приемането на християнството като държавна религия през 301 година, създаването на арменската азбука от Месроб Мащоц през 405 г., разцветът на средновековната архитектура, ръкописното изкуство и търговските мрежи са допринесли за забележително цивилизационно наследство, чиито следи могат да се открият далеч отвъд границите на съвременна Армения“, посочи Дзовинар Хампарцумян.
Друг от акцентите в нейното слово бе ролята на арменската диаспора, „формирана през векове на миграция, търговия и понякога насилствено разселване“, като е пренесла по този начин арменската култура, знания и творчество през континентите. Според думите й арменските общности по света са дали своя значителен принос към културния и интелектуалния живот на много държави, включително и България.
Не на последно място като дипломатически представител на Армения тя акцентира и върху днешния ден на страната, подчертавайки стартирането на инициативата „Кръстопът на мира“ от арменското правителство. В тази връзка посочи, че тя е ориентирана към насърчаване на „свързаността, икономическото сътрудничество и контактите между хората, основани на принципите на суверенитет, реципрочност, равенство и взаимно уважение“. „Инициативата „Кръстопът на мира“ се стреми да превърне географията във възможност за сътрудничество, диалог и споделен просперитет“, каза посланикът.
Завършвайки словото си, Дзовинар Хампарцумян сподели, че „е особено символично, че тази конференция се провежда именно в Софийския университет – една от най-уважаваните академични институции в Югоизточна Европа, където арменските изследвания са се развили във важна академична област“. „Във времена, когато светът е свидетел на дълбоки геополитически трансформации и растяща поляризация, ролята на учените става по-важна от всякога, изграждайки мостове на разбирателство между хората и културите“, заключи тя.
Официалната част продължи с обръщението на декана на Факултета по класически и нови филологии (ФКНФ) проф. д-р Гергана Петкова, която подчерта, че през изминалите години програмата по арменистика и кавказология е поставила основите на българските академични традиции в тази научна област. „В продължение на 30 години ние изграждаме мостове между България и Армения, към хора, към нации, обучаваме специалисти, много от които са развили своите професионални кариери в областта на международните отношения, на науката, на бизнеса“, отбеляза тя. Подчерта, че връзките между България и Армения имат корени много назад във времето, тъй като още от средните векове българи и арменци съжителстват в историческото пространство, а присъствието на арменската култура в българските земи е неделима част от споделеното наследство. „Днес, въпреки глобалните предизвикателства пред нас, ние продължаваме да надграждаме това приятелство върху здравите основи на взаимно уважение и културен обмен“, обобщи проф. Петкова.
Тя също се обърна към малкия, но отдаден екип, работещ в специалността с искрена благодарност и с думите: „В България вие сте уникален екип, а вашите усилия днес ще раждат плодове в утрешния ден“. Наред с това обърна внимание върху богатата програма на конференцията и изрази надежда, че форумът ще бъде вдъхновяваща платформа за плодотворни дискусии за всички участници и ще допринесе за задълбочаване на академичните контакти и бъдещи съвместни проекти.
Преди да се закрие официалното откриване на конференцията и да се продължи с конкретната ѝ работа, бяха поднесени поздравителни адреси от Съюза на арменските културно-просветни организации „Ереван“-България и Културно-просветна организация „Ереван“ в София и от Арменско училищно сдружение „Степанос Ховагимян“. Те бяха прочетени от дългогодишните общественици, свързани с дейността на тези формирования у нас Вартануш Задикян и Онник Пилибосян.
Организаторите на научното събитие бяха избрали като съпътстваща инициатива да подредят в Централното фоайе на Ректората изложбата „Безкрайният полет на буквите“. Самото заглавие подсказва, че тя беше посветена на арменската азбука – едно от най-значимите постижения на арменската духовна и културна традиция, което остава непроменено през вековете и е родило във времето ценна книжнина. Буквите бяха представени в елегантен, красив стилизиран вид. Арменската азбука позволява подобна „игра“, която съчетава в себе си една различна форма на изкуство, тъй като всяка от буквите се превръща в птица, цвете или друго изображение.
Що се отнася до същинската работа на конференцията, тя наистина беше наситена – богата, разнообразна, обхващаща различни научни изследователски сфери. Организаторите бяха дали възможност на арменистите, включили се във форума, да разгърнат широк обхват от теми и проблеми, проследяващи и миналото, и съвремието, и живота на арменската диаспора в България. Те бяха разпределени в няколко панела: „История и диаспора“, „История и етнография“, „Литература“, „Диаспора и култура“, „Езикознание“, „Методика на преподаването“, „Духовни традиции и философски хоризонти“, „Изкуства и занаяти“ и др.
Трудно ще бъде да се изредят всички над 90 доклада, но ще споменем някои от тях. Доц. д-р Петър Голийски (СУ „Св. Кл. Охридски“, България) се спря на един не много известен факт за „Вардабед Булгхар – дясната ръка на католикос Бедрос“. Докладът (онлайн) на проф. д-р Хачатур Степанян (Еревански държавен педагогически университет „Х. Абовян“, Армения) проследи дейността на Арменската революционна федерация на Балканите в периода 1890- 1924 г. Д-р Камен Величков (СУ „Св. Кл. Охридски“, България) се спря на „Контакти между българската и арменската общност в Египет в началото на XX век“. „Културен обмен между Армения и Италия в исторически план“ бе темата, проследена от гл. ас. д-р Евгения Атанасова (СУ, България) и Кармелина Джоя (СУ, България). Преподавателят в Софийския университет Яшар Абдулселямоглу запозна интересуващите се с „Арменците в Битлиското Емирство Рожкан: социален и културен живот (X–XIX век)“.
Проф. д-р Жоржета Назърска (УНИБИТ, България) проследи социодемографската картина на арменското малцинство в градовете София, Ямбол и Шумен. Гл. ас. д-р Еожени Сакъз (СУ, България) запозна аудиторията с едно не много известно име посредством доклада си „Задиг Ханзадян в България: между картографията, дипломацията и националната кауза“. Сирануш Папазян-Таниелян, (БАН, България), която като етнограф дълго години се занимава с научни и теренни проучвания, изнесе доклад на тема „Свети Саркис и Свети Тодор съответно в арменската и българската народна традиция“.
Интересни бяха докладите в сферата на литературата, където д-р Антоанета Ангелова (СУ, България) говори за арменски епос „Давид Сасунски“, на доц. д-р Хасмик Амаякян (Армения, онлайн), която проследи мотивът за жената на Потифар и неговото отражение в арменския фолклор, както и на д-р Наира Искандарян (Армения) за „От мита към традициите: семейните механизми в арменския епос „Сасна църер“.
Върху фолклорните компоненти на народните игри в Арцах и „Вариантно изследване на арцахските народни приказки“ (онлайн) се спряха в докладите си доц. д-р Нъвард Варданян (Еревански държавен университет) и нейната студентка Мария Апресян.
За 100-годишната традиция на арменския самодеен театрален състав от Пловдив „Агоп Баронян“ говори д-р Ахавни Кеворкян, а Гоар Хнканосян проследи историята на арменските самодейни хорови колективи в София. Върху паметниците на генерал Антраник и националния герой Карекин Нъждех в Армения се спря д-р Рузанна Микаелян (АНА, Армения). „Национални дейности за опазване на нематериалното културно наследство в България и роля на организациите на арменската общност за опазване на нематериални културни ценности“ бе темата, разгърната от д-р Силва Налбантян-Хачерян.
Интересни въпроси бяха засегнати в раздела, посветен на езикознанието. Тук доклади изнесоха доц. д-р Аревик Камалян (ЕДУ, Армения, „Лексикални и фразеологични единици, свързани с гадателския ритуал в арменски и български език“); проф. Гаяне Геворгян (РАУ, Армения) и проф. Нина Таткало (РАУ, Армения) – „Междулингвистични наблюдения върху еквивалентността на пословици и поговорки в арменски, английски и руски език“ (online); доц. д-р Хайкануш Месропян (Армения) – „Особености на арменско-турския ръкопис на отец Харутюн Варнаци“. Убедена съм, че за слушателите особен интерес е представлявал докладът на преподавателя в специалността „Арменистика и Кавказология“ Арам Наджарян – един от най-задълбочените познавачи на арменския език. Темата, която той поднесе бе „Основните фонетични и ортографски разлики между литературния западен арменски и източен арменски език“.
Не по-малък интерес породиха и историческите теми, разгърнати в докладите д-р Шаварш Азатян (АНА, Армения) за цар Дъртад III, проф. д-р Арсен Шагинян (Санктпетербургски държавен университет, Русия) за катедралата във Феодосиопол-Карин на византийския император Ираклий I (610–641) и арменския католикос Езра I (630–641) (online). Проф. д-р Геворг Степанян (АНА, Армения) се спря върху историята на арменците в Баку (online). Проф. д-р Армен Марукян (АНА, Армения) проследи общите черти и различията между Геноцида над арменците и еврейския Холокост (online). А студентът Томислав Кръстев (СУ, България) се спря върху ролята на Орден на Мъхитаристите като пазители на арменската култура.
Както вече споменахме, кръгът от лектори и доклади бе толкова всеобхватен, че не е възможно да бъдат споменати всички и всичко. Но все пак нека към изброените, да добавим още няколко имена на учени-арменисти, включили се в конференцията на живо или онлайн: д-р Ракеле Дзаноне (Университет Сиена, Италия), Марко Руфили (Университет Ка Фоскари, Италия), проф. д-р Мари Фиркатян (Хартфортски университет, САЩ), докторант Женя Газарян (Католически университет „Петер Пазмани“, Унгария), д-р Геворг Варданян и Нарине Хакобян (Калифорнийски университет Лос Анджелес, САЩ), докторант Арменухи Мурадян (Университет „Мартин Лутер“, Хале, Германия), Зари Танкаранян (СУ, България), доц. д-р Марияна Пискова, (Югозападен университет, България), д-р Мона Каушик (СУ, България), проф. д-р Кристине Костикян (Институт за древни ръкописи „Матенадаран“, Aрмения), проф. д-р Ерванд Маргарян (Руско-арменски университет, Армения), доц. д-р Владислав Иванов (ИБЦТ–БАН, България), доц. д-р Игор Дорфман-Лазарев (СУ, България), д-р Аркади Акопов и д-р Хасмик Матикян (Академия на науките на Армения), Емануеле Родо (Институт за изследвания „Ритман“, Нидерландия), Шушан Пилибосян (INALCO - Сорбона, Франция), доц. д-р Нарине Хекекян (ДУ „Брюсов“, Армения), проф. д-р Арсен Шахинян (Санкт-петербургски държавен университет, Русия).
От всичко споменато ясно се вижда каква огромна работа е извършена от Организационния комитет, под председателството на д-р Еожени Сакъз, за провеждането на този толкова впечатляващ с мащаба си научен форум. Ще повторим: за първи път България и в частност специалността „Арменистика и кавказология“ са домакини на конференция от такъв род. А и струва ми, че нивото на самите участници говори достатъчно красноречиво за значимостта на събитието.
Вартануш Топакбашян