Документалният филм „Можеш да видиш всичко“ получи пет номинации за наградите Critics Choice Documentary Awards – за най-добър документален филм, най-добър режисьор (Нейтън Фийлдър и Ланс Опенхайм), най-добра операторска работа, най-добър монтаж, както и за най-добра оригинална музика, която е създадена от Ари Балузян. Наградите ще се връчват за 11-и път на 8 ноември в балната зала „Едисон“ в Манхатън, Ню Йорк.
Филмът проследява последните 34 дни на основателката на Theranos Елизабет Холмс, преди тя да влезе във федералния затвор през 2023 г., за да излежи 11-годишната си присъда за измама. Тя сама кани снимачния екип в наетата си плажна къща в Калифорния, където живее с партньора си Били Евънс.
В лентата е използван уникален подход. Това, което започва като интимен портрет, се превръща в сюрреалистично изследване на истината, лъжата и медийната манипулация. Режисьорът Нейтън Фийлдър се нанася да живее при главната героиня, а във филма има дори заснети възстановки с актрисата Аманда Сайфред (която преди това я изиграва в игралния сериал „The Dropout“). Зрителят постоянно е оставен да гадае дали Холмс е напълно искрена пред камерата или просто играе поредната си роля.
Филмът има феноменален дебют в САЩ, като събира над 15 милиона долара през първия си уикенд и се превръща в най-печелившия немузикален документален филм от 15 години насам. Той дори оглавява боксофиса в Северна Америка в третия си уикенд на екран. Огромният успех сред публиката и критиците (99% одобрение в Rotten Tomatoes) кара много анализатори да смятат, че „You Can See Everything“ има реален шанс да пренапише историята, като се превърне в първия документален филм, номиниран за „Оскар“ в основната категория за „Най-добър филм“.
Музиката към филма „Можеш да видиш всичко“ е дело на изключително талантливия композитор Ари Балузян. Неговото оригинално звуково оформление е толкова ключово за атмосферата, че му донася напълно заслужена номинация за най-добра музика на тазгодишните Critics Choice Documentary Awards. Той е класически музикант и композитор от арменски произход, който работи в близко сътрудничество с единия от режисьорите на документалния филм – Ланс Опенхайм. Автор на музиката и за другите му известни проекти, сред които филмът „Some Kind of Heaven“, сериалът „Ren Faire“ и новият игрален проект „Primetime“ с участието на Робърт Патинсън.
Музиката в „Можеш да видиш всичко“ е описвана от критиците като „самостоятелен персонаж“ в историята, който успешно засилва усещането за дискомфорт и напрежение, дори се говори, че създава Хичкокова атмосфера. Тя умело съчетава мелодични клавишни инструменти с атонален перкусионен съпровод, силно напомня на напрегнатите, параноични партитури на великия Бърнард Хърман, композирал музиката за класиката „Вертиго“ на Алфред Хичкок.
Тъй като филмът балансира на ръба между комедията, абсурда и тежката човешка драма, музиката на Балузян умишлено поддържа зрителя в състояние на несигурност. Тя не подсказва как точно трябва да се чувства зрителят, а подчертава „изкуствеността“ и странността на ситуацията, в която Елизабет Холмс кани камерите в дома си. Влиятелни филмови критици определят финалната музикална тема на композитора в документалния филм като едно от най-добрите индивидуални музикални произведения в киното за това десетилетие.
Ари Балузян е един от най-наелектризиращите млади съвременни композитори,
продуценти и мултиинструменталисти в САЩ. Роден през 1989 г. в Лос Анджелис в семейство на арменски емигранти, той успява по уникален начин да изгради мост между класическата оркестрова музика, алтернативния поп и кинематографичния звук. Неговата кариера се развива паралелно в две изключително успешни направления – като филмов композитор и като съосновател на критически признатата соул/R&B група „Gabriels“.
Ари учи в престижното училище за сценични изкуства „Colburn School“ в Лос Анджелис, където свири на виола и цигулка както в класически оркестри, така и в джаз бендове. Но вместо да продължи веднага с консерватория, той завършва лингвистика в Калифорнийския университет (UCLA). Именно в този период започва да пише музика за независими късометражни филми на свои приятели.
През 2015 г. Балузян и британският продуцент Раян Хоуп основават творческото студио „Appraiser“, насочено към режисура и композиране за висшата мода, като работят по кампании за Prada, Calvin Klein и Gucci. По време на кастинг за една от рекламите на Prada, те срещат госпъл хормайстора Джейкъб Лъск. Впечатлени от гласа му, тримата основават триото „Gabriels“. А дебютният им миниалбум „Love and Hate in a Different Time“ (2021) предизвиква фурор. Сър Елтън Джон публично го обявява за „един от най-значимите и фундаментални албуми, които съм чувал през последните десет години“. Музикалната икона Дейвид Бърн също ги посочва като огромно вдъхновение.
Дебютният им дългосвирещ албум пък „Angels & Queens“ (2023) получава максималните 5 звезди от медии като The Guardian и NME. Групата е номинирана за престижните награди BRIT Awards и свири на емблематични фестивали като Glastonbury и Coachella.
Успоредно с комерсиалния успех на сцената, Балузян се превръща в един от най-търсените автори на филмова музика. Истинският му възход в киното е обвързан с дългогодишното му творческо партньорство с режисьора документалист Ланс Опенхайм. Двамата заедно създават поредица от забележителни проекти, където музиката на композитора играе централна роля. Сред тях са „Feels Good Man“ (2020) – документален филм за интернет мемето Pepe the Frog, който му носи първата номинация за Critics Choice Documentary Awards; „Some Kind of Heaven“ (2020), разказващ за странния живот в най-голямата затворена общност за пенсионери във Флорида; „Ren Faire“ (2024) – изключително популярен документален сериал на HBO за битката за власт в Тексаския Ренесансов фестивал. А „Primetime“ (2026) е пробивът на Балузиян и Опенхайм в игралното кино. Саундтракът във филма е композиран изцяло от музиканта.
Ари Балузиян бързо се утвърждава като творец, който отказва да бъде поставен в рамка – неговата музика е едновременно носталгична към миналото на Стария Холивуд и смело експериментална. Той проявява изключителен нюх към всяка една от лентите, за които твори, създавайки в тях атмосфера, която се усеща като невидимия герой в кинотворбата, придавайки ѝ различност.