Професор Геворг Даниелян – член на Висшия духовен съвет на Първопрестолния Свети Ечмиадзин и доктор по право, коментира предложението на Негово Светейшество Сахак Машалян – патриарх на арменската Константинополска патриаршия, за създаване на синодална структура като преходно решение на проблемите в отношенията между правителството и Църквата и възможен изход от съществуващата криза.
Правистът прави кратък анализ на принципа на синодалното управление в историята на Арменската апостолическа църква. Според него той е добре познат в църковната история, но в повечето случаи е прилаган с ясното намерение вътрешното църковно самоуправление да бъде поставено в пряка зависимост от външни сили. Даниелян припомни, че през 1807–1836 г. синодалната система е въведена с усилията на Османската империя, а през 1836–1917 г. е действала и в царска Русия въз основа на т. нар. „Регламент“.
В исторически план Арменската църква се е характеризирала с принципа на съборност, осъществяван чрез Национални църковни събрания. Тези органи са имали консултативен характер, докато върховната управленска власт е оставала при Католикоса. Именно този модел, според Даниелян, е осигурил стабилност на управлението пред лицето на външни и, за съжаление, вътрешни заплахи. Той отбеляза, че и в двата исторически случая Синодът, под влияние на външни сили, бързо се е трансформирал от консултативен орган в структура, която взема обвързващи решения и упражнява контрол.
Според доктора по право, синодалната система е по своята същност проектирана не за истинско самоуправление, а за установяване на външен диктат и контрол чрез имитация на консултативен орган. Той подчертава, че Турция и царска Русия са прибягвали до подобни практики в различни исторически периоди. Освен това, ученият отбелязва, че на синодалния модел му липсва догматическо или богословско основание. Той е на мнение, че настоящите законови основи на Арменската апостолическа църква изключват създаването на синодална система или формирането на орган, основан на нейните принципи