Арменският превод на „Книгата на Мъшо“ от италианската писателка Антония Арслан вече стана факт. Преводът от италиански е на Вардан Матевосян. Изданието е осъществено от издателство „Сис“ на Националната епархия на Източния окръг на Северна Америка, Ню Йорк, към Арменската апостолическа църква. Томът е посветен на паметта на Анахит Касарджян от Ню Джърси.
Антония Арслан, която е почетен професор по италианска литература в университета в Падуа и живее в Италия, разкрива одисеята на спасението на Мъшо Чарантир – известния ръкопис на манастира Аракелоц. Той е създаден и илюстриран между 1200 и 1202 г. в манастира Авак на планината Сепух в Баберде. През 1915 г. две арменки пренасят половината от ръкописа, тежащ приблизително 28 килограма, от Муш до Ереван. Втората половина, скрита в земите на арменския манастир в Карно, е открита през 1916 г. от руски офицер и изпратена в Тифлис (Тбилиси). През 1929 г. двете части са съединени отново, след като биват събрани в Светия Ечмиадзин и след това са пренесени в книгохранилището за древни ръкописи в Ереван Матенадаран, където се съхранява и до днес като най-големия известен древен арменски ръкопис.
Книгата е преведена преди това на английски и на източноарменски език. Д-р Вардан Матевосян подчертава, че е поел с нетърпение новия превод, за да направи произведението достъпно за по-широка арменска аудитория, особено за учениците в арменските училища, така че древният, чист и сияйният дух на арменските жени, спасили ръкописа, да може да се пробуди в душите им. Той обяснява, че това не е просто история, а героичен епос.
В предговора към „Книгата на Мъшо“ Антония Арслан пише: „Това е история, която чувствам като моя, въпреки че не разказва историята за съдбата на моето семейство. Това е историята за спасяването на една ценна книга – един от най-мощните символи на съпротивата срещу унищожението на моя народ“.
Сред многобройните книги и преводи на Антония Арслан от арменски на италиански, специално място заема историята за спасяването на собственото ѝ семейство от геноцида. Тя лежи в основата на романа ѝ „Фермата на чучулигите“. Романът беше преведен на близо 20 езика и бе екранизиран от братята Паоло и Виторио Тавиани. Част от снимките на филма бяха направени в България, край белоградчишките скали.