Кавалер на Ордена за изкуства и литература стана известният във Франция певец и композитор Есай Степанян

05 Jul 2026 in

Известният френски композитор, певец и продуцент Есай Алтунян е удостоен с титлата Chevalier de l'Ordre des Arts et des Lettres (Кавалер на Ордена за изкуства и литература) – една от най-престижните културни награди на Франция. Церемонията по награждаването се състоя на 1 юли 2026 г. във Френското национално събрание в Париж. Габриел Атал – бивш министър-председател на страната и настоящ генерален секретар на Партията на Възраждането, връчи наградата на изпълнителя за изключителния му принос към изкуството, музиката и културата, както и за дългогодишната му работа по популяризиране на арменското наследство и укрепване на културните връзки между Франция и Армения. 

На церемонията присъстваха арменският посланик във Франция, лидери на арменската общност, високопоставени френски служители, дипломати и видни общественици. 

Есай Алтунян е роден в арменско семейство. След трагичните събития от 1915 г. баба му и дядо му се установяват във Франция, където започват да градят новия си живот. Техният внук се ражда през 1980 г. в Париж.

След като завършва гимназия през 1997 г., Есаи започва да учи право в университета „Жан Моне“ (Париж) в продължение на две години, преди да реши да се посвети изцяло на музиката. През 1999 г. подписва първия си договор за запис с лейбъла на Джони Уилямс и Луи Елемент Speed ​​​​Music, разпространяван от Sony Music. След това записва и първия си сингъл като певец с вокалната група IDEAL, чиито музикални влияния черпят вдъхновение от трансатлантически групи като Boyz II Men. Той звучи по няколко големи френски радиостанции, включително NRJ и Fun Radio. След това музикантът записва първата си телевизионна изява в шоуто на Жак Мартен „Le monde est à vous“.

На 21-годишна възраст Есай напуска групата и започва солова кариера, подписвайки договор с лейбъла Mercury Universal, който издава два негови сингъла  - „Encore une chance“ и „ C'est ainsi“, след което е поканен да участва в различни телевизионни програми. Междувременно започва да пише и продуцира за други изпълнители. През 2000-те години започва да си сътрудничи и с френския телевизионен канал TF1, композирайки музика за различни програми и телевизионни предавания, включително „Mister France“, „50 ans de tubes“, „Coups d'humour“ и „Le grand soir“.

Есай в мюзикъла за Ной

Същевременно талантливият арменец композира музика за театъра, по-специално за One Man Show на канадския комик Антъни Кавана, както и за пиесата „Ma femme s'appelle Maurice“ от Рафи Шарт с Шевалие и Ласпалес.

По-късно участва в постановките на мюзикълите „Ромео и Жулиета“ (в ролята на Парис) и „Кралят слънце“ и си сътрудничи с композитора Мишел Льогран. Това става през 2003 г., когато е избран от TF1 да работи заедно с видния композитор (също с арменски корени) като аранжор по новата музикална адаптация на филма на Жак Деми „Младите момичета от Рошфор“. Льогран и Есай продуцират и преработват всички песни от филма от 1967 г. с участието на Катрин Деньов и Франсоаз Дорлеак. Адаптацията на либретото за сцена е поверена на Ален Бублил, който добавя и нови песни, които не са включени във филма. Заедно двамата продуцират 25 парчета в Париж (Mega Studios в Сюрен), Лондон (в легендарното Air Studios за биг бенда) и Братислава (Словакия) за 90-членния симфоничен оркестър, дирижиран от Мишел  Льогран и записан от Есай.

През 2006 г. Есай в течение на две години музикален е директор и композитор на новото кабаре ревю в Бобино в Париж. Затворено за публика в продължение на много години, това легендарно парижко място, бивша собственост на Филип Бувар, е продадено на Жерар Лувен , който напълно реновира заведението, възстановявайки оригиналната му кабаре-вечеря-шоу атмосфера. Арменецът осигурява музикалното ръководство на ревюто, ръководейки музикантите и артистите, които свирят всяка вечер от седмицата.

През 2009 г. Endemol France наема Есай за музикален директор на шоуто „La Bataille des Chorales“ (Битката на хоровете). Два епизода се излъчват по TF1 в праймтайма. Мисията на певеца и композитора е да събере пет хора от по 20 души всеки, съответстващи на музикалния стил на петимата гост-изпълнители. Те са Амел Бент (градски хор), Патрик Фиори (корсикански хор), Дани Брилянт (джаз хор), Офели Уинтър (соул хор) и Паси (хип-хоп хор). На снимачната площадка петте хора се състезават на живо, изпълнявайки песни, аранжирани от Есай. 

През 2015 г. – по случай 100-годишнината от Геноцида над арменците, Алтунян написа и изпълни песента „Je n'oublie pas“ („Няма да забравя“) в памет на милион и половината невинни арменски жертви. Същата година той представлява Армения на конкурса за песен „Евровизия 2015“ във Виена като част от групата „Genealogy“, която събра артисти от арменски произход от пет континента. Това обаче не е първият му контакт с Армения. Преди това той участва в шоуто „2 Stars“ (Երկու աստղ), където изпълнява серия от песни в продължение на няколко седмици с певицата Еми – представителката на Армения на „Евровизия“ през 2011 г. След шоуто двамата изпълнители решават да запишат сингъл на известната песен „Ереван-Еребуни“ в съвременна версия, преосмислена от Есай. Заснет е и музикален видеоклип, показващ столицата Ереван.

Момент от награждаването на Есай Алтунян

През 2020 г. Есай създава и продуцира музикалното шоу „Ной, силата да живееш“ – музикална комедия, вдъхновена по съвременен начин от мита за Ноевия ковчег. Първото представление е на хиподрума в Париж Лоншан на 27 ноември 2021 г. като част от поредица от представления в продължение на три месеца. Заради вълната на COVID и наложените правителствени ограничения, спектаклите спрат по-рано от планираното. Шоуто се възобновява през януари 2023 г. в Palais des Congrès в Париж.

През 2023 г. Артунян обяви издаването на нов албум. През 2024 г. мюзикълът „Ной, силата да живееш“ е на турне в Китай, обхващащо седем града. През 2025 г. той продуцира, композира и пише песента „Amen Hayi“ с арменския изпълнител Рафи Алтунян, издадена от неговия лейбъл Red Moon Music.

С получаването на високото отличие Алтунян се присъедини към списъка с творци от арменски произход, получили тази френска награда. Сред тях бе и легендарният Шарл Азнавур, който  получи ордена като Командор.